Етикет: облигации

Корпоративна търговска банка е затворена, защото най-после държавата си е влязла в ролята и  спряла да толерира ограбването на институция, която отговаря за парите на хората. Още от първите  дни на следващата седмица, кръгове свързани с ръководството на КТБ започват криминална атака срещу цялата банкова система. В резултат за няколко дни от понеделник до четвъртък, се нагнетява страх сред домакинствата и всеки следващ ден се теглят повече средства, отколкото в предишния. Медиите и най-вече сутрешните блокове са наводнени от некомпетентни гости, които говорят за проблеми в банковата система и атаки срещу валутния борд. Така до четвъртък вечерта на 26 юни, когато в редакциите на различните медии постъпват информации, че Първа инвестиционна банка въобще няма да отваря в петък. Следват 72 часа на кризисни мерки, които да предотвратят дестабилизирането на цялата банкова система. Едва в края на трите критични денонощия се провеждат политически консултации при президента, а стенограмата от тях стана видима миналия петък. Документът обаче не показва  нищо, освен селянията на днешния министър-председател, който вижда в банковата криза троянски кон с потенциал да го вмъкне обратно в Министерски съвет. Нито един от проблемите на банковата система не е решен на тази среща. Единственото полезно е, че се постига политическо споразумение за укротяването на опърничавия (Бойко Борисов), а цената на това, той да си затвори плювалника, са предсрочни избори. За останалите неща, случили се в тези три денонощия може да се прочете по-надолу. » Какво остана скрито след стенограмата за КТБ

към цялата статия

Финансовият министър Владислав Горанов даде едно от най-съдържателните си интервюта, които някога е давал за последния брой на списание „Икономист“. Въпреки, че е част от правителството на Бойко Борисов, което превърна политиката в шоубизнес (странно ли е тогава, че шоуменът Слави Трифонов поиска да се занимава с политика), министърът е от малкото хора, които ограничават изказванията си до експертния език, а когато кажат нещо по-силно и арогантно, то също идва да подкрепи иначе категорична позиция. Въпреки това думите на финансовите министри и централните банкери често са трудни за дешифриране.   » Между редовете в речта на финансовия министър

към цялата статия

Двата облигационни заема, които правителството  изтегли миналата седмица, бяха отразени обилно от медиите. Част от тях подведоха читателите си (волно, или неволно), като им поднесоха невярна информация, а кабинетът ясно очерта една тенденция, която ще тежи на правителствата в следващите 12 години. Този текст е посветен на фактите около новите две дългови емисии и последствията от тях, за които почти не стана дума. » Какво правителството не иска осъзнаем за новите заеми

към цялата статия

България изпълни годишния си лимит за теглене на външен дълг, след като по-рано днес пласира две емисии на обща стойност 1.994 милиарда евро (3.89 млрд. лв.), съобщава „Блумбърг“. Лошата новина е, че страната ни вече се нарежда зад Румъния и по цена, на която може да се финансира, след като румънските книжа със срок девет години се пласират по-евтино от седемгодишните български облигации.

Заемите бяха планирани и отразяват невъзможността бюджетните дефицити да се намалят, както и желанието на правителството да разполага с ликвиден буфер, в случай че се наложи да подпомага финансови институции, след провеждане на стрес тестовете през лятото.  Това, което виждаме при новите емисии е, че пазарите вече си дават сметка за нарастващата задлъжнялост на България и макар тя още да не е проблем, инвеститорите опитват да спецелят от това, че все по-често търсим дългово финансиране » Румъния ни изпревари и при държавните заеми. Новият дълг ще ни струва по-скъпо, отколкото на румънските данъкоплатци (обновена в 14:17)

