Етикет: Румен Радев

Премиерът Борисов е разговарял с Борис Джонсън. Новината съобщиха почти телеграфически и без много подробности медиите в началото на тази седмица. Малко от тях обаче си дадоха сметка колко равностойни са били двамата, макар и само по телефона. Не като равностойни държавници, нито като ръководители на изпълнителната власт на държавите си. Те са равностойни страхливци и лъжци. » Лъжата и страхът от журналисти обединяват Бойко Борисов и Борис Джонсън

Още в началото на миналата седмица написах във фейсбук, че мисията на премиера ни Бойко Борисов при посещението му в ООН, ще е да се снима с Доналд Тръмп. Това е новото поле на противопоставяне с президента Румен Радев, защото протоколните снимки, щяха да покажат, който и да било от тях, като човек с международен авторитет, който не е изолиран.

Никой обаче не си е представял, колко смешен ще изглежда Борисов. Във опитите си да изглежда като приятел с половината световни лидери, нашият премиер заприлича на хлапе, което търчи след поредния футболист да му иска автограф и да се снима с него. Жалка работа, но тя роди нещо положително. Обществото за пореден път показа, че е по-интелигентно от политическата си класа и превърна излагацията на министър-председателя в майтап.  » Защо Борисов се изложи, но всичко е точно

Всяка държава по различен начин реагира на промените в политическия цикъл. Смяната на едно управление с друго е предшествана с предизборна кампания, която също е уникална за различните държави. Ето отличителните белези на кампаниите в България и как всяка партия търси своя път към парламента: » Особености на българските предизборни кампании

Звезди отказват да пеят на празненството след клетвата на Доналд Тръмп. Дизайнери отказват да обличат Мелания Тръмп. Най-ниското търсене на бални рокли покрай президентска клетва от 38 години насам. Звезди се надпреварват да пеят на прощалното парти на Барак Обама. Ако човек чете западната либерална преса ще остане с впечатление, че това са показатели, по които можем да заключим добър президент ли е Доналд Тръмп, или не, и то още преди да е положил клетва и да встъпи в овалния кабинет. Разбира се, нито един от тези критерии не може да е по-далеч от истината като база за оценка на новоизбрания президент, но показва гласовитостта на недоволните елити и опита тя да бъде превърната в представителна извадка и да предопредели разположението на силите. И този модел на поведение се повтаря на толкова много места по света. » Какво обединява Румен Радев и Доналд Тръмп?

Второто правителство на Бойко Борисов подаде оставка на 14 ноември, а формалното й приемане от парламента се случи на 16 ноември. Президентът Росен Плевнелиев изчака две седмици и връчи мандат за съставяне на кабинет на Борисов на 2 декември. Тоест 17 дни по-късно. Три дни след това мандат бе връчен и на БСП и те също го върнаха. След това на президента му трябваха 11 дни за да се реши да даде шанс и на реформаторите, а те тупаха топката в продължение на седмица с документа из канцелариите си. Общо 31 дни мотаене, в които ГЕРБ управляват, а държавният глава не състави служебно правителство. Има ли все още някой, който да смята че Плевнелиев съвестно е свършил работата си и не е допринесъл за нелепостта негов служебен кабинет да управлява само четири седмици? » Плевнелиев се крие зад Радев, а Борисов управлява поне до януари

Уважаван генерал е президент, а опасен популист влиза в политиката, печели гласовете на масите и става премиер. Не след дълго популистът опитва да отмени демокрацията, на което генералът решава да се опълчи, но пропуска момента. В крайна сметка популистът и неговите копои избиват умерените си последователи, които имат някакво влияние, обвиняват за това опозицията и си подсигуряват пълната власт под предлог, че трябва да се справят с враговете на народа. Популистът е Адолф Хитлер, президентът е Паул фон Хинденбург, а саморазправата с опозицията влиза в историята като „нощта на дългите ножове“.

Само след няколко седмици един уважаван генерал Румен Радев предстои да стане президент на България, а един популист Станислав Трифонов и неговия екип от сценаристи унижиха парламента без дори да са се явили на избори и започнаха да се изживяват, сякаш са глава на държавата и единствен легитимен изразител на единодушна народна воля. Липсваха им само кафявите ризи, за да бъде пълен аналога с предхитлерова Германия. Сега, разликата е, че Румен Радев има възможност да посече популистките домогвания на Трифонов и антуража му, защото иначе историята заплашва да се повтори. » Вещае ли Слави Трифонов българска „нощ на дългите ножове“

Ако има нещо историческо в изборната победа на Румен Радев, то е че един генерал от резерва, подкрепен от най-голямата лява партия, спечели доверието на сериозна част от избирателите с десни възгледи. Това са хора, които отказаха да вярват сляпо на партийните централи, когато им кажат, че нещо е за добро и показаха, че са склонни на самостоятелно мислене. В офицера от резерва те видяха личност, която не се страхува да следва националния нитерес, дори когато това означава да се каже „не“ на някой евроатлантически партньор. » Каква е историческата отговорност на Румен Радев

Ако има нещо забавно и едновременно жалко, то е да се наблюдават политици, които до вчера са се смятали за върха на хранителната верига. Да обясняват, че чакат фотофиниша, и да отказват да признаят очевидното преди хората да се наситят от темата избори и да им омръзне цялото говорене. Досега най-забавно беше да се наблюдава Сергей Станишев, който просто се правеше, че е в паралелна вселена, но розовите му бузки, комбинирани с физиономии в стил Гринч, показваха истинските му емоции. Е, от вчера има нов връх и той се нарича Бойко Борисов. За разлика от Станишев той си създаде цяла система  от проксита, които да наводнят терена с опорни точки, така че той да не изглежда абсолютно дъно, когато най-после се покаже. » Истинските лица на българските политици след изборната нощ

Не боксов двубой, а лекоатлетическо състезание, в което категоричен победител беше Румен Радев. Това е изводът от първия дебат на кандидат президентите Румен Радев и Цецка Цачева. Ако нещо може да допълни горните изречения, то е, че всеки въпрос беше като повод за заемането на нова позиция за нисък старт, а винаги, когато Цецка Цачева усещаше, че противникът й дръпва, тя опитваше да го спъне. Тоталната липса на вдъхновение и дърварското присъствие на мързелив бездарен чиновник струяха от думите и тона на Цецка Цачева и ако човек беше наблюдавал дебата, без да знае кой кандидат от коя политическа сила е подкрепен, веднага би дал подкрепата си за генерала.
» Румен Радев категорично победи в първия дебат с Цецка Цачева