<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>На Стената &#187; НАП</title>
	<atom:link href="http://www.na-stenata.com/tag/%d0%bd%d0%b0%d0%bf/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://www.na-stenata.com</link>
	<description>Блог за мислещи хора, които търсят повече парчета от пъзела</description>
	<lastBuildDate>Thu, 19 Nov 2026 23:58:35 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=4.2.1</generator>
	<item>
		<title>Какво крие правителството с избора на F 16</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/hidden_price_of_f-16/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/hidden_price_of_f-16/#comments</comments>
		<pubDate>Wed, 24 Jul 2019 19:56:06 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини на първа страница (акордеон)]]></category>
		<category><![CDATA[Политика]]></category>
		<category><![CDATA[F 16]]></category>
		<category><![CDATA[Grippen]]></category>
		<category><![CDATA[Атанас Запрянов]]></category>
		<category><![CDATA[ГЕРБ]]></category>
		<category><![CDATA[Грипен]]></category>
		<category><![CDATA[НАП]]></category>
		<category><![CDATA[Народно събрание]]></category>
		<category><![CDATA[Румен Радев]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=2987</guid>
		<description><![CDATA[С вето номер 18 президентът Румен Радев поиска от Народното събрание да одобри с широко мнозинство сделката за нови бойни изтребители. Мотивът му е, че в усилието да съберат подкрепа от 121 народни представители, управляващите ще трябва да положат усилия да обяснят придобиването на F 16, или ще се премине към нова процедура. С изказване, &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/hidden_price_of_f-16/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Какво крие правителството с избора на F 16</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>С вето номер 18 президентът Румен Радев поиска от Народното събрание да одобри с широко мнозинство сделката за нови бойни изтребители. Мотивът му е, че в усилието да съберат подкрепа от 121 народни представители, управляващите ще трябва да положат усилия да обяснят придобиването на F 16, или ще се премине към нова процедура. С изказване, за чиято красноречивост и сила на посланията може да завиди целият политически елит, Държавният глава изложи редица силни аргументи в полза на ветото. Те варират от факта, че не само обществото, но и управляващите не знаят с какви ангажименти натоварват държавата, че капацитетът на изтребителите не зависи само от тях като машини, но и от въоръжението, от поддръжката, от подготовката на пилотите и от още много неща. Всички те не са ясно разписани в договора, или са така разписани, че нарушават националния ни интерес. <span id="more-2987"></span><br />
Ако има един пропуск, който президентът направи, той е, че поддържаното високо ниво на изказ понякога не позволява посланията да се разберат от всички. А те са прости:</p>
<div class="accent-left2">
<p>&#8211; държавата не купува достатъчно въоръжение за да постигне ниска цена</p>
<p>&#8211; отново заради ниската цена, няма да се подготви оптимален брой пилоти и механици</p>
<p>&#8211; поделянето на отговорностите по поддръжка и обслужване е неясно</p>
</div>
<p>Всички тези неща заплашват Българската военна авиация да се окаже неподготвена за някое от онези предизвикателства, които налагат самото й съществуване. Ако такова изникне, ще е много вероятно пилотите да нямат достатъчно въоръжение и средства за водене на адекватен бой. Така скоро след излитането си авиаторите ще са пред дилемата – да кацнат ли и да чакат примирие, или да се врежат във врага по примера на Димитър Списаревски и Неделчо Бончев.</p>
<p>Ако един изтребител не е въоръжен, няма комуникационна система, няма подготвени опитни пилоти, или не е добре поддържан, ще става само за въздушни разходки и създаването на романтични легенди. Както пее Веселин Маринов „Човекът е човек тогава, когато стане птица той“.</p>
<p>Фактите, изложени до тук са сигурни, а изводите безспорни, макар и да не се правят от военен експерт. В първото може да ни убеди пълният пакет от хардуер, софтер и услуги, който САЩ бяха готови да ни продадат. Той е публичен. Цената му също 2.92 милиарда лева. Това, което купуваме за 2.2 милиарда лева, включва много по малка част от пакета. По тази тема също вече има информация (<a href="http://aeropress-bg.com/articles/6290-f-16-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-?fbclid=IwAR1hnj2dguDx-jOpUrCta0lldWKEKuVMQc2weO4RBolG-Zjv4PUC_4u2O-k">линкът тук</a>), но освен проучването на колегите от списание „Аеро“, това потвърди и заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов във интервю пред националното радио (<a href="http://bnr.bg/horizont/post/101144056/atanas-zapranov">линкът тук</a>).</p>
