<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>На Стената &#187; Данъчно-осигурителен процесуален кодекс</title>
	<atom:link href="http://www.na-stenata.com/tag/%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d1%8a%d1%87%d0%bd%d0%be-%d0%be%d1%81%d0%b8%d0%b3%d1%83%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%86%d0%b5%d1%81%d1%83%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d0%ba%d0%be/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://www.na-stenata.com</link>
	<description>Блог за мислещи хора, които търсят повече парчета от пъзела</description>
	<lastBuildDate>Thu, 19 Nov 2026 23:58:35 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=4.2.1</generator>
	<item>
		<title>Данъчният гаф на десетилетието изложи на риск стотици милиони държавни приходи</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/tax_policy_gaffe_of_the_decade/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/tax_policy_gaffe_of_the_decade/#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 18 Nov 2016 10:00:07 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Икономика]]></category>
		<category><![CDATA[Новини на първа страница (акордеон)]]></category>
		<category><![CDATA[Административно процесуален кодекс]]></category>
		<category><![CDATA[Върховен административен съд]]></category>
		<category><![CDATA[Данъчен гаф]]></category>
		<category><![CDATA[данъчмни ревизии]]></category>
		<category><![CDATA[Данъчно-осигурителен процесуален кодекс]]></category>
		<category><![CDATA[НАП]]></category>
		<category><![CDATA[Национална агенция за приходите]]></category>
		<category><![CDATA[ревизионни актове]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=2546</guid>
		<description><![CDATA[Съдбата на стотици милиони левове публични приходи е заложена на карта заради грандиозен гаф в сферата на данъчната политика. Промяна в Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), която посочва кои служители на Националната агенция за приходите (НАП) могат да издават ревизионни актове, може да е направила нищожна голяма част от актовете, издадени след 1 януари 2013 година.  &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/tax_policy_gaffe_of_the_decade/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Данъчният гаф на десетилетието изложи на риск стотици милиони държавни приходи</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>Съдбата на стотици милиони левове публични приходи е заложена на карта заради грандиозен гаф в сферата на данъчната политика. Промяна в Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), която посочва кои служители на Националната агенция за приходите (НАП) могат да издават ревизионни актове, може да е направила нищожна голяма част от актовете, издадени след 1 януари 2013 година. <span id="more-2546"></span></p>
<p>Внимание на проблема <a href="http://iconomist.bg/bulgaria/item/198335-danachen-gaf-za-milioni" target="_blank">обръща списание &#8222;Икономист&#8220;,</a> в новия си брой Очаква се Върховният административен съд (ВАС) да излезе с тълкувателно решение, което може да потвърди издадените актове или да даде основание на хиляди начетени фирми и физически лица да си поискат парите обратно. Установените в хода на ревизии суми от 2013 година до сега са на обща стойност 5,2 милиарда лева, като не е ясно каква част от тях са по ревизионни актове, издавани с порока, който съдът изследва. Ако ВАС отсъди в полза на държавата, този шок ще бъде избегнат, но не и фактът, че приходи на тази стойност са били изложени на риск заради недоглеждане на връзките между три различни закона. Обратно, ако съдът се произнесе в полза на ревизираните лица, държавата ще бъде изправена пред потенциална загуба на стотици милиони левове.</p>
<h2>Къде е проблемът</h2>
<p>Проблемната промяна е гласувана от Народното събрание на 11 октомври 2012 година, след като е внесена от председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) и двама нейни колеги. Тя представлява редакция на член 119 в ДОПК и постановява, че ревизионни актове се издават от „органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията“. Така се отменя старият текст, според който ревизорите след приключване на ревизионния доклад уведомяваха писмено ръководителя, който е възложил ревизията, и той със заповед определяше трето компетентно лице за издаване на ревизионния акт.</p>
<div class="accent-left1">
<p>От решението на ВАС зависи съдбата на стотици милиони и може би дори милиарди левове бюджетни приходи.</p>
</div>
<p>На свой ред то трябваше да се запознава както с преписката на колегите си ревизори, така и с възраженията на ревизираното лице, и да преценява дали да издаде ревизионен акт, или да прекрати производството. Тази роля на вътрешен арбитраж се поемаше от данъчен служител (най-често експерт или инспектор), който не познава ревизираното лице, и поне на теория може безпристрастно да съпостави аргументите на колегите си с обжалването на ревизираните.</p>
<p>Лицата, които играеха ролята на вътрешен арбитраж, са определени в чл. 118 от ДОПК и чл. 7 от Закона за устройство на НАП и позициите им са „експерт по приходите“, „главен експерт по приходите“, „инспектор по приходите“ и „главен инспектор по приходите“. С промяната на Менда Стоянова от 2013 година функцията на вътрешния арбитраж се отменя и ревизионният акт се издава от хора, които йерархично стоят над експерти и инспектори, а именно „началник-сектор“ и „началник-отдел“.</p>
