Поне още четири години бюджетен дефицит планираправителството, чийто премиер заяви, че иска да управлява поне още 20 години.
В конвергентната програма за периода до 2018 година,която скоро трябва да бъде публикувана, Министерство на финансите ще помести средносрочна бюджетна прогноза сдефицити до 2018 година включително. Само в последната година той ще се свие под 2% от брутния вътрешен продукт (подробности в графиката) .
» Десетилетие на бюджетните дефицити
Общо 3.1 милиарда евро. Това е размерът на трите заема, които правителството изтегли днес, предлагайки облигационни емисии със срочност 7 години, 12 години и 20 години.
Подадените поръчки за български облигации са били за 5.5 милиарда евро, което означава че търсенето за облигации е било 1.8 пъти по-голямо от предложените книжа.
Банкери, които следят емисията, съобщават, че цената на дълга по 7 годишните облигации се очертава около 2.2%. Тази по 12 годишните е около 2.8%, а по книжата със срочност 20 години цената на дълга е около 3.3%.
Експерти по управление на дълга коментираха, че дългът е голям успех, като се гледа показателят постигната доходност. Затова е било правилно държавата да изтегли в заем колкото може повече средства.
След като първоначално емисиите бяха предложени без конкретен размер, се прие, че всяка от тях ще е за минимум 500 милиона евро, или общият размер на трите ще е за поне милиард и половина евро.
Ако първоначалните данни се потвърдят, ще се окаже, че правителството е изтеглило двойно повече средства от първоначалните очаквания.
Така държавният дълг на България ще се увеличи с 6.06 милиарда лева, или със 7.35% от брутния вътрешен продукт.
Емисията обаче трябва да се разглежда като успех, дотолкова, доколкото цената, по която се тегли заема е изгодна. Самото задлъжняване на държавата не е положителен сигнал, но въпросът за размера на дълга е свързан с бюджетния дефицит, а не с техническите парамери на реализираните емисии.
към цялата статияКогато Корпоративна търговска банка бе поставена под особен надзор и прекара няколко месеца в безвремие, няколко пъти се запитах дали е възможно някой да спечели от тази ситуация. И въображението ми се оказа бедно да допусне, че едни длъжници на банката може да изкупят вземанията на големи вложители и след това да претендират за прихващане на задълженията си – (суап – кредитно задължение срещу депозитно вземане).
По този начин те изложиха на риск потенциалната маса на несъстоятелността да се намали с около един милиард лева (такава е сумата на прихващанията според оценки на квесторите) и от това да загубят големите кредитори и държавата, в лицето на фонда за гарантиране на влоговете.
Е, това не се случи. Но е показателно, че квесторите заговориха за това с месеци закъснение и стана очевидно, че държавата е допуснала законова празнота, която може да и струва загуби за стотици милиони.
Точно такива моменти, в които осъзнаваме колко късогледи и невнимателни сме били като общество и как това може да ни струва скъпо, дават повод да се замислим не е ли възможно и как държавата (тоест данъкоплатците) да загубят от корупционни практики в емитирането на държавен дълг.
Трябва да се направи важното уточнение, че същите действия, които ще представя като възможности за корупция, може да са плод и на обикновена недалновидност и глупост от страна на държавниците. Дали те са били почерпени да се объркат, или просто толкова си могат, евентуално ще е работа на службите да следят и доказват. В този текст ще посоча няколко начина подобно ощетяване да се случи.
1 Да се тегли заем във валута, която предстои силно да поскъпва. Това се отнася до валути, които могат да се използват за спекулативни операции спрямо българския лев. Неговият курс е вързан към еврото, което означава, че емитирането на заеми в каквато и да било валута различна от еврото трябва да се разглежда като рискова операция за държавния бюджет. Ако валутата поскъпне, спрямо еврото, тя ще поскъпне със същия темп и спрямо българския лев и така ще натовари допълнително обслужването на конкретния заем, в сравнение със сценарий, заемът да се емитира в евро, или в левове.*
2 При първичното публично предлагане селективно да се одобряват поръчките на инвеститори, които търсят по-висока доходност от новоемитираните книжа, за сметка на поръчки, търсещи по-ниска доходност. Това ще означава държавата да приеме да дължи на инвеститорите по-висока цена за заетите пари, и така да наложи на данъкоплатците да плащат по-високи разходи по обслужването на дълга .