<p>&nbsp;</p>
<div class="accent-right1">
<p>Решението да се закупят изтребители F 16 е политически правилно и донякъде справедливо, но скрива провала на държавата да поддържа боеспособни въоръжени сили</p>
</div>
<p>&#8222;Самолетите, които получаваме имат цялата авионика и електронно оборудване, кодове и програми, отключени на борда, позволяващи да се отключат всякакви оръжия в перспектива и да бъдат използвани ракети въздух- въздух, въздух-повърхност, ако искате въздух-кораб. Така че ние няма да плащаме повече за дооборудване на самолетите, ако закупим каквото и да е оръжие, което е намалено или какъвто е да е нов тип оръжие&#8220;. Това означава че изтребителите ще са изрядно подготвени, но недостатъчно въоръжени. Причинта е, че засега държавата няма да закупи управляемото въоръжение въздух-земя т.н. умни ракети.</p>
<p>Логиката на правителството в тези действия е ясна. Ако се закупят изтребителите плюс пълния пакет от съпътстващ хардуер и услуги, цената ще излезе почти три милиарда лева. Това са пари, които трябва да се платят веднага, за осем изтребителя, които ще получим след четири години.</p>
<div class="accent-left1">
<p>Управляващите дължат обяснение колко би струвал отбранителният капацитет, създаден с покупката на F16, ако доставчик на изтребителите и въоръжението бе шведската SAAB.</p>
</div>
<p>Алтернативната оферта на „Грипен“ беше за 10 самолета на цена от 1.6 милиарда лева, 10-годишно разсрочено плащане и възможности за индустриално сътрудничество, при което технологични компании от Швеция щяха да открият бизнеси в България и да си върнем част от разходите косвено чрез създадената допълнителна икономическа активност (офсет).</p>
<p>Натрапващите се икономически предимства на офертата на „Грипен“ можеха да се скрият единствено със заклинания, че шведите ни предлагат голи самолети, без въоръжение, софтуер и т.н. И понеже на това можеше да се отговори с нормално ценово запитване, управляващите дадоха тон на лобистите, които заговориха, че изтребителят трябва да е произведен от държава членка на НАТО. В това има логика. Особено, ако се притесняваме, че в десетилетията, за които ще ни трябва купуваният днес изтребител, Швеция ще се превърне във враг на НАТО. Колцина вярват в такава перспектива?</p>
<p>От изключителна важност за лобистите на F16 е двете оферти да не се поставят под общ знаменател. Тоест да се знае, колко струва един изтребител с пълен боен капацитет, ако е доставен от Швеция и колко ще струва алтернативният изтребител с пълни способности от САЩ.</p>
<p>Такава потайност има простичко обяснение и то сенарича „политика“. САЩ са крайгълен камък на НАТО. Без тях отбранителният блок дори и да се запази, ще намали отбранителния си капацитет до степен, която ще подкопае доверието в него. И понеже с години, много от европейските партньори в НАТО не изпълняват ангажимента си да влагат в отбрана поне два процента от блутния си вътрешен продукт, този дефицит се запълва от САЩ. И когато изтребителите на САЩ струват по-скъпо от алтернативата си, техният избор всъщност компенсира САЩ за ангажимента си да поддържа военния съюз във форма дори, когато европейците се скатават.</p>
<p>Това обаче не може да се нарече оптимално състояние на системата. Това е като да възложим отбранителните задачи на ишлеме на наемници, докато ние изоставяме собствените си отбранителни способности. Подобен подход е изкушаващ, защото разходите за отбрана са ниски и има за харчене в други области, или най-малкото управляващите могат да се хвалят, че данъците са ниски.</p>
<p>Последните две седмици ни показаха истинската цена на това поведение. Пробивът в системата на НАП е най-добрия пример какво се получава, когато не инвестираме в капацитет за защита на суверенитета си. Провалът на НАП е провал на правителството. А свиването на поръчката за нов боен изтребител вещае провал и в сферата на отбраната. Хубаво, че имаме задокеански наемници да ни пазят, но и това може да се окаже до време.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/hidden_price_of_f-16/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Данъчният гаф на десетилетието изложи на риск стотици милиони държавни приходи</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/tax_policy_gaffe_of_the_decade/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/tax_policy_gaffe_of_the_decade/#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 18 Nov 2016 10:00:07 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Икономика]]></category>
		<category><![CDATA[Новини на първа страница (акордеон)]]></category>
