Преди малко повече от месец британската ВВС почти успя да опише българската политика по отношение на бежанците и мигрантите. В интервюто си с нашия вицепремиер Меглена Кунева, водещият Стивън Сакър много точно щрихира следваната линия – да се покаже на мигрантите, че не са добре дошли. Дали защото не му стигна куража, или защото съзнаваше, че британската политика е същата, но не посмя да я обобщи. Неизречена истината остава и днес, когато виждаме проявленията й чрез Динко Вълев от Ямбол и юнаците, които „арестуват“ бежанци и ги вързват със свински опашки. » Какво свързва Меглена Кунева с Динко от Ямбол и „свинските опашки“
към цялата статияЕтикет: мигранти
Каква е връзката между спирането на обществените поръчки от миналата седмица и явлението „Динко от Ямбол“, което започна да лови бежанци по границата с Турция. Общото е, че и двете са следствие от разпада на държавността, който наблюдаваме при управлението на Бойко Борисов но докато спирането на обществените поръчки показва неговата борба за оцеляване, Динко показва защо Борисов е обречен да си отиде. » Спирането на обществени поръчки решава само една от заплахите пред Бойко Борисов
към цялата статия
Все по-абсурдно, все по-трагикомично:
Заради тази корица на съботно-неделното си издание eдин от най-сериозните и реномирани германски вестници – „Зюддойче цайтунг“ (с тираж от малко над 370 000) – беше подложен на унищожителни критики. Картинката – по моему чудесна, макар и провокативна илюстрация за новогодишните ексцесии в Кьолн и развихрилите се дискусии – била расистка (зарад черната ръка) и сексистка (заради сексуалното фокусиране върху жената)… Тъй врякнаха стотици блюстители на политическата (обществената, междуполовата и т.н.) коректност във федералната република, най-паче в удобния санаториум Фейсбук.
И дори принудиха главния редактор Волфганг Крах да се извини.
Донякъде гневът на стожерите на стерилната и беззъба журналистика бе подсилен и от цитата под илюстрацията: „Мнозина млади мюсюлмани не могат да се държат спокойно при среща с другия пол. Всеки път това са ситуации с висок сексуален заряд. И това също създава почва за ексцесии като тези от Кьолн“. Казва го Ахмад Мансур (р. 1976 г.), психолог от палестинско-израелски произход, който живее в Берлин и се занимава с проекти срещу радикализацията.
Врявата срещу „Зюддойче“ придойде със страшна сила и зарад една друга челна страница от Бавария – корицата на мюнхенското седмично списание „Фокус“ (издание на Х. Бурда, тираж от малко над 500 000):
Отпечатъците от черни длани върху голо женско тяло може и да подразнят разни феминистки кръгове, но целият вой и псевдоморалното възмущение в крайна сметка само налива вода в мелницата на критиците на европейския порядък, които отдавна чакат повод истерично да възвестят края на т.нар. западна либерална демокрация.
Погледнете двете корици. Действително ли толкоз брутално са прекрачени граници в свободата на словото? Ако се обиждаме от „черните“ ръце, то тогаз хайде да забраним всякакви черно-бели изображения – понеже винаги някой може да се засегне заради цвета? И кое е по-възмутително: свободата в творческата интерпретация (целяща преди всичко остро да извади наяве един премълчаван и досега замитан под килима проблем) или самият повод – ексцесиите в новогодишната нощ (и многобройните сходни случаи не само в Германия)?
*Текстът е на журналиста Драгомир Иванов, публикуван в личния му фейсбук профил.
към цялата статия
Изминалите седмици позволиха в България все по-отчетливо да изпъкне противопоставянето между две обществени групи. Тази на активистите, които искат хуманен подход към мигрантите от Близкия Изток и Африка и тази на прагматиците, които смятат, че националният интерес изисква хладен до коравосърдечен подход. За сега и двете групи предпочитат да се окопаят в траншеите на остарели понятия и норми на международното право, които не позволяват да се осъзнае проблема и да му се потърси адекватно решение. Спорът е дали това са хора, бежанци по смисъла на женевската конвенция, или мигранти, които търсят по-добри условия за работа и доходи. И същият проблем е напълно видим и на европейско ниво, като вече няколко години той само се задълбочава. » Европейските общества отказват да проумеят основни неща за мигрантите и бежанците
към цялата статия