към цялата статия

До два милиарда евро заеми опитва да изтегли българското правителство от международните пазари. На международните борси вече се предлагат две емисии, като по всяка от тях се набират между 750 милиона и един милиард евро. Новината съобщи за „На стената“ портфолио мениджър, получил възможност да придобие от книжата. Първата е със сръчност седем години и по нея ориентировъчната цена на дълга е 2.05 процентни пункта над средните лихви на междуланковия пазар за дълг със същата срочност. По 12 годишната емисия ориентировъчната добавка е 2.45 процентни пункта. » Правителството тегли до два милиарда евро външни заеми (очаквайте подробности)

към цялата статия

Когато човек се занимава с журналистика, понякога попада в ситуацията на сервитьора от онзи виц, в който всички се оплакват, че е бавен, а само жена му, че е бърз.Откакто стартира този блог бях упрекван, че съм русофил, комунист и дори марксист. Наскоро обаче попаднах в интересна ситуация – бивш колега от „Икономедиа“ ме упрекна, че имам положително пристрастие към финансовия министър Владислав Горанов, а наскоро човек от екипа му ме обвини, че съм прекрачил границата на обективността с критиките си към фискалната политика на кабинета „Борисов 2“. Повод са публикациите ми в спосание „Икономист“ и по-специално последната, в която твърдя, че резултатите от борбата с контрабандата са поне два пъти преувеличени. » Поръчков материал: Що за министър е Владислав Горанов?

към цялата статия

Петък 13 е денят в който българското правителство зае пари при по-висока лихва от тази, която пазарите биха му предложили. Това стана защото държавата продаде облигации на един конкретен клиент по цени по-неизгодни от тези, по които същите облигации (емисията с падеж 2035 година) се търгуват на финансовите пазари в момента. Разликата между лихвата, която бихме получили и тази, която ще трябва да плащаме като данъкоплатци е повече от милион евро и има много малко хипотези, в които подобно действие може да се определи като добросъвестно. » Какво може да оправдае дълговата сделка на Горанов и какви са рисковете от нея

към цялата статия

Общо 3.1 милиарда евро. Това е размерът на трите заема, които правителството изтегли днес, предлагайки облигационни емисии със срочност 7 години, 12 години и 20 години.
Подадените поръчки за български облигации са били за 5.5 милиарда евро, което означава че търсенето за облигации е било 1.8 пъти по-голямо от предложените книжа.

Банкери, които следят емисията, съобщават, че цената на дълга по 7 годишните облигации се очертава около 2.2%. Тази по 12 годишните е около 2.8%, а по книжата със срочност 20 години цената на дълга е около 3.3%.

Експерти по управление на дълга коментираха, че дългът е голям успех, като се гледа показателят постигната доходност. Затова е било правилно държавата да изтегли в заем колкото може повече средства.

Това и стана

След като първоначално емисиите бяха предложени без конкретен размер, се прие, че всяка от тях ще е за минимум 500 милиона евро, или общият размер на трите ще е за поне милиард и половина евро.

Ако първоначалните данни се потвърдят, ще се окаже, че правителството е изтеглило двойно повече средства от първоначалните очаквания.

Така държавният дълг на България ще се увеличи с 6.06 милиарда лева, или със 7.35% от брутния вътрешен продукт.

Емисията обаче трябва да се разглежда като успех, дотолкова, доколкото цената, по която се тегли заема е изгодна. Самото задлъжняване на държавата не е положителен сигнал, но въпросът за размера на дълга е свързан с бюджетния дефицит, а не с техническите парамери на реализираните емисии.

към цялата статия

Държавата рискува да загуби десетки милиони евро при тегленето на новите външни заеми, за които парламентът утвърди банките посредници преди две седмици.

Загубите могат да възникнат както заради грешни преценки на Министерство на финансите, така и заради умишлено взимане на недалновидни решения. Но ако е възможно вредите да се избегнат, то ще е редно е да се положат всички усилия. Да се обръща внимание на механизмите за защита на държавния интерес при тегленето на заеми ще бъде първата кауза, която с този блог припознавам за своя и на която ще обръщам внимание всеки път, когато има какво смислено да се каже.

