Първото нещо, което впечатлява при филма „Кербала“, е самата публика. Предимно мъже на възраст между 30 и 40 години, късо подстригани, или с голи глави. Един от тях, довел дъщеричката си, навярно ползващ филма като средство да сподели нещо. Едва ли всички тези хора бяха ветерани от контингентите в Ирак и Афганистан, но ако беше пусната анкета сред зрителите, вероятно поне две трети щяха да посочат, че работят във въоръжените сили. И навярно това, което бе завело хората, бе желанието им да видят поне малко признателност за труда, който полагат. Макар и тази признателност да идва от полска продукция. » Филмът „Кербала“ – закъсняла признателност и то от поляци
към цялата статия