Доколко кандидатите са подходящи за постовете си всеки може да провери. Ако от тях се иска да бъдат добри икономисти и да умеят да ръководят анализаторски екип, чиито заключения да бранят и публично да бъдат коректив на управляващите – то може би резултатите в гугъл от въвеждането на имената им ще покажат дали и колко са смели експерти със склонност към независимо мислене и отстояване на позиции.

Идеята за фискалния съвет се зароди в главите на ГЕРБ още при първото правителство на Бойко Борисов, след като Европейската комисия препоръча създаването на такава институция. Причината? Европейските ни партньори не можеха да повярват, че мисленето в държавата може да се предопределя от група популисти, излъгали обществото да гласува за тях и няколко идеологически подковани неправителствени организации. Това се случи, след като финансовият министър в кабинета „Борисов 1“ – Симеон Дянков закри Агенцията за икономически анализи и прогнози (АИАП) и по този начин лиши държавния апарат от звеното, което мисли извън ограниченията на конкретни политически платформи.

Независимите по дефиниция институции пък все по-често започват да се превръщат в приют за луксозно оттегляне на изпаднали от политиката лица. След като през 2010 година ГЕРБ трудоустроиха в Комисията за финансов надзор своя депутат Стоян Мавродиев и царският експерт Ралица Агаин, реформаторите издигнаха Иван Иванов начело на енергийния регулатор, а сега ГЕРБ разшириха квотата си с Борис Грозданов.

Проблемът е, че вместо правителствата да си купуват подкрепата на неправителствени организации, спечелили малко повече обществена популярност (за тази практика признават поне двама бивши финансови министъра), държавата може директно да си създаде орган за хвалебствия, който да мълчи, когато защитата на обществения интерес изисква да се вдига шум.

С най-големи шансове, ако не надделее здравия разум, изглежда икономистът Борис Грозданов, който е номиниран от ГЕРБ.
Наченки на здрав разум са показали от Реформаторския блок, които издигат двама кандидати – Георги Ганев и бившия заместник-министър на финансите Любомир Дацов. Патритотите застават зад неуспелия кандидат за гуверньор на БНБ Григорий Вазов, социалистите издигат икономиста Димитър Иванов, известен още като „лондонския професор“ и икономически съветник на президента Георги Първанов. Подкрепа на ДПС има Юнал Тасим, а „Атака“ застават зад Маргарита Николова.

Още след първия поглед, този списък може да се свие до Любомир Дацов, Георги Ганев и Димитър Иванов. Възможни са и други нови лица, но не и останалите вече обявени. Причината е, че почти не са правили изявления на тема макроикономическа и фискална политика в последните години и това означава, че публичните финанси, като начин на изразходване и преследване на икономически растеж, не са били приоритет на професионалната им дейност. Тук не става дума само за проучвания, а за куража да се понасят негативи с публично говорене, когато то не съвпада с намеренията на управляващите.

Ето затова Борис Грозданов, Григорий Вазов, Юнал Тасим и Маргарита Николова изглеждат като любимци на партиите си, но не и като сериозни кандъдати за длъжността.

Номинирането на Борис Грозданов обаче е дори по-страшно, защото то показва колко нехаен е подходът на управляващите. За да се проумее несъстоятелността на неговата номинация, трябва да се припомни, че през 2012 година Борис Грозданов предложи с данък да се облагат пенсиите, а малко по-късно се поправи, че ставало дума само за пенсиите, които са над 700 лева.

„Различаваме се от другите страни в Европейския съюз (ЕС) по два обекта на облагане – лихвите по депозитите и облагането на пенсиите“, обясни той на 24 септември 2012 година. Умотворението си Грозданов сподели в контекста на спорната идея да се облагат с данък доходите от лихви по влоговете на физически лица. „Данък лихва“ вече бе създал имиджов проблем за правителството, че се проваля в икономическите си политики до степен, че не може да осигури и средства за функционирането на държавата, и пионерската активност на Грозданов просто дойде в повече.