		<category><![CDATA[Административно процесуален кодекс]]></category>
		<category><![CDATA[Върховен административен съд]]></category>
		<category><![CDATA[Данъчен гаф]]></category>
		<category><![CDATA[данъчмни ревизии]]></category>
		<category><![CDATA[Данъчно-осигурителен процесуален кодекс]]></category>
		<category><![CDATA[НАП]]></category>
		<category><![CDATA[Национална агенция за приходите]]></category>
		<category><![CDATA[ревизионни актове]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=2546</guid>
		<description><![CDATA[Съдбата на стотици милиони левове публични приходи е заложена на карта заради грандиозен гаф в сферата на данъчната политика. Промяна в Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), която посочва кои служители на Националната агенция за приходите (НАП) могат да издават ревизионни актове, може да е направила нищожна голяма част от актовете, издадени след 1 януари 2013 година.  &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/tax_policy_gaffe_of_the_decade/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Данъчният гаф на десетилетието изложи на риск стотици милиони държавни приходи</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>Съдбата на стотици милиони левове публични приходи е заложена на карта заради грандиозен гаф в сферата на данъчната политика. Промяна в Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), която посочва кои служители на Националната агенция за приходите (НАП) могат да издават ревизионни актове, може да е направила нищожна голяма част от актовете, издадени след 1 януари 2013 година. <span id="more-2546"></span></p>
<p>Внимание на проблема <a href="http://iconomist.bg/bulgaria/item/198335-danachen-gaf-za-milioni" target="_blank">обръща списание &#8222;Икономист&#8220;,</a> в новия си брой Очаква се Върховният административен съд (ВАС) да излезе с тълкувателно решение, което може да потвърди издадените актове или да даде основание на хиляди начетени фирми и физически лица да си поискат парите обратно. Установените в хода на ревизии суми от 2013 година до сега са на обща стойност 5,2 милиарда лева, като не е ясно каква част от тях са по ревизионни актове, издавани с порока, който съдът изследва. Ако ВАС отсъди в полза на държавата, този шок ще бъде избегнат, но не и фактът, че приходи на тази стойност са били изложени на риск заради недоглеждане на връзките между три различни закона. Обратно, ако съдът се произнесе в полза на ревизираните лица, държавата ще бъде изправена пред потенциална загуба на стотици милиони левове.</p>
<h2>Къде е проблемът</h2>
<p>Проблемната промяна е гласувана от Народното събрание на 11 октомври 2012 година, след като е внесена от председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) и двама нейни колеги. Тя представлява редакция на член 119 в ДОПК и постановява, че ревизионни актове се издават от „органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията“. Така се отменя старият текст, според който ревизорите след приключване на ревизионния доклад уведомяваха писмено ръководителя, който е възложил ревизията, и той със заповед определяше трето компетентно лице за издаване на ревизионния акт.</p>
<div class="accent-left1">
<p>От решението на ВАС зависи съдбата на стотици милиони и може би дори милиарди левове бюджетни приходи.</p>
</div>
<p>На свой ред то трябваше да се запознава както с преписката на колегите си ревизори, така и с възраженията на ревизираното лице, и да преценява дали да издаде ревизионен акт, или да прекрати производството. Тази роля на вътрешен арбитраж се поемаше от данъчен служител (най-често експерт или инспектор), който не познава ревизираното лице, и поне на теория може безпристрастно да съпостави аргументите на колегите си с обжалването на ревизираните.</p>
<p>Лицата, които играеха ролята на вътрешен арбитраж, са определени в чл. 118 от ДОПК и чл. 7 от Закона за устройство на НАП и позициите им са „експерт по приходите“, „главен експерт по приходите“, „инспектор по приходите“ и „главен инспектор по приходите“. С промяната на Менда Стоянова от 2013 година функцията на вътрешния арбитраж се отменя и ревизионният акт се издава от хора, които йерархично стоят над експерти и инспектори, а именно „началник-сектор“ и „началник-отдел“.</p>
<p>Променяйки чл. 119 от ДОПК обаче, депутатите са пропуснали да заличат алинея 2 на чл. 118 от същия кодекс, и така двете норми, разписани в два последователни члена на ДОПК, влизат в противоречие. Конфликтът между двата текста е открит от няколко адвокатски кантори, които внасят жалби пред ВАС, претендирайки, че според Административнопроцесуалния кодекс (АПК) производството се осъществява самостоятелно от административния орган, тоест на ниво експерти или инспектори.</p>
