right
Малко или много, 16 години след Иван Костов държавата продължава да се развива и без превдодесните. Сега те отново искат всичко да спре, докато не стане тяхната.

Най-големият враг на дясното в България

Когато Моисей извежда израилтяните от Египет почти стигат до обетованата земя. Страх и интриги обаче ги спират да се преборят за нея и за наказание, нито един от напусналите Египет не доживява да я види. Някога разочарованието на десния електорат изглеждаше точно по същия начин – хора без воля да платят цената за това, което на думи искат. Днес далеч не е така. Измежду десните политици почти не останаха лица, които да хващат доверие. Изключение прави Бойко Борисов, който по силата на „зрителската демокрация“, в която живеем ще продължава да лови гласове. Всички останали приличат повече на хрътки, които гонят електрически заек за забавление на публиката. Но ако това е нещо, на което сме свикнали, новото е мозъчната смърт на десните интелектуалци и нивото, до което принизяват политическия дебат.

Провалът на медиите също е налице. Ако в студиото на Нова Телевизия, или БТВ влезе представител на левицата по традиция бива разпъван на кръст. Ако обаче пред камерите застане някой от ГЕРБ, „Да, България“, или „Нова Републрика“ плонжовете започват, а неудобните въпроси всъщност са четки. Когато генерал-майор Румен Радев подаде оставка от поста си командващ на Военно въздушните сили, медиите се конкурираха коя от коя по-цветущо ще отрази обвиненията на премиера, че политизира военния си чин. Днес, когато неговият началник – генерал Константин Попов също е извън системата на отбраната и се кандидатира за депутат от ГЕРБ, Нова Телевизия му отдели 20 минути ефирно време.

Двойният стандарт на Нова Телевизия отдавна подхранва съмнения, че Бойко Борисов е истинският й собственик.

Този двоен стандарт е благоприятната почва, в която могат да избуяват  и други буренливи аномалии. Когато се заговори, че кандидатът за председател на ООН – Ирина Бокова може да бъде сменена с Кристалина Георгиева – интелектуалният лилипут Методи Андреев си късаше ризата в ефира на Милен Цветков обяснявайки как не може номенклатурно чедо да е лицето на България пред света и лидер на ООН. Няколко месеца по-късно същият застана редом до племенника на Пеко Таков – Кристиан Таков, участник в поредното дясно обединение. Разбира се, когато си притеснен дали още няколко години ще получаваш по 3 бона заплата, само за да топлиш едно място и да сипеш заклинания по  миналото, няма никакъв проблем да се сродяваш със същите номенклатурни чеда. Оцеляването е по-важно от принципите. Особено, ако те са глупави. Но най-важното е да не си признаваме.

До ден днешен медиите се възбуждат да разпитват деца на социалисти, които поемат в политиката какво мислят за деянията на предците си, но не и ако номенклатурните издънки са в дясна партия. Само че тук има поне две сбъркани конструкции. Първата е двойният стандарт, който спестява на „десните“ червени отрочета, въпроса как гледат на родовото си минало. Втората засяга самата социалистическа партия, защото приравняват принадлежността към нея с асоцииране и подкрепа за някогашните престъпления на комунистическия режим.

Защо никой не се интересува за червения род на Кристиан Таков и Христо Иванов, но фокусът редовно се насочва към политици от левицата?

Интересно е какво биха правили днешните десни, ако утре се основе една напълно нова левица. Такава, в която да няма нито един наследник на комунистите от 20-век. Десните ще са най-прецакани от всички в таз ситуация, защото няма да имат нищо друго, за което да се хванат освен следите от миналото. Превърнали антикомунистическия сантимент в стока, те продължавата да я препакетират и предлагат на избирателната сергия 27 години, след като този режим си е отишъл. Претоплят манджи за всемогъществото на Държавна сигурност и я обвиняват за проблемите на държавата днес.

В това време НДСВ освободи от данък печалбите на фондовата борса. Намали ДДС за туризма. БСП и ДПС въведоха плоския данък, намалиха осигурителната тежест, предпазиха държавата от поне две банкови кризи и не позволиха едната, заложена от ГЕРБ да срине държавата. Дори ГЕРБ, възродиха строителството като антикризисна мярка и създадоха програмата за саниране. Само псевдодесните седят, пушат цигара и обясняват, че без съдебна реформа нищо няма да стане. Прави, или грешни БСП и ДПС въведоха и необлагаемия минимум, който след това ГЕРБ премахнаха. Случаят, когато някакви претенциозни десни се включиха с цел да управляват, те показваха едновременно некадърност и алчност за разпределяне на порции . Нали така? Лукчо? Кунева?

