deutche

За политическата коректност и проблемите на миграцията*

Все по-абсурдно, все по-трагикомично:
Заради тази корица на съботно-неделното си издание eдин от най-сериозните и реномирани германски вестници – „Зюддойче цайтунг“ (с тираж от малко над 370 000) – беше подложен на унищожителни критики. Картинката – по моему чудесна, макар и провокативна илюстрация за новогодишните ексцесии в Кьолн и развихрилите се дискусии – била расистка (зарад черната ръка) и сексистка (заради сексуалното фокусиране върху жената)… Тъй врякнаха стотици блюстители на политическата (обществената, междуполовата и т.н.) коректност във федералната република, най-паче в удобния санаториум Фейсбук.

И дори принудиха главния редактор Волфганг Крах да се извини.
Донякъде гневът на стожерите на стерилната и беззъба журналистика бе подсилен и от цитата под илюстрацията: „Мнозина млади мюсюлмани не могат да се държат спокойно при среща с другия пол. Всеки път това са ситуации с висок сексуален заряд. И това също създава почва за ексцесии като тези от Кьолн“. Казва го Ахмад Мансур (р. 1976 г.), психолог от палестинско-израелски произход, който живее в Берлин и се занимава с проекти срещу радикализацията.

Врявата срещу „Зюддойче“ придойде със страшна сила и зарад една друга челна страница от Бавария – корицата на мюнхенското седмично списание „Фокус“ (издание на Х. Бурда, тираж от малко над 500 000):

focus
Отпечатъците от черни длани върху голо женско тяло може и да подразнят разни феминистки кръгове, но целият вой и псевдоморалното възмущение в крайна сметка само налива вода в мелницата на критиците на европейския порядък, които отдавна чакат повод истерично да възвестят края на т.нар. западна либерална демокрация.

Погледнете двете корици. Действително ли толкоз брутално са прекрачени граници в свободата на словото? Ако се обиждаме от „черните“ ръце, то тогаз хайде да забраним всякакви черно-бели изображения – понеже винаги някой може да се засегне заради цвета? И кое е по-възмутително: свободата в творческата интерпретация (целяща преди всичко остро да извади наяве един премълчаван и досега замитан под килима проблем) или самият повод – ексцесиите в новогодишната нощ (и многобройните сходни случаи не само в Германия)?

*Текстът е на журналиста Драгомир Иванов, публикуван в личния му фейсбук профил.

към цялата статия
armenian

Как геноцидът над арменския народ ни показа, че политическата коректност не е полезна

България няма проблем с расовата сегрегация, но има проблем с етническата сегрегация. И макар да се гордее със спасяването на евреите с българско гражданство през втората световна война, историята й е маркирана със срамното петно на възродителния процес. Това са факти, от които не може да се избяга, но за съжаление към тях гледаме незряло и това ни пречи да излезем като по-силна нация.
» Как геноцидът над арменския народ ни показа, че политическата коректност не е полезна

към цялата статия