В текста от 24 февруари посочих какви са механизмите да се ощети държавата при теглене на облигационни заеми. Това става като новоемитираните държавни облигации се продадат на инвеститори, които искат по-висока доходност от най-изгодните оферти (на какъв принцип са устроени облигационните заеми, можете да прочететe тук).

Пласирането на облигации под номинала не е необичайна практика и далеч не означава корупция. Често се случва инвеститорите да подават поръчки за дадена облигация и те да варират около нейния номинал, както над него, така и под него.

Давам пример с облигациите, които бяха емитирани на 2 юли 2012 година от тогавашния финансов министър Симен Дянков (не твърдя, че той е корумпиран, но твърдя, че той беше слаб министър, който често бъркаше в действията си).

Та Дянков умишлено и съзнателно изключи българските инвеститори – банки, пенсионни фондове, застрахователи и управляващи дружества от аукциона за облигациите. Техните поръчки не бяха удовлетворени и нито едно местно българско лице, не получи от облигации при първичното им предлагане, макар българските инвеститори да подадоха поръчки и в голяма част, те бяха по-изгодни от тези на чуждестранните.

Като се осреднят одобрените поръчки излиза, че облигационната емисия на стойност 950 милиона евро е пласирана при цена 99.182% от номинала. Или казано с други думи, държавата пое задължение за 950 милиона евро, върху което ще плаща и фиксираната лихва, но реално кредиторите ни дадоха 942.2 милиона евро.

Веднага след емитирането на дълга българските инвеститори възроптаха, че са били изключени и коментираха, че ще купят от облигациите, като така ще създадат печалби за привилегированите инвеститори, вместо тази печалба да остане в държавата.

И точно така стана

Два дни след като бяха пласирани, облигациите се търгуваха на вторичния пазар при цена от 101% от номинала си. Два месеца по-късно – в края на август – вече се търгуваха при равнище 106% от номинала, което прави 6.8% по-висока цена.

В този период от време не настъпи нито едно сериозно събитие от национален, или глобален мащаб, което да промени настроенията на финансовите пазари към българския дълг. Просто средната оценка за българския дълг се оказа много по-висока, от тази, която той получи при първичното публично предлагане. А в края на август облигации с номинална стойност 246 милиона евро вече бяха в ръцете на български инвеститори – банки и други финансови институции, което означава, че една четвърт от заема е била изтъргувана на вторичен пазар само за два месеца.

Печалбата за привилегированите инвеститори, които бяха допуснати на първичното предлагане и след това продадоха книжата си на вторичния пазар е между 2 и 16.7 милиона евро. Това се получава, като сравним интервала на поскъпване и го отнесем към обема на изтъргуваните количества облигации в тези първи два месеца. Някъде между 1% и 6.8% печалба върху направената инвестиция само за два месеца, благодарение на далновидното решение на Симеон Дянков да не допусне български инвеститори до първичното предлагане.

За да не звучи този текст едностранчив и пристрастен, трябва да се признае, че понякога има причина да се приемат и по-неизгодни оферти при първичното предлагане на облигации. Това е оправдано, когато емитентът, тоест държавата, иска да стимулира дългосрочните инвеститори, които смятат да купят облигациите и да ги държат до падеж.
Причината е облигациите да не попаднат в ръцете на инвеститори със слаби нерви, които са готови да разпродават панически при първите негативни сигнали. Такъв случай имаше в края на 2008-ма и в началото на 2009 година, когато финансовата криза бе в своята стихия. Разпродажбата на български облигации свали цената им под номинала, а в очите на международните пазари това означаваше, че държавата се възприема като рисков длъжник. Намесата на финансовото министерство обаче бе адекватна и веднага започна обратно изкупуване на облигациите по цени под номинала им и инвеститорите получиха сигнал, че правителството има резерви, с които да изкупи обратно дълга си. Котировките на облигациите се покачиха и доходността по тях спадна, което беше положително за бъдещите емисии.

