На Мюнхенската конференция през 1938-ма година лидерите на Англия, Франция и Италия договарят  с нацистка Германия да присъедини територии с неомскоговорящо население, които към момента са част от Чехословакия. В замяна искат Хитлер да преустанови експанзионистичната си политика, но това не се случва.Втората световна война и  холокостът са последствия от провала Хитлер да бъде поставен на място, когато  е време.

Горе долу същото късогледство, което провокира Едуар Даладие и Невил Чембърлейн да подпишат мюнхенското споразумение, принуди Бойко Борисов в първия си мандат като премиер и БСП и ДПС през 2013 година да приемат Волен Сидеров като коалиционен партньор. Днес, когато човекът е осъден за всички е видно какво става, когато един неуравновесен човек получи политическа власт. След като му стане недостатъчно да упражнява властта си като депутат, скоро започва да се изживява като политкомисар.

Въпросът е, толкова  ли сме глупави и късопаметни, че да не забележим как същите  характеристики, индикиращи вредността на Волен Сидеров, у новия байрактар на национализма Валери Симеонов. Лидерът на така наречения Национален фронт за спасение на България поиска от емигрантите да не му се размотават в краката (пълният цитат по-долу), но беше редно какво мисли за милиардите левове, които тези хора влагат в икономиката всяка година подкрепяйки семействата си на българска земя.

Не казва и какво да се прави със семействата  на емигрантите, които  живеят тук и много често зависят от роднините си, които са предпочели  гурбета. Да се отрекат ли от семейните си връзки с емигрантите, да се адаптират ли към живот без тяхната помощ, или какво? И не на последно място, каква България иска да „спасява“ неговият фронт, след като емигрантите, в голямата си частса прогонени от същите  проблеми, от които може би той иска да ни „спасява“. Тоест, ако ги няма хората, за кого точно се бори? И ако хората в България не са в съгласни с него трябва ли и те да се разкарат?

Днес министър-председателят Бойко Борисов има уникален, може би дори исторически шанс да демонстрира очистителни сили и да заяви, че мястото на лунатиците в политиката е извън  властта. Ако никоя партия, отстояваща здравия разум, не желае да работи с НФСБ, на следващите избори дори нейният електорат ще знае, че гласът му ще има повече смисъл, ако го даде на други.

И ако въпреки това партийката му стигне до парламента, историческият опит показва, че такава сила трябва да се постави в пълна изолация, да си гласуват по съвест, или каквото нареди някой шаман, но нищо да не им се обещава в замяна на тяхната подкрепа. Гледайте Волен Сидеров, и си давайте сметка какво ще стане, ако след подобни думи, Валери Симеонов не бъде разкаран от държавното управление (само с демократични и законни методи).

Красимир Каракачанов, лидерът на ВМРО също има уникална възможност да монополизира политизирането на национализма, като  се представи за родолюбец и отрече прекъсването на връзките с българската диаспора в Европа и Америка. Изобщо, всеки, отрекъл  се от Валери Симеонов  и неговото фронтче днес може да извлече  сериозен политически позитив. Но въпросът е много по-сериозен. Не става дума за  краткосрочно облагодетелстване, а за предпазването на държавата от това, неща подобни на това, което  се случва след мюнхенската конференция и след включването на Волен Сидеров към две парламентарни мнозинства.