Прадядо ми е убит от сенегалски войници край град Прилеп в днешна Македония. Били са част от френския експедиционен корпус, пратен като част от силите на антантата през първата световна война. Днес имам приятели французи и не ги обвинявам за проблемите, които нашите държави са имали в миналото, нито за трагедията на предците ми. Но е очевидно, че Франция плаща цената за колониалното си минало. Разкъсвана между имперските си интереси и ценностите, които е предала на човечеството, Франция днес е пълна с имигранти от някогашните си колонии, които не може да изгони, но обществото не може да приеме.
Едновременно длъжна на тези народи за това, че ги е експлоатирала и неподготвена да интегрира представителите им на своя територия, Петата република, както е известна формата на днешната френска държава, е в безизходица. Да приеме ли нов тип функциониране от типа на израелското, при което атентатите се считат за даденост и който оцелее, просто продължава напред, или да направи огромен завой спрямо нещата, които до днес е прокламирала.
Англичаните някак си са се справили по-добре. Индийци, пакистанци, ямайци, тези хора или имат западна култура, или най-малкото знаят за нея и лесно превключват, когато стъпят на британска територия. Затова и английското общество е по-склонно да приеме пакистански и индийски граждани, вместо българи, румънци и поляци. Историците и социалните антрополози трябва да отговорят защо интеграцията на хора от бившите колонии протича по-ефективно в Англия и се проваля във Франция, но е факт, че две държави които си отстоят само на 30 километра една от друга изживяват миграцията по съвсем различен начин.
Друг факт е, че в момента България се възползва от статута си на бивша османска колония и загубила страна в първата световна война. Територията ни е сбита, но населението е компактно. Имаме си мюсюлмани, но те си живеят спокойно, не защото им дължим толерантност, а защото признаваме правата им. Същото важи за турците, евреите, арменците и всички, които са приели да живеят съгласно законите.
Българите не сме били робовладелци и поради това не ни се налага да се срамуваме и да си затваряме очите за расовите различия. Думата „негър“ не е натоварена с нотки на обида в България, и е глупаво сами да я натоварваме с онова бреме, което тя носи в англо-саксонския свят.
В момента тероризмът се случва заради сблъсъка на различията. Обществата на континентална Западна Европа отхвърлят различните чисто социално и икономически, но не могат да ги отритнат от териториите си. Маргиналите им отвръщат с капсулация и радикализация.
Българите като общество не сме длъжни да си затваряме очите за тези различия и за болезнените конфликти, които пораждат. Напротив, имаме пълното право да оценим вътрешния мир, на който се радваме и да го използваме като база за решаване на други проблеми, вместо да го съсипем. Днес е модерно да се присмиваме на англичаните, новото им правителство и изолационизма, към който поемат. Ние да не сме по-глупави, че да не видим избуяващия тероризъм в Централна и Западна Европа, както и в Турция и да стоим безучастни, отваряйки границите си за безконтролен приток на мигранти.
Етническият мир в България е постижение и не сме длъжни на нито една бивша колониална империя да експериментираме, градейки обществен строй, за който не сме подготвени, изоставяйки друг, който ни служи толкова добре. Не, благодаря.
към цялата статия