Тънкият момент в случая е, че има честа практика инвеститорите да пускат поръчки за закупуването на облигации под номиналната им стойност и поради това е трудно да се определи дали една емисия е с по-висока доходност, заради корумпционни и некомпетентни действия на управляващите, или заради нормална пазарна оценка.
Повишаването на доходността е типична за по-рисковите длъжници като държави и фирми от нововъзникващите пазари.
Обикновено за решаването на подобни спорове се гледа доходността по облигационни емисии на длъжници със сходни характеристики – например за български дълг, добра база за сравнение може да е дългът на Румъния, Хърватия, Унгария, или други източноевропейски икономики, членуващи в Европейския съюз
Ако има поръчки с по-ниска доходност, и те се пренебрегнат за сметка на такива, търсещи по-висока доходност, ще означава, че конкретният министър на финансите, или банката посредник натоварва данъкоплатците да плащат по-висока цена по дълга, който поемат, въпреки, че е имало кандидати за кредитори, които предлагат същата сума назаем, но при по-ниска цена.
Възможностите от това да се спечели са две:
2.1 Инвеститорът да купи облигациите с извънреден отбив под номинала и след това на вторичния пазар да ги продаде по обективна пазарна оценка, което да му донесе бърза печалба.
2.2 Инвеститорът да задържи облигациите до падеж и по тях да си получава лихва за целия им срок, но тя да е по-висока в сравнение със сценарий, при който министърът на финансите и банките посредници са одобрили най-изгодните поръчки.
*В сценарий, при който доларът може да поскъпне спрямо еврото, а облигацията е емитирана в евро, правителството не трябва по подразбиране да става обект на обвинение. Причината е, че Две трети от износа на България са ориентирани към Европейския съюз и поради това огромна част от доходите на частния сектор и приходите на бюджета са в левове и евро. В този смисъл, издаването на облигации в евро не носи валутен риск спрямо българския лев, ако валутният борд е стабилен. А рисковете от обезценка спрямо други валути, с които икономиката ни не е силно обвързана, винаги са възможни, но са обект на голяма неопределеност и какъвто и ход да се предприеме, ще дава повод за подозрения.
Обратното също важи – въздържането от подобни рискови ходове ще е признак за благоразумие.
Спекулациите на политиците относно плановете на правителството да тегли нови външни заеми скриха истинската същност на проблема.
А той е, че държавата в сегашната си форма и устройство не може да плаща за издръжката си, а освен това трябва да плаща и стари заеми, за които падежите наближават и скоро кредиторите ще поискат парите си.
Опит да покаже мащабите на проблема направи Министерство на финансите, което обобщи необходимостта от външно финансиране през следващите 3 години, като следствие от предстоящите дефицити и погашения на стари дългове.
Един от митовете, с които политиците се опитаха да ни уплашат беше, че с плановете на правителството държавният дълг ще стигне 60% от брутния вътрешен продукт. Това не е вярно, защото предстоят плащания по заеми на стойност 11.7 милиарда лева. И ако те се направят с нови заеми нетният ефект ще е нулев. Това, за което трябва да се внимава е да няма застъпване на стари и нови заеми за продължителен период от време за да няма големи натрупвания на лихвени плащания.
Отделно размисъл трябва да предизвика фактът, че за три години държавата ще реализира бюджетни дефицити на стойност 6.49 милиарда лева.
