Западните издания имат много безкомпромисен начин за оценяване на магистърски програми. Взимат заплатата и работата на човека, преди да запише магистратурата, взимат таксата, която плаща за следването си, и заплатата в първите две до пет години, след като завърши. В България това поле все още е незапълнено. Въпреки че правителството направи опит да класира университетите именно, ползвайки подобни критерии, университетското ни образование се отличава с характеристиката, че под един покрив, дори и на един етаж, може да се преподават дисциплини, от които една да се радва на огромно пазарно търсене, а друга да служи като печатница за дипломи и източник на приходи за университета вследствие от семестриалните такси и държавните поръчки. » Как стопанският факултет на СУ саботира една от най-добрите си магистратури
към цялата статия