<p>Променяйки чл. 119 от ДОПК обаче, депутатите са пропуснали да заличат алинея 2 на чл. 118 от същия кодекс, и така двете норми, разписани в два последователни члена на ДОПК, влизат в противоречие. Конфликтът между двата текста е открит от няколко адвокатски кантори, които внасят жалби пред ВАС, претендирайки, че според Административнопроцесуалния кодекс (АПК) производството се осъществява самостоятелно от административния орган, тоест на ниво експерти или инспектори.</p>
<p>Обратно – по-горестоящият орган – техните началници на отдели и сектори, не могат да изземат за решаване въпрос от компетентността на подчинените си, освен ако това не е предвидено със закон. Крайният резултат е, че нормата на АПК не би спирала ревизионните актове, ако в сила не бе останала алинея 2, член 118 в ДОПК. Но понеже въпросната алинея не е отменена, ревизионните актове на данъчните започват да падат при обжалване. Има обаче и ревизионни актове, които са били потвърдени, и в резултат на това председателят на ВАС е стартирал дело за тълкувателно решение по въпроса. То е започнало на 31 октомври, а изходът може да се очаква в срок между три и шест месеца.</p>
<h2>Колко голям е проблемът</h2>
<p>От годишните отчети за дейността на НАП се вижда, че през всяка от изминалите три години допълнително установяваните приходи вследствие на ревизии са в размер между 1,7 и 1,8 милиарда лева годишно, което прави обща стойност на приходите, изложени под риск, от 5,2 милиарда лева (над 5% от брутния вътрешен продукт). Сумата се формира в резултат от провеждани средно по 11 000 ревизии на година.<br />
Не всички ревизирани лица обаче ще могат да претендират да си получат платеното обратно.</p>
<div class="accent-right1">
<p>Още преди произнасянето на ВАС от ГЕРБ опитват да поправят грешката с промени в ДОПК.</p>
</div>
<p>„В случай че ревизионните актове бъдат счетени за нищожни, то смея да твърдя, че това ще обхване по-голяма част от издаваните в момента ревизионни актове“, коментира адвокат Петър Кьосев от адвокатско дружество „Данаилов, Дренски, Неделчев и Ко“. Той обясни, че тълкувателното решение не може да бъде основание за отмяна на влезли в сила ревизионни актове, които вече са обжалвани пред съда, но той ги е потвърдил.</p>
<p>Последното означава, че право да претендират възстановяване на средства ще имат онези ревизирани лица, които са приели ревизионните актове, без да ги оспорят пред съда, както и тези, при които съдебните производства по жалбите не са приключили. Така сумата, изложена на риск, със сигурност е по-малка от общата стойност на издадените актове, но размерът все още не е известен.</p>
<p>За да изпревари събитията, в сряда отново депутатът Менда Стоянова внесе предложение да се отмени алинея 2 от чл. 118 на ДОПК, с което противоречието практически да отпадне. Дори и законопроектът да се приеме, той ще касае ревизионните актове, които ще се издават в бъдеще, а съдбата на тези, които в момента са налице, се решава от тълкувателното решение на ВАС.</p>
<div class="quote1">
<p>Сега вече е ясно защо промените, внасяни в закони в последния момент &#8211; между първо и второ четене, могат да бъдат много опасни.</p>
</div>
<p>От НАП отказаха коментар, докато не излезе тълкувателното решение. Неофициално от Министерството на финансите обясниха, че се очаква решението на ВАС да бъде в полза на държавата. В противен случай ще се направи анализ при кои ревизионни актове, обявени за нищожни, може да се образуват нови производства и на база на събраните доказателства отново да се начислят задължения на ревизираните лица. Причината е, че в случая не ставало дума за пропуски в хода на ревизионната дейност, и основателността на актовете в тяхната същност е налице. Това ще е още един начин за ограничаване на щетите за фиска, но така ще може да се спасят само онези приходи, които са установени в ревизии за периоди след 2011 година (заради 5-годишния давностен срок).</p>
<p>Така излиза, че със сигурност възможност да си възстановят платеното ще имат лицата, на които с ревизионни актове са начислени задължения след 2013 година за периода от 2008 до 2011 година. За всички задължения, констатирани в по-късни години, ще е възможно да се образуват нови ревизии, които няма да могат да се атакуват на основание за нищожност, и съдбата им ще зависи от качеството на събраните доказателства.</p>
<p>Дори ВАС да се произнесе в полза на държавата, прецедентът трябва да послужи като повод за сериозен размисъл как се допускат грешки от българските законотворци. Спорната поправка е внесена между първо и второ четене в промените на ДОПК. тази практика на депутатите се съгласува с парламентарните групи и техните ръководства, но често липсва преценка за въздействието на промените.</p>
<p>Изненадващи промени между първо и второ четене неведнъж са ставали повод както за комични решения, които след това се отменят, така и за приемането на лобистки текстове, които с години вредят на бизнессредата.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/tax_policy_gaffe_of_the_decade/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>
