През 2010 година България се размина с възможността икономическата й политика да се направлява от специалист с международно признание. Става дума за професорът от ИНСЕАД Илиян Михов – истинско научно величие, а не за недоразумение като Симеон Дянков.
Казусът с неговото прогонване ми е особено присърце, защото повод да бъде атакуван, стана едно интервю, което взех от него през август 2009 година (пълният текст можете да прочетете тук).
Но кой е Илиян Михов?
Започва следването си в УНСС, прехвърля се в университета на Южна Каролина, после завършва докторат в Принстън, където научен ръководител му е Бен Бернанке. С него имат и съвместни публикации, а в момента преподава в ИНСЕАД. Интересите му са в областта на паричната политика, като е консултирал Централната банка на Сингапур и е бил част от научния съвет към Централната банка на Франция.
Ако още не е станало ясно защо личността на Михов можеше да е толкова полезна на България, моля да погледнете днешната реалност. Второ поредно правителство опитва да води антикризисна политика чрез държавния бюджет. Нито кабинетът на Орешарски, нито този на Борисов обаче показват ясна връзка между разходите, които възнамеряват да направят и качествени измерители на растежа като заетост и доходи.
Идеите му добиха популярност като „модифициран валутен борд“, а враговете му ги принизиха до определението „хлабав борд“.
В злощастното си интервю Михов очерта именно алтернативен подход за въздействие върху икономиката – изземване на ликвидност при прегряваща икономика и вливане на средства при негативна фаза на цикъла. Само дето предложи функциите по противодействие да се възложат на Българска народна банка. И освен това Михов спомена, че не ни трябва да бързаме за влизане в еврозоната, а препоръча България да влезе в чакалнята ERM2, където да извърви конвергентния си път.
Какво лошо каза
Честно, и до днес не мога да си обясня кое изглеждаше скандално в очите на политическите ни еснафи.
Може би беше наивното предложение централната ни банка да получи власт, от която тя бе лишена съзнателно, като предпазна мярка срещу криминално финансиране на източени банки като КТБ.
Това можеше да се реши, като бъде посъветван да възложи функцията по провеждане на дискреционна политика на правителството, а не БНБ.
Може би проблемът бе, че той предложи дискрецията да става през пазарите на финансови инструменти, където сделките се сключват по електронен път и манипулациите с нещо голямо като държавни облигации са трудни.
Илиян Михов е избиран за най-добър преподавател в ИНСЕАД
Може би беше неразбирането, че да се дадат пари на частния сектор, когато е силно задлъжнял, а другите източници на ликвидност са пресъхнали, ще означава изтичане и на държавната ликвидност към чужди кредитори, вместо към задвижване на икономиката.
Възможностите са много, но и той не е глупак и нямаше да налага идеите си, без да се запознае със спецификите на държавата ни.
Но Михов щеше да пренесе мисленето върху плоскостта на прагматизма. За него думи като „мултипликатор“ не са чужди, а пресмятането им не е непосилна задача. Но това щеше да ореже властта на тези, които са свикнали да харчат държавни пари и на тези, които предпочитат да пазят интересите на едрия бизнес и олигархията. Защото те са единствените получатели на бюджетни бонуси при сегашната рамка на стопанска политика.
С идеите си Илиян Михов показа, че антикризисна политика може да се води и от страна с валутен борд. И заплаши да разбие дистрибуцията на бюджетни подаръци за олигархията около управляващите. Които и да са те.
И какво се случи
Критиките на Иван Костов срещу Илиян Михов бяха уместни, но не шлифоваха идеите му, а го прогониха.
Когато Бойко Борисов започна да се съмнява в безпогрешността на Симеон “болното момче” Дянков и понечи да покани Илиян Михов, срещу професора от ИНСЕАД се отприщиха всички сили на ада.
Модифицираният борд, му спечели врагове от всякакъв мащаб. От интелектуалните лилипути като Мартин Димитров, до тежката артилерия като Иван Костов.
Разбира се, атаките бяха с различна острота. Мартинчо Димитров се втурна като талибан и изстреля рояк от глупости:
“Михов е неприемлив за СДС заради някои свои идеи – да се забави влизането ни в еврозоната и страната да се откаже от валутния борд”.
И още:
„Виждаме опасност от три идеи, касаещи трите сфери на олигархията в България – излизане от валутния борд, отхвърляне на еврото като основна валута и желание да се направи атомна централа“.
Костов го даваше по-леко:
“Кандидатурата на Илиян Михов носи със себе си елемент на тревога и на недоверие, защото той е известен с изказвания за това, което по форумите наричат “хлабав борд”. Хлабав борд е най-малко необходим на България в момента”…”Прочетох внимателно нещата, които е публикувал, аз мисля, че той не познава добре обстановката в България. Това е естествено, той е може би от 18 години навън”… “Затова аз се обръщам към правителството, той трябва да говори с подготвените хора в правителството и трябва неколкократно много сериозно да коригира тези свои позиции, защото носи елемент на нестабилност. Призиви по форумите – превръщайте парите си в евро – е най-малкото необходимо нещо за България в момента, защото идва хлабавият борд, нали, така не бива да се случват нещата”…”Той (Илиян Михов, бел.ред.) не познава регулативните механизми на БНБ, той не знае какво прави БНБ, не знае основно, че тя води анти циклична монетарна политика и тя е много ярко изразена”.
Атаката на Костов имаше някаква плътност, тя изигра ролята на фатален удар, идеята да не доживее реализацията си.
Но защо им трябваше да го прогонват?
Това, което успях да науча още тогава, но не посмях да напиша в прав текст е, че тази атака трябваше да опази Калин Христов, като mastermind на икономическата ни политика.
България рискува на тези столове да не седнат качествени хора, защото не цени интелектуалния си елит.
Не знам дали самият Христов има пръст в тази атака, но беше човекът, който намаза най-много от нея. Благодарение на прогонването на хора като Илиян Михов, професор Николай Неновски и остракирането на още няколко изтъкнати икономисти, днес Калин Христов е сред фаворитите за управител на Българска народна банка. А защо това е лошо ли? Той съветваше Бойко Борисов още през есента на 2008-ма година. Той е в основата на икономическата политика в първото правителство на ГЕРБ и поведението на БНБ през изминалите шест години от началото на кризата.
Нека не оставам неразбран. БНБ и правителствата от 2008-ма година досега свършиха доста. Избегнаха поне две банкови кризи и това е много. Но идейният плурализъм, който пожертвахме, днес ни обрича да сме стабилни на дъното. И Калин Христов с неговите ментори и мажоретки са жреците на това жертвоприношение.
към цялата статия