Два месеца. Толкова време мина откакто Комисията за финансов надзор (КФН) санкционира вестник „Капитал“ и врачанското издание „Зов Нюз“. Също толкова врем мина и откакто лидерът на Реформаторския блок Радан Кънев заяви, че председателят на КФН Стоян Мавродиев работел за #Кой и трябвало да бъде сменен.
Само че за тези два месеца не внесе нито един законопроект за промени в Комисията за финансов надзор. Не предложи създаването на анкетна комисия, която да провери дали ръководителят на финансовия регулатор е превишил правата си и е употребил своята власт за лични цели.
Беше 15-и януари, когато Радан направи силното си изказване във фейсбук:
„Но днес темата не е КФН и финансова стабилност, а свобода на словото. Държавните контролни институции демонстрират системна безпомощност и липса на капацитет, когато изпълняват присъщите си функции. Но могат да бъдат учудващо ефективни, когато изпълняват поръчки срещу медийната свобода. Че КФН се прояви като бухалка, видяхме всички. Остава да видим – #Кой държи бухалката”.
Днес е 17 март и навярно Радан Кънев си мисли, че да направи коментар във Фейсбук е достатъчно. Но не е.
За разлика от блогърите и журналистите, Радан Кънев има не само право да изразява мнение и да внася законопроекти. И той не употреби това право.
Политическата намеса в работата на централните банки и финансовите регулатори е силно нежелана в страните от Европейския съюз. За да се спази принципът за тяхната независимост, е прието политическият елемент да се ограничава до периодичното избиране на тяхното ръководство, тогава, когато мандатът на предишното изтече.
Но Европейската комисия не е съставена само от глупаци и е много вероятно да подкрепи едно добре аргументирано предложение за промени в институции, които доказано са се провалили и провалът се дължи на тяхното ръководство.
И затова бездействието на парламент и правителство будят истинско недоумение. Ако още не е станало ясно, причината ГЕРБ да пасуват и да не внасят законопроекти за промени в ръководството на КФН и БНБ е, че и Иван Искров и Стоян Мавродиев са техни назначения.
Иван Искров бе избран за управител на БНБ през август 2009 година. Това бе сред първите решения, на 41-вото Народно събрание, което маркира първият мандат на ГЕРБ. По предложение на Менда Стоянова, Димитър Главчев и Делян Добрев, както и на днешния реформатор Мартин Димитров бе предсрочно прекратен мандатът на тогавашния председател на КФН и на негово място бе избран Стоян Мавродиев.
За да стане ясно колко политически мотивирана бе тази промяна трябва да се припомни, че начело на КФН бе Петър Чобанов, а Симеон Дянков буквално не можеше да го понася.
Още от февруари 2009 година, когато Петър Чобанов разкритикува Симеон Дянков и се противопостави на идеята му да депозира средства от фискалния резерв във търговските банки, Дянков го взе на мушка.
И за да бъде наказан Петър Чобанов, бюджетът на комисията за 2010 година бе намален с 50% спрямо 2009 година. Глупостта да се смята, че с осакатяването на най-важния регулатор след БНБ, ще се накриви шапката на нейния ръководител, доби пълни мащаби, когато през пролетта на 2010 година се внесе предложение Чобанов да бъде сменен. За да не се ядосва Брюксел, депутатите предложиха да се увеличи изискваният стаж за всеки който председателства комисията, и нейният председател към онзи момент трябваше да бъде освободен.
На негово място бе избран Стоян Мавродиев, а интронизацията му съвпадна с актуализирането на бюджета за 2009 година. В резултат бюджетът на КФН бе вдигнат отново до нивото си от 2009 година. Разликата е, че разходният таван от 10 милиона лева беше утвърден е утвърден от средата на 2010 година.
И след като Чобанов бе изхарчил около 2.5 милиона лева (50% от предоставените му 5 милиона), през второто полугодие на 2010 година Мавродиев разполагаше с близо 7.5 милиона лева. Този лукс му бе гарантиран от депутатите на ГЕРБ и „Синята Коалиция“, много от които днес се наричат реформатори.
Днешните резултати – лош надзор на банковия сектор, източване и фалит на четвъртата най-голяма банка, инвестиции на пенсионни фондове в свързани компании, трябва да се разглеждат и като последствие от решенията на ГЕРБ и представители на „Синята коалиция“.
Днес трябва да е ясно, че има само една причина управителят на БНБ и председателят на КФН да запазят постовете си, докато мандатите им да изтекат. Преждевременната смяна на Иван Искров и Стоян Мавродиев ще бъде самопризнание за брутална намеса в независимостта на финансовите регулатори от страна на ГЕРБ, но не днес. Намесата бе направена през 2009 и през 2010 година и очевидно ГЕРБ и така наречените реформатори, не искат да си признават подобна вина. Дори и с цената това да изложат на риск от влошен надзор както банковия, така и небанковия финансов сектор.
И ако за фалшивото звучене на този хор ГЕРБ носят основна част от вината, така наречените реформатори, включително и Радан Кънев, доброволно приемат да са беквокалисти.
към цялата статия