Когато Корпоративна търговска банка бе поставена под особен надзор и прекара няколко месеца в безвремие, няколко пъти се запитах дали е възможно някой да спечели от тази ситуация. И въображението ми се оказа бедно да допусне, че едни длъжници на банката може да изкупят вземанията на големи вложители и след това да претендират за прихващане на задълженията си – (суап – кредитно задължение срещу депозитно вземане).
По този начин те изложиха на риск потенциалната маса на несъстоятелността да се намали с около един милиард лева (такава е сумата на прихващанията според оценки на квесторите) и от това да загубят големите кредитори и държавата, в лицето на фонда за гарантиране на влоговете.
Е, това не се случи. Но е показателно, че квесторите заговориха за това с месеци закъснение и стана очевидно, че държавата е допуснала законова празнота, която може да и струва загуби за стотици милиони.
Точно такива моменти, в които осъзнаваме колко късогледи и невнимателни сме били като общество и как това може да ни струва скъпо, дават повод да се замислим не е ли възможно и как държавата (тоест данъкоплатците) да загубят от корупционни практики в емитирането на държавен дълг.
Трябва да се направи важното уточнение, че същите действия, които ще представя като възможности за корупция, може да са плод и на обикновена недалновидност и глупост от страна на държавниците. Дали те са били почерпени да се объркат, или просто толкова си могат, евентуално ще е работа на службите да следят и доказват. В този текст ще посоча няколко начина подобно ощетяване да се случи.
1 Да се тегли заем във валута, която предстои силно да поскъпва. Това се отнася до валути, които могат да се използват за спекулативни операции спрямо българския лев. Неговият курс е вързан към еврото, което означава, че емитирането на заеми в каквато и да било валута различна от еврото трябва да се разглежда като рискова операция за държавния бюджет. Ако валутата поскъпне, спрямо еврото, тя ще поскъпне със същия темп и спрямо българския лев и така ще натовари допълнително обслужването на конкретния заем, в сравнение със сценарий, заемът да се емитира в евро, или в левове.*
2 При първичното публично предлагане селективно да се одобряват поръчките на инвеститори, които търсят по-висока доходност от новоемитираните книжа, за сметка на поръчки, търсещи по-ниска доходност. Това ще означава държавата да приеме да дължи на инвеститорите по-висока цена за заетите пари, и така да наложи на данъкоплатците да плащат по-високи разходи по обслужването на дълга .
Тънкият момент в случая е, че има честа практика инвеститорите да пускат поръчки за закупуването на облигации под номиналната им стойност и поради това е трудно да се определи дали една емисия е с по-висока доходност, заради корумпционни и некомпетентни действия на управляващите, или заради нормална пазарна оценка.
Повишаването на доходността е типична за по-рисковите длъжници като държави и фирми от нововъзникващите пазари.
Висока, или ниска е доходността
Обикновено за решаването на подобни спорове се гледа доходността по облигационни емисии на длъжници със сходни характеристики – например за български дълг, добра база за сравнение може да е дългът на Румъния, Хърватия, Унгария, или други източноевропейски икономики, членуващи в Европейския съюз
Ако има поръчки с по-ниска доходност, и те се пренебрегнат за сметка на такива, търсещи по-висока доходност, ще означава, че конкретният министър на финансите, или банката посредник натоварва данъкоплатците да плащат по-висока цена по дълга, който поемат, въпреки, че е имало кандидати за кредитори, които предлагат същата сума назаем, но при по-ниска цена.
Възможностите от това да се спечели са две:
2.1 Инвеститорът да купи облигациите с извънреден отбив под номинала и след това на вторичния пазар да ги продаде по обективна пазарна оценка, което да му донесе бърза печалба.
2.2 Инвеститорът да задържи облигациите до падеж и по тях да си получава лихва за целия им срок, но тя да е по-висока в сравнение със сценарий, при който министърът на финансите и банките посредници са одобрили най-изгодните поръчки.
*В сценарий, при който доларът може да поскъпне спрямо еврото, а облигацията е емитирана в евро, правителството не трябва по подразбиране да става обект на обвинение. Причината е, че Две трети от износа на България са ориентирани към Европейския съюз и поради това огромна част от доходите на частния сектор и приходите на бюджета са в левове и евро. В този смисъл, издаването на облигации в евро не носи валутен риск спрямо българския лев, ако валутният борд е стабилен. А рисковете от обезценка спрямо други валути, с които икономиката ни не е силно обвързана, винаги са възможни, но са обект на голяма неопределеност и какъвто и ход да се предприеме, ще дава повод за подозрения.
Обратното също важи – въздържането от подобни рискови ходове ще е признак за благоразумие.