До миналата сeдмица историята познаваше два разкола в НАТО. Първият датира от 1966 година, когато Франция изтегля флота си от общата флотилия на алианса. Тогава България няма никакво пространство за действие, хваната здраво от Съветския съюз и бидейки част от Варшавския договор. Вторият разкол се случва в края на 2002 година, когато Съединените щати не успяват да убедят Франция и Германия да се присъединят в коалицията срещу Ирак на Саддам Хюсейн. Това е възможност, от която страната ни се възползва и заради отклика на поканата да изпратим контингент в Ирак, държавният секретар на САЩ Колин Пауъл ни нарича част от Нова Европа. » Настъпва третият разкол в НАТО, а България няма полезен ход
към цялата статияЕтикет: колективна сигурност
Затварянето на въздушното ни пространство за полети на руски военни самолети (било то и с хуманитарна помощ) отново предизвика полемика. Привържениците на схващането, че Русия е заплаха приветстваха хода и го определиха като смел и адекватен на ангажиментите ни като държава членка на отбранителния блок НАТО. Напълно обратно, противниците на членството ни определиха действието като агресия спрямо държава, която не можем да си позволим да е наш враг и като предаване на държавния суверенитет в ръцете на Съедините щати. Ако и в двата лагера нямаше хора, които са готови с радост да го пожертват националния интерес в името на своя личен, преодоляването на различията щеше да стане лесно. Уви, трезвата дефиниция на националния ни интерес отново остана скрита и ни подтикна да обърнем внимание към няколко обстоятелства, които го предопределят. » Какво получаваме от членството ни в НАТО и на каква цена
към цялата статия