Етикет: Досиетата Панама

Панамските досиета осветиха като притежател на яхта изпълнителния директор на Българска банка за развитие (ББР) Билян Балев. От Движение България на гражданите (ДБГ) на Меглена Кунева вече поискаха оставката му, но остана усещане, че отново се използват фалшиви причини като предлог една грешка да се замени с друга грешка. В трудовата ми книжка са записани 10 месеца стаж като експерт по връзки с обществеността в Българска банка за развитие, в период от време, когато „господин Балев“ беше втори в йерархията изпълнителен директор и заместник-председател на управителния съвет. За този период натрупах достатъчно наблюдения, които да ми формират мнение за „светлата му личност“, но няма да е коректно да ги изброявам сега и тук. Само мога да кажа (с гордост), че съм сред малкото хора, докарвали иначе сдържания Билян Балев до състояние на неописуема ярост. При това, цели два пъти. Какво обаче се крие зад сегашните атаки срещу него? » За яхтата, за главата, или за креслото на един банкер

Ако човек следи „Досиетата Панама“ само по български медии ще остане с впечатление, че е лошо политици да крият доходи в офшорки, и че е любопитно какви пари крият знаменитостите. Ако изникне някоя нелицеприятна и чалгизирана бизнес двойка като семейство Баневи, чудесно – ще имаме още един повод да ги охулим. Най-хубавото е, че този скандал дава още един повод на „умните и красивите“ да оплюят Делян Пеевски и Владимир Путин, но почти никой не се сеща да посочи най-сериозния проблем, създаван от офшорните компании. Те позволяват на всеки да изнася пелабите си в юрисдикции с практически нулеви данъци, вместо да ги плати там, където са реализирани. Така се ощетяват обществата на държавите, където реално се прави  бизнес, защото с труда и данъците, които  плащат  всички се създава бизнес среда, за тези, които изнасят печалбите. Въпреки, че е нечестно и неморално, офшорното изтегляне на печалби е напълно законна практика но почти никой от авторитетите в България не обелва дума, че е нужна промяна. » „Досиетата Панама“ и защо „елитът“ ни признава само половината от проблема