Има нещо странно в приходите от ДДС

Увеличената събираемост на бюджетните приходи се афишира гръмко като едно от най-големите постижения на кабинета „Борисов 2″. И наистина, освен да провежда политики, което е работа на разходните министерства, за успеха на правителството се съди и по това дали залага реалистични задачи за събиране на бюджетните приходи и дали си ги изпълнява. Този критерий също изглежда изпълнен, поне ако гледаме постъпленията от данъка с най-голямо значение за бюджета – ДДС. Те се увеличават с 13%, докато икономиката расте само с 2% и това се случва в условия на умерена инфлация и поевтиняващ петрол.

Изолирана от контекста тази статистика трябва да буди възторг и задоволство, защото показва, че правителството изсветлява части от сивия сектор и вместо оборотите да останат скрити, те вече се облагат.

Това едновременно създава усещане за справедливост и осигурява повече средства за публични инвестиции и социални грижи.

Едно наум

Ако направим разрез на приходите от ДДС месец по месец, ще излязат няколко парадокса и за да ги разберем предлагам следната графика.
Разказът по картинка показва, че приходите не растат драстично всеки месец. Всъщност, през май приходите от ДДС са били дори по-ниски от тези през май миналата година. Но още по-набиващо се на очи е, че сериозното нарастване на постъпленията се дължи на два пикови месеца – януари и юни. През тези месеци събираемостта е скачала драстично спрямо съответните месеци на предходната година и причината за това е загадка.

И като казвам драстично, имам предвид наистина драстично. Ако от февруари до април увеличението на приходите за конкретния месец спрямо същия месец на предходната година варира от един до три процента, което съответства на икономическия растеж, то през януари постъпленията са нараснали с 49%, а през юни с 23%.

Тези скокове са странни до степен, че могат да изкривят цялата статистика. Например, ако осредним увеличението на приходите за шестте месеца спрямо същите месеци на миналата година, ще се окаже, че през всеки от първите шест месеца на годината са събирани средно по 76 милиона лева повече спрямо съответния месец на предходната година.

Да, ама не. За април например увеличението на приходите е само 1.1 милиона лева (при средно 76 милиона!). За да облекат в теоретична квалификация тези големи колебания статистиците са формулирали понятието „стандартно отклонение“. То трябва да покаже с колко средно се отклонява всяка от стойностите в един статистически ред от средната аритметична на същите тези стойности. И за нормално се приема, ако в 95% от случаите отклонението е максимум 5%.

Противно на нормалното, стандартното отклонение е 76% по-голямо от средно аритметичния месечен ръст на приходите от началото на годината до юни.

Заливането със статистически перспективи към събрания ДДС имаше една цел – да покаже, че нещо крайно необичайно се е случило през януари и през юни. Това нещо не е било налице през февруари, март, април и май и не е сигурно дали ще се наблюдава в останалите месеци до края на годината.

Какво може да е обяснението?

В месечните си бюлетини за изпълнението на бюджета Министерство на финансите не дава подробности за сериозните колебания в събираемостта на приходите и така отварят вратата за изграждане на различни хипотези.

На първо място, изключваме факта, че всеки януари приходите растат, заради предпразничното пазаруване през декември. Това е факт, но януари 2014 година също бележи пикови стойности спрямо следващите месеци, така че това не е достатъчна причина.

Причина за извънредния ръст на приходите, може да бъде някаква голяма инвестиция в реалната икономика, свързана с мащабно придобиване на дълготрайни активи и запаси.

Може да бъде и негласно споразумение между правителството и един или няколко компании големи данъкоплатци да отложат внасянето на дължим ДДС от края на 2014 година за началото на 2015 година. Това е само хипотеза и не е потвърдена от никъде. Такова допускане обаче споделиха двама експерти по публични финанси, които коментираха пред „На стената“.

Основание да се допуска такова нещо дават и изказванията на опозицията от първия мандат на ГЕРБ. Тогава депутати споделяха, за именно такова негласно споразумение между управляващите и големи данъкоплатци. Целта бе да се разместят конкретни данъчни плащания и така данните за събираемостта да изглеждат по-добри.

Тоест може и да не е това причината, но при липса на обяснение, вратата за допускания е отворена.

Иначе, далеч по-важно за една държава е какъв резултат постига с изразходването на събраните средства. Тоест важно е за какви политики харчиш и какъв е резултатът от тях. Само гарантирането на бюджетна стабилност, предполага да няма трусове в държавното управление, които да засегнат и частния сектор.

Липсата на ефективни политики показва, че държавата не полага всички възможни усилия да се ускори икономическото развитие и жизненият стандарт да се доближи до средния в Европейския съюз.