В миналото и дефицитите и плащанията по дълга се покриваха със средства от фискалния резерв (така нареченото “вътрешно финансиране”). Проблемът е, че днес спестяванията на държавата са стигнали онзи минимум, под който не трябва да падат, ако не искаме да се създаде усещане за неустойчивост във финансовата ни система. Така в сегашния случай се налага ново външно финансиране, тоест теглене на нови заеми.
И общата сума на планираните дефицити, ще доведе до нетно увеличаване на държавния дълг със 7.4% от брутния вътрешен продукт в края на 2017 година. Не с 30-40% както опитаха да ни изплашат някои политици.
Краткият отговор е “да”. След като пословично пестеливата партия ГЕРБ, планира три поредни години на дефицит, най-малкият от които ще е 2% от брутния вътрешен продукт, и така нарушава собствената си философия за ниски дефицити, разписана в “Закона за публичните финанси”, значи има качествено нова обстановка.
Занапред всяко правителство ще трябва да избира между това да предлага по-малко, публични услуги, или да измисля начин да ги предлага, като плаща за тях по-малко (да прави реформи). Алтернативата ще бъде да поиска от домакинствата и бизнеса да плащат по-високи данъци.
Временни решения ще бъдат приватизацията на активи (защото това са постъпления с еднократен характер), и ограничаването на сивия сектор.
Това, за което трябва да се вини правителството на Бойко Борисов и финансовият му министър Владислав Горанов е, че не изговарят тази истина достатъчно шумно и публично. Всъщност в едно интервю, което ми даде преди няколко години, Владислав Горанов спомена тази дилема.
Опозицията вече спекулира дори и с най-отговорните теми, като външен дълг, и публични финанси.
Днес той избягва да коментира темата публично и затова дава повод за спекулации. Причината е, че ако накуп се поднесе информацията за дефицити и дългове, без подобаващите обяснения, всеки може да се заблуди.
Решаването на горното уравнение с всичките му възможни променливи не е въпрос на който да се даде кратък и бърз отговор. Изборът каква държава искаме и колко сме готови да платим за нея, не трябва да се прави само от една партия, защото има риск след някоя друга година друга партия да реши нещо противоположно.
Още по-лошо е, че с премълчаването на този проблем България наистина рискува след 10 години да изпита проблемите на Гърция.
Ако допуснем хипотетично че правителството се договори с група инвеститори да им продаде облигации при по-висока доходност от тази, която предлага пазарът, разликата може да се подели между управляващите и облагодетелстваните инвеститори. Цената обаче ще се плати от обществото.
А каква може да бъде тя ли? Представете си, че държавата изтегли заеми за 18 милиарда лева. Но по тях договори лихва, която е с половин процент по-висока от тази, която пазарът е готов да приеме. Ще се окаже, че държавата натоварва данъкоплатците да платят по-висока лихва, от тази, която инвеститорите сами са поискали.
И тази лихва на теория може да се подели между представители на управляващите и облагодетелстваните инвеститори. Половин процент по-висока лихва на главница от 18 милиарда лева, прави загуба за държавата от 90 милиона лева на година. И така за всяка година от изтеглянето на заема, до неговото погасяване.
Другият повод за притеснение е, че тегленето на държавен дълг е добра среда за корупционни практики. На практика правителството може да реши на кого да пласира един облигации, и на кого не.
Подобен риск не може да се изключи, след като през 2012 година тогавашният финансов министър Симеон Дянков ощети държавата с минимум 20 милиона евро. Той направи това, като пласира новия външен дълг само на чуждестранни инвеститори, които искаха по-висока доходност.
Седмица по-късно, те продадоха книжата си на български инвеститори и направиха печалба, която можеше да остане в ръцете на данъкоплатците, ако Дянков бе допуснал българските инвеститори до първичното предлагане на книжата и така бе понижил доходността на книжата.
А разликата между ощетяването на държавата от глупост и това да я ощетиш от алчност е малка. Важното е само да имаш власт и нагласа за злоупотреби, ние като общество не трябва да изключваме подобен вариант.
към цялата статия