А сега да се пренесем в един бъдещ момент, когато отново се емитира държавен дълг.
Ако си представим, че правителството емитира облигации за един милиард евро и от тях продаде 20% на инвеститори, които подават оферта на ниво 95% от номинала. Това означава, че за дълг с номинал от 200 милиона евро, ще постъпят 190 милиона. Ако останалите облигации от емисията се пласират по номинал, държавата ще получи за тях 800 милиона евро, а общо във фискалния резерв ще постъпят 990 милиона евро. Така средната цена на пласиране на емисията ще бъде 99% от номинала.

Ако приемем, че моментът за пласиране на дълг е изгоден като сегашния и инвеститорите се редят на опашка за надеждни книжа, поради което лихвите по германски дълг например са дори отрицателни, то може да се очаква, че предложеното количество облигации от правителството ни ще бъде презаписано. Това означава подадените поръчки да надвишат предложеното количество облигации и да останат неудовлетворени поръчки.

В този момент привилегированите инвеститори, които са получили книжата по 95% от номинала, могат веднага да ги продадат някой инвеститор, който не е бил класиран при първичното предлагане. Заради успеха на емисията, цената на книжата ще е по номинална стойност и онези привилегировани инвеститори ще могат да продадат книжата си за 200 милиона евро, като само дни по-рано са ги купили за 190 милиона. Печалбата ще бъде 5% за нула време. Щетата за държавата ще бъде 10 милиона евро или 1% на номинален дълг от 1 милиард.

Този пример цели да покаже, че при описаната теоретична корупционна схема, загубата за държавата е почти незабележима, но в печалбата за привилегирования инвеститор е огромна. Тези 5% са сравними с висока лихва по банков влог за период от една година, но ще са постигнати само за дни. Това е възможно като се създаде огромна печалба за много малка част от привилегированите облигационери и това да се скрие в осредняването на цената, по която се пласира цялата емисия.
Ето затова правилният дебат в парламента щеше да бъде не „за“, или „против“ определен обем на дълга. Полезността за обществото щеше да бъде в това удовлетворените поръчки при първично предлагане на дълг да станат публични.

Може и да не се казват имената на класираните инвеститори. Но да се даде информация при какви нива всеки от тях е получил облигации и що за инвеститор е той – хедж фонд ли е, банка ли е, пенсионен фонд ли е. Независим външен надзорник пък могже да се запознае с данните и да ги потвърдят, преди документът да бъде публикуван.

Ето такава публичност ще направи трудно защитима както долнопробната корупция, така и обикновената некомпетентност на държавниците.

към цялата статия

Политическият живот все по-рядко ни позволява да чуем всеобхватна и точна оценка по наболял въпрос в речта на български държавник, която да съдържа относително малко политически манипулации. Е, на 25 февруари 2015 година финансовият министър Владислав Горанов произнесе подобно слово и е добре да се замислим над думите му.

Той е един от най-противоречивите министри във втория кабинет на Бойко Борисов, страдащ от надменното си поведение, той прави повече врагове, отколкото съюзници. Но ако човек се вслуша в думите му, ще види, че той опитва да постави за обсъждане въпроси, от които всички останали политици бягат.

Горанов се осмели да каже, че държавата преразпределя само 35% от брутния вътрешен продукт и че на определени групи от обществото това не им харесва. И че тяхната воля също не може да се пренебрегне и че трябва да се балансира между различните обществени интереси.

Речта му (пълният запис можете да чуете тук) е 45 минути и изобилства както от сарказъм, така и от правилни разсъждения. Първите 30 минути са анализ как се стигна дотам, че в следващите 3 години трябва да плащаме 12 милиарда лева стари дългове. Най-интересното започва в минута 29. И тук по-долу цитирам екстракта от последните 15 минути на изказването му. Когато парламентът публикува стенограмата, ще кача пълен текст.

Но преди това, ето най-важното

към цялата статия