Стимулирането на туризма продължава да се дискутира, като най-гласовито е именно хотелиерското лоби. Първият сигнал, че то може и да постигне нещо, даде ресорният министър Николина Ангелкова, която миналия уикенд обяви, че голфът ще става национален приоритет и към нея се присъедини спортният министър Красен Кралев.
Успокояващото за момента е, че министрите не са заявили какъв точно ангажимент ще поеме държавата към този сектор, за да покаже, че той е неин приоритет. А често инициативите на ресорните министри удрят на камък, когато трябва да се подкрепят от Министерство на финансите.
Затова се очертава, че ведомството на Владислав Горанов и личната позиция на премиера Борисов са последните механизми, които могат да спрат надуването на още един балон.
Да, в туризма има балон и в този текст ще го покажа с конкретни данни.
Но тревожното е, че докато голяма част от предприемачите в сектора се чудят как да излязат от затрудненото положение, тези с по-сериозни връзки в правителството, директно си искат спасителни планове а ресорните министри нямат идея как да постигнат комплексни решения.
В първата графика към този текст показвам как през годините растат данъчните облекчения за туризма и как се променя заетостта за същия период.
За съжаление НСИ мери заетостта по отрасли веднъж на четири години (изключение е направено през 2012 г.) и поради това пълна съпоставка не може да се направи. Видно е обаче, че заетостта расте в годините преди кризата, и след това значително забавя растежа си. Този факт, трябва да наведе на извода, че браншът изчерпва капацитета си да създава работни места (освен ако не се продължи със застрояването на курортите).
Ако сравним динамиката, с която се развива хотелиерският сектор (от всички дейности в сферата на туризма, само настаняванията се ползват с данъчни преференции), спрямо общото икономическо развитие на държавата, ще видим, че хотелският бизнес расте значително по-бързо от икономиката в добрите години и също така се свива, много по-сериозно в годините на спад.
Тази специфика обаче бледнее пред изкушението да се търси корелация между данъчните облекчения за хотелите и общото развитието на бизнеса им.
Причината е, че през 2010 година, законът за ДДС бе променен и разшири обхвата на намалената ДДС ставка. Така от нея започнаха да се възползват и индивидуалните туристи (преди това ставката важеше само за организирани групи), а размерът на несъбраните приходи нарасна над два пъти само за две години.
Но докато това се случва, в сектора протича сериозен естествен подбор. Според данните на НСИ, през 2012 година местата, предлагащи нощувки (хотели, хостели и къщи за гости) намаляват с 25% и това се случва независимо от факта, че държавата прави все по-големи данъчни стимули.
А данъчната политика трябва да отчита, както интересите на туристическия бранш, така и на обществото като цяло. В момента хотелите ползват най-големи привилегии, заедно възобновяемите енергийни източници и може би затова тези браншове приличат на клони, върху които са се струпали твърде много маймуни, и всички искат държавата да ги подпре, вместо да изпопадат на земята.
Разликата е само във формата. Докато ВЕИ секторът разчита на гарантираните поръчки от държавата, хотелиерите се ползват с данъчни преференции.
Тази графика показва, че общият размер на несъбраните данъчни приходи, в следствие на политиките по облекчения, е незначителен спрямо размера на икономиката. Не така обаче стоят нещата в туризма, където загубите на държавата от специалната ДДС ставка надхвърлят 12% от продукцията на хотелиерския сектор.
Това прави очевидно приоритетното третиране на туризма към момента и то в условия, в които браншът почти не се създават нови работни места.
А заетостта, която може да се създаде, е единственото, което оправдава (и то само отчасти) стимулирането на даден сектор с данъчни преференции, докато останалите са оставени да се оправят.
към цялата статия