Понякога е по-добре да мълчиш и хората да те мислят за глупав, защото ако си отвориш устата, ще премахнеш всяко съмнение, че си глупав.
Точно в тази позиция вчера бяха поставени професионалните протестъри, защото трябваше лицемерно да изиграят представление на несъгласието срещу избора на Мая Манолова за омбудсман.
Всеки, който се интересува поне малко от случващото се в парламента знаеше, че Мая Манолова ще стане омбудсман още от средата на юни. Професионалните протестъри (не ги наричам по име, за да не ме вкарат отрано в графата на рубладжиите) няма начин да не са знаели, имайки предвид източниците им на финансиране властта и достъпа до информация, с които разполагат. Но инструкцията очевидно е била – „симулирайте недоволство“, вместо „прекъснете намерението в зародиш“. Иначе протестът срещу Мая Манолова щеше да бъде в сряда, или дори по-рано.
Изборът на Мая Манолова за омбудсман е като футболен мач, нагласен за нулево равенство. Трябва да извадиш най-агресивния си нападател.
Очевидно професионално протестиращите нямат нищо против Бойко Борисов да бъде на власт, въпреки че все по очевидно се заиграва с тези, срещу които някога се скачаше – Движението за права и свободи (ДПС). За да замажат очите на хората, от време на време протестърите почесват бойко по гърба, като му изричат с половин уста някоя неизбежна критика. Това, което не усещат обаче е, че с играта си все повече се очертават като поредните амбициозни блюдолизци и, че скоро ще изгубят доверието на наивните и честни дясно мислещи българи.
Бойко Борисов днес е като султан, а останалите партии се състезават коя ще бъде най-личната ханъма. БСП удобно поискаха прегласуване на вота за референдума, за да дадат шанс на низшестоящите ГЕРБ-ери да „пропуснат“ вота и това се случва само ден преди ГЕРБ да отрежат аспирациите им за излъчване на подуправител в БНБ.
Неблагодарностли е това от страна на ГЕРБ? По-скоро е всепрощаващо раболепие от страна на левицата.
Реформаторският блок се наведе пред Бойко за съдебната реформа и пробутва тезата, че е по-добре да участват в слабо правителство, отколкото да са силна опозиция. Не е ясно обаче докога хората ще им вярват, след като виждат, че реформаторите се превръщат във формален орган, който да удря печат „легтитимно“ на мерките, които замислят ГЕРБ и ДПС.
Реформаторският блок и БСП в момента са конкуренция кой да бъде трета партия в коалицията ГЕРБ-ДПС.
Може и да прозвучи кощунствено, но в тази атмосфера на слагачество най-много тестостерон показват не други а ДПС, които все по-очевидно влизат в ролята на втора най-голяма политическа сила. Ако на някой не му харесва тази тенденция, тя не може да се обърне с престорени протести, след поредното безобразие (между другото, не твърдя, че изборът на Мая Манолова е безобразие).
В тази сервилна среда единственото смислено, което остава на протестното движение, а и на Реформаторския блок е да се разграничи от Бойко Борисов и ГЕРБ. Само че не става дума за половинчати пърформанси, а за истински демонстрации на характер – оставки на министри, противопоставяне на законодателни инициативи и с преглъщане на горчивия залък да са извън властта.
При цялото ми уважение към гражданските права на протестиращите срещу избора на Мая Манолова, но дами и господа, вие сте вресльовци. Че Мая Манолова се подготвя за този пост бе известно от поне месец. Да не се спретне един превантивен протест, с който обществото да покаже, че нейната номинация е неприемлива, бе предателство от страна на професионално претестиращите спрямо наивните идеалисти, които днес се въвеждат в заблуждение. Това не е изненадващият избор на Делян Пеевски. Това беше предизвестено. И ако някой претендира, че днес е изненадан и разочарован, то значи е или наивник, или лицемер.