Рискът от от стратегията да бейздействаш и да прокламираш борба с корупцията води до съмнения, че въобще си способен да свършиш нещо.

Само най-претенциозната прослойка, наричаща себе си дясно крило си самоналожи изключване от реалния политически живот. Това даде оправдание на Радан Кънев да привиди „кражбата на десетилетието“ в едномилиардния заем на правителството „Орешарски“ и в същото време да подкрепя разрешителното за теглене на други 16 милиарда от ГЕРБ.Кънев, както и Христо Иванов повтарят едни и същи заклинания, че без съдебна реформа нищо не може да стане и обещават борба с корупцията, но мълчат като малоумни, когато бъдат попитани какво биха вършили междувременно, преди да се постигнат големите цели на политическите им манифести. Или казано с други думи – докато убежават другите в моралната си непогрешимост, губят доверието, че въобще са способни да свършат нещо.

lilov_p
Виктор лилов със сигурност има право на лично мнение. След два месеца може дори да го лансира и от парламента, а не само във фейсбук.й

Коалират се с партии недоносчета като ДЕОС, които са поредната креатура, мечтаеща за див капитализъм и зарязване на социалната държава, а нейни лидери публично наричат полицията мафиотска структура. Също като останалите мейнстрийм ширпотреба партии пълнят листите си с екзотични кандидат депутати, които не че нямат право да участват в управлението, но не са известни с нито една политическа позиция и логично дава повод за подозрение, че веднъж попаднали в парламента ще бъдат нещо между послушковци, или неуправляеми снаряди, чието поведение никой не може да предвиди. Не липсват също така и грандажии, които цял живот са прекарали в отстояване на позиции, за което им се плаща от чужбина. Вярно, има и руски агенти, сред БСП и АБВ, има и турски сред ДОСТ. Но с какво са по-различни „Да, България“.

В такава среда на очевиден идеен дефицит тези десни не могат освен интелектуалните им глашатаи да продължат да насаждат на все по стесняващия се електорат, че който не е с нас е тъп, или продажен, или най-малкото пораженец, който капитулира пред мафията и задкулисието. Тирадите в казионни издания като Клубз и Терминал3  неуморно внушават за човешката непълноценност на разномислещите без да си дават сметка, че утре тези разномислещи формират 90% от обществото.

Най-страшна обаче е слепотата за непоследователността и безпринципносстта на собствените им лидери. Това за обикновения електорат е нормално – нарича се „да обичаш на инат“. Проявява се при привържениците на всички политически сили, но при водачите на обществено мнение и медиите, най-често любовта на инат върви, подкрепена с финансови стимули.

Потрисащото е желанието им да забранят на левицата да се развива и да търси новите граници на левичарството. Псевдодесните мечтаят най-много от всички България да се върне в 1988-ма година червената партия да е единствена политическа сила. Белким търговията им с миналото и антикомунистическия сантимент пак ще им осигурят някой и друг глас, защото в малоумието и безидейността си не могат да родят нищо друго освен оправданието, че без „съдебна реформа“ нищо друго не става и поради това е оправдано да седят на по цигара, или на бутилка мента с едно козче и да не вършат нищо освен да протестират и да мислят, че някой друг освен тях самите (тези на площада) споделя мнението им. Може би затова пратиха делегация на протестите в Букурещ. С надежда един ден румънците да им върнат жеста и да създадат усещане за легитимност.

Такива псевдодесни не се налага дъ бъдат борени. Те сами отблъскват от себе си и наливат гласове на така нареченото статукво.

Tags , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
към цялата статия

2 thoughts on “Най-големият враг на дясното в България”

  1. Приемаш ли да има в държавата, в която живееш, да има един всевластен субект над законите, който фактически я управлява чрез безпределната си власт, заложена в конституцията? Дори когато той се съюзява и спазарява с костюмирания бандитизъм? Ами щом не ти прави впечатление и те устройва – о кей. Но защо нападаш и се глумиш над онези , които не могат и не искат да търпят? За тебе всички те са или глупаци или користолюбци платени отвън. По твоята логика – понеже мислиш обратното – ако те те нарекат такъв – ще се възмутиш нали…

    1. Първо, ако може да се извиня, че отговарям с 11 дни закъснение, а сега по същество:
      Онези, „които не могат и не искат да търпят“, или по-точно претенциозното им представителство, не показват, че смятат да подобрят системата, а че искат само да я оседлаят. Цялата статия е посветена на тяхното лицемерие и на сервилността, с която то се приветства от медиите. Съжалявам, но освен призиви за класова саморазправа, аз не виждам нищо друго да се слага на масата от тези претенциозни представители на онези, „които не могат и не искат да търпят“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>