Наложи се самият премиер Бойко Борисов да овика Борис Грозданов, а признание за конското намираме в стенограма от заседанието на кабинета от 28 септември 2012 година:

По-късно в същата стенограмата Борисов нарича подобна идея и лекотата, с която се предлага „тотален удар“ срещу по самия него, партията ГЕРБ и нейните депутати.

Дори и Борисов да е прав, че не може подобни инициативи да се обявяват без съгласуване с нагласите на останалите депутати, нищо не променя факта, че той е спешил народен представител, които има право по конституция да предлага законодателни промени, да се откаже от идеята си. А това е лошо, защото показва намеса на изпълнителната власт върху работата на законодателната власт.

Сбъркани цели

Самата концепция за фискален съвет също изглежда сбъркана. Не заради друго, а защото ако държавата искаше да има независима институция, която да разработва макроикономически сценарии и прогнози, тя не трябва да се състои от петчленен борд с председател, както предвижда сегашния закон, а от ръководител администратор и изследователско звено, което да бъде съставено от специалисти и да е обезпечено с нужния достъп до данни и софтуер за обработката им.

Казано с по-ясно – държавата се нуждае от Агенция за икономически анализи и прогнози, която да не е зависима от политическата конюнктура. В миналото такава агенция имаше като подчинена структура на финансовото министерство, но Симеон Дянков я закри, защото не подкрепяше идеите му. Преди да направи това обаче той се опита да я ползва и като орган за „защита на конкуренцията“, като агенцията бе натоварена да провери дали цената на захарта не е по-висока от пазарните реалности, което щеше да подскаже, че има картел на този сегмент от пазара за хранителни продукти. После синът на Гриша Ганчев бе обвинен за източване на ДДС именно чрез захарния бизнес на баща си, но това може би е друга тема.

Преди Симеон Дянков да смачка тази структура тя бе работещо звено, което адекватно импонираше на политическите си ръководители. Вярно, беше подчинено и директорът на агенцията нямаше право да излезе пред медиите и да направи изявление, което не е съгласувано с министъра на финансите. Въпреки това обаче агенцията прогнозира рецесия през 2009 година и отговорността е на партиите от тройната коалиция, че не редактираха проекта за бюджет 2009 в съответствие с новите очаквания. Резултатът бе неизпълнение на приходите със 7 милиарда лева и рецесия, задълбочена допълнително от решението на Симеон Дянков да овладее дефицита, като просто спре плащанията към фирми изпълнители на обществени поръчки.

След като Симеон Дянков закри агенцията, останалите временно без работа икономисти се превърнаха в най-ценния източник на мнения за медиите и нарушиха монопола върху публичното говорене, който се държеше от няколко неправителствени организации с либертариански пристрастия. Нещо повече – видя се, че икономическите прогнози не трябва да бъдат съвкупност от идеологически заклинания, а да лежат на количествени оценки и извеждането на зависимости между отделните елементи.

В момента подобни изследователски звена имат няколко банки, Българска народна банка и Министерство на финансите. Така единственото противопоставяне, което вижда правителството е от страна на централната банка, но само когато се прецени, че с дадено намерение кабинетът, ще засегне нейните прерогативи.

А БНБ (поне при Иван Искров) бе доказала, че няма нищо против макроикономическото състояние на страната да се влоши, стига интересите на банковата система да бъдат защитени. Компромисен вариант, при който държавата успява едновременно да гарантира стабилност в банковата система и да намали негативите от икономическия цикъл, с цената на държавни разходи и емисии правителствен дълг, публично се премълчава от БНБ, а в неофициални изказвания дори се отхвърля.

Макар този текст да не цели да изтъкне най-подходящия кандидат за фискалния съвет, той може да се види по това дали комформистки подкрепя сегашната структура на съвета, или ще работи за неговото доразвиване в независимо аналитично звено и дали ще държи изследванията му да стават публично достояние, дори когато противоречат на правителствените планове.