„Не е ли срамно един мъж на 50-годишна възраст да няма 20 000 лева събрани?“, Владислав Горанов, министър на финансите.
Имате потребителски заем, който обслужвате коректно в продължение на няколко години. Остават ви 12 месеца до последната вноска и от банката ви предлагат нов заем, защото сте бил изряден клиент.
Няма нищо по-логично. От вас банката кредитор е печелила пари и скоро ще спре да печели, ако ви остави да си платите последната вноска, а след това излезете и повече не се върнете. Въпросът е, защо да теглите нов заем, ако нямате спешна нужда от средства.
Заемът може да бъде буфер, в случай, че нямате собствени спестявания.
Оказва се, че има една ситуация, при която изтеглянето на нов заем може да изглежда разумно, дори и когато нямате конкретна идея какво да правите със средствата. Ако ви предстои време на несигурност, ако има риск да загубите работата си и нямате друг буфер, с който да посрещнете затрудненията, може би е добре да помислите за потребителски кредит. Парите от него обаче не трябва да се харчат на момента, а само в случай на нужда.
Това няма да ви е необходимо, ако имате спестявания. Също така, ако поне две години сте работили за четирицифрена сума и сте осигурявани на пълния си доход, то има голям шанс обезщетението за безработица да опази жизнения ви стандарт поне за срок от една година. Трябва само да внимавате по кой член от кодекса на труда губите работата си.
Но ако сте в ситуация да нямате спестени средства, заемът може да се окаже онзи буфер, от който всички се нуждаят за да се нагодят към променената реалност.
Да вземем за пример държавата
Когато икономиката растеше по-бързо от потенциала си в периода от 2005 до 2008 година, предвидливостта на правителствата водеше до бюджетни излишъци, а натрупването им осигури буфер от 8 милиарда лева, с който държавата влезе в кризата от сравнително силна позиция. Днес този буфер е почти изчерпан и затова планираните бюджетни дефицити за следващите три години ще се плащат със заеми.
Държавата може да тегли заеми и във време на криза, защото разчита на данъкоплатците си.
Разликата е там, че държавата може да получи заем и във време на криза, защото негова гаранция са доходите и данъците на всички домакинства и фирми. Един безработен човек обаче може да разчита само на себе си, на семейството си, или на имот, който да ипотекира. Затова и най-вероятните източници на подкрепа може да се окажат фирмите за бързи кредити.
Ако все пак решите да изтеглите кредит, то трябва да сте наясно, че за парите с които разполагате, ще трябва да плащате лихви. Много е възможно само за три години, лихвените разходи да изядат повече от една трета от сумата, която сте изтеглили, поради което е оправдано да се потърси начин за облекчаване на лихвеното бреме.
Помислете може ли да намалите нетните си разходи за лихви
Най-лесно това става, като разкриете срочен влог. Лихвата която получите за парите си, ще отиде за покриване на лихвите по заемите и нетният й ефект ще се изрази в по-ниски нетни разходи за лихви. На ръба на благоразумието е да помислите за инвестиция във взаимен фонд. Все пак, става дума за управлението на пари, които може да ви потрябват в тежък момент и намалението на нетните лихвени разходи не трябва да застрашава значително самата главница, на която се плащат лихвите.
към цялата статия