„След като ГЕРБ спечелиха изборите през юли 2009 година Симеон Дянков започна да идва в Министерство на финансите и да се запознава с работата му като бъдещ министър. Споделяше и идеи за бюджетни икономии, като например да се съкратят 4000 военнослужещи. Отговорих му, че може да опита, стига да се разбере с Министерство на отбраната и да плати по 20 заплати на всеки освободен. Това май го отказа“.
Думите са на Пламен Орешарски от времето, когато беше народен представител. За жалост излиза, че през шестте години от идеята на Дянков до днес дебатът за справедливостта на възнагражденията в сектори сигурност и отбрана не е мръднал и на сантиметър.
Днес вътрешното министерство иска допълнителни средства за да финансира компенсациите, които дължи на свои служители, които напускат системата. Военният министър пък се завайка, че ако министерството не получи повече пари, ще се наложат съкращения на военни.
Десните популисти отказват да проумеят, че „отбрана“ и „сигурност“ не са просто графи в списъка с бюджетните разходи.
В такива моменти наистина се плаша за бъдещето на българския род, след като никой не се сеща да критикува Румяна Бъчварова и Николай Ненчев, че са допуснали бюджетът да се приеме с недостатъчно финансиране за секторите им. Вместо това, отново закърнелите мозъци на няколко либертариански мислители принизяват дебата до обикновено класово противопоставяне -„обществото срещу силоваците“.
Вярно е, че доверието в институциите, опазващи сигурността, е ниско, а да се хвърля кал по армията е нещо като национален спорт, в който се упражняват популисти от всякакъв мащаб. Нито един проблем обаче не се решава, когато се говори за привилегиите на военнослужещите, а пропускаме въпросите каква отбрана искаме да имаме и каква вътрешна сигурност искаме, и на каква цена. Последното очевидно е интелектуално упражнение, надхвърлящо капацитета на средностатистическите експерти от неправителствени организации и лобистите от работодателските обединения.
Вътрeшният и военният министър са отговорни, че не са си планирали разходите правилно още миналата есен.
Не за друго, а защото ако искаме да имаме ефективна полиция и подготвени въоръжени сили, мотивацията на личния състав е ключова. Военните и полицаите поне на теория рискуват живота си, възможностите за образование и бизнес и подлагат на неудобства семействата си. И ако някой твърди, че за подобна дейност се полага средно за страната възнаграждение без никакви социални придобивки, той просто е неадекватен.
За да подкрепя това твърдение, прилагам пример как в съединените щати се грижат за служителите от силовите структури. Интервюираните отговориха специално на въпросите на „На стената“, като първият цитиран е военен с ранг на старши сержант (sergeant first class) и 16 години служба:
Пенсията, която щe получавам е 50% от базовото ми заплащане към момента на оттегляне от активна служба. Ако не получа още едно повишение, ще се пенсионирам на 39 годишна възраст и ще получавам приблизително по 2200 долара месечно.
Привилегията ни като военни е, че придобиваме право на пенсия след 20 години служба, което прави някъде между 38 и 45 годишна възраст. Такава пенсия не е достатъчна за да се издържаме напълно при сегашния ни стандарт на живот и затова обикновено си намираме някаква работа, с която да си докараме допълнителни средства. Обикновеният цивилен трябва да работи, докато навърши пенсионната си възраст между 60 и 65 години. Тогава той ще получи това, което е натрупал, плащайки социалните си осигуровки. Тогава и аз ще започна да получавам такава пенсия, като за нея в момента ми удържат по 260 долара месечно, което прави около 6% от заплатата ми.
Ето и отговора на полицай от Тексас със пет години стаж, в чиито задължения влиза и охрана на границата с Мексико:
В службата, за която работя пенсионният план включва редовна месечна осигуровка от 7% върху заплатата ми. За всяка моя вноска от службата ми добавят още два пъти по това, което внасям. Най-често пенсионирането ни настъпва след 25 до 30 години служба и при сегашните условия излиза, че като се пенсионирам ще получавам по 4000 долара месечно, докато съм жив.
За да стане по-пълна картината, уточнявам, че различните щати предлагат специални схеми за привилегировано данъчно облагане, което може да включи пълно освобождаване от подоходен данък на военнослужещите, а семействата им се ползват с безплатни здравни грижи. Така постъпва една държава, която знае стойността на военните и полицаите си, както и ползата от техния труд.
Искаме ли стабилна отбрана и вътрешна сигурност
В България може много да се говори за военните – за физическата им подготовка и за комплексните им качества, както и за факта, че огромната част от тях не помирисват бой в кариерата си, а ходят на задгранични мисии, само за да спестят за апартамент.
Политиците не смеят да анализират качеството на работата в силовите структури, приноса на служителите и справедливото им възнаграждение.
Може да се говори и за корумпираността на полицаите и затова, че обичат да ловят тийнове с марихуана, но козируват пред идиотите, които паркират луксозните си автомобили навсякъде. Този качествен разрез за приноса на отделните служители и справедливото им възнаграждение не се засяга от популистите в неправителствения сектор и работодателските организации. На десния пролетариат се пробутват само врякания за 20-те заплати и с това дебатът се изчерпва.
А какво всъщност имаме
В министерство на отбраната 72% от всички разходи са за персонал, а в абсолютни стойности те са 693 милиона лева. В Министерство на вътрешните работи сумата е дори по-внушителна. За персонал се отделят 935 милиона лева, или 90% от разходите на министерството. Точно в графата „персонал“ се включват и разходите за компенсации на напускащите служители.
Колко обаче от тези разходи са за обезщетения и колко са за текущи заплати никой не казва. Както не се казва и каква част от възнагражденията е за хора на активна служба и каква е за чиновници, чиято работа не е свързана с рискове и специални ангажименти, които ограничават свободата им.
Със сигурност може да се намери поле за оптимизация, но такава не се търси, защото силовите структури са храненици на властта и никое правителство не иска да развали комфорта им, а мозъците на десните популисти не могат да вдянат, че „отбрана и сигурност“ не са само графа в списъка с бюджетните разходи.
към цялата статия