<p>Обратно – по-горестоящият орган – техните началници на отдели и сектори, не могат да изземат за решаване въпрос от компетентността на подчинените си, освен ако това не е предвидено със закон. Крайният резултат е, че нормата на АПК не би спирала ревизионните актове, ако в сила не бе останала алинея 2, член 118 в ДОПК. Но понеже въпросната алинея не е отменена, ревизионните актове на данъчните започват да падат при обжалване. Има обаче и ревизионни актове, които са били потвърдени, и в резултат на това председателят на ВАС е стартирал дело за тълкувателно решение по въпроса. То е започнало на 31 октомври, а изходът може да се очаква в срок между три и шест месеца.</p>
<h2>Колко голям е проблемът</h2>
<p>От годишните отчети за дейността на НАП се вижда, че през всяка от изминалите три години допълнително установяваните приходи вследствие на ревизии са в размер между 1,7 и 1,8 милиарда лева годишно, което прави обща стойност на приходите, изложени под риск, от 5,2 милиарда лева (над 5% от брутния вътрешен продукт). Сумата се формира в резултат от провеждани средно по 11 000 ревизии на година.<br />
Не всички ревизирани лица обаче ще могат да претендират да си получат платеното обратно.</p>
<div class="accent-right1">
<p>Още преди произнасянето на ВАС от ГЕРБ опитват да поправят грешката с промени в ДОПК.</p>
</div>
<p>„В случай че ревизионните актове бъдат счетени за нищожни, то смея да твърдя, че това ще обхване по-голяма част от издаваните в момента ревизионни актове“, коментира адвокат Петър Кьосев от адвокатско дружество „Данаилов, Дренски, Неделчев и Ко“. Той обясни, че тълкувателното решение не може да бъде основание за отмяна на влезли в сила ревизионни актове, които вече са обжалвани пред съда, но той ги е потвърдил.</p>
<p>Последното означава, че право да претендират възстановяване на средства ще имат онези ревизирани лица, които са приели ревизионните актове, без да ги оспорят пред съда, както и тези, при които съдебните производства по жалбите не са приключили. Така сумата, изложена на риск, със сигурност е по-малка от общата стойност на издадените актове, но размерът все още не е известен.</p>
<p>За да изпревари събитията, в сряда отново депутатът Менда Стоянова внесе предложение да се отмени алинея 2 от чл. 118 на ДОПК, с което противоречието практически да отпадне. Дори и законопроектът да се приеме, той ще касае ревизионните актове, които ще се издават в бъдеще, а съдбата на тези, които в момента са налице, се решава от тълкувателното решение на ВАС.</p>
<div class="quote1">
<p>Сега вече е ясно защо промените, внасяни в закони в последния момент &#8211; между първо и второ четене, могат да бъдат много опасни.</p>
</div>
<p>От НАП отказаха коментар, докато не излезе тълкувателното решение. Неофициално от Министерството на финансите обясниха, че се очаква решението на ВАС да бъде в полза на държавата. В противен случай ще се направи анализ при кои ревизионни актове, обявени за нищожни, може да се образуват нови производства и на база на събраните доказателства отново да се начислят задължения на ревизираните лица. Причината е, че в случая не ставало дума за пропуски в хода на ревизионната дейност, и основателността на актовете в тяхната същност е налице. Това ще е още един начин за ограничаване на щетите за фиска, но така ще може да се спасят само онези приходи, които са установени в ревизии за периоди след 2011 година (заради 5-годишния давностен срок).</p>
<p>Така излиза, че със сигурност възможност да си възстановят платеното ще имат лицата, на които с ревизионни актове са начислени задължения след 2013 година за периода от 2008 до 2011 година. За всички задължения, констатирани в по-късни години, ще е възможно да се образуват нови ревизии, които няма да могат да се атакуват на основание за нищожност, и съдбата им ще зависи от качеството на събраните доказателства.</p>
<p>Дори ВАС да се произнесе в полза на държавата, прецедентът трябва да послужи като повод за сериозен размисъл как се допускат грешки от българските законотворци. Спорната поправка е внесена между първо и второ четене в промените на ДОПК. тази практика на депутатите се съгласува с парламентарните групи и техните ръководства, но често липсва преценка за въздействието на промените.</p>
<p>Изненадващи промени между първо и второ четене неведнъж са ставали повод както за комични решения, които след това се отменят, така и за приемането на лобистки текстове, които с години вредят на бизнессредата.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/tax_policy_gaffe_of_the_decade/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>
