Етикет: Владислав Горанов

„Не дръж около себе си нищо, от което не можеш да се отървеш за 30 секунди, когато усетиш жегата“. Не е ясно дали премиерът Бойко Борисов е гледал шедьовърът „Жега“, но очевидно е възприел житейската философия на героя на Робърт де Ниро.

При други обстоятелства овобождаването на финансовия министър Владислав Горанов щеше да е израз на огромно политическо лицемерие, но днес показва нещо много повече – неистовия стремеж на Борисов да оцелее и готовността му да пожертва абсолютно всеки. Само дни след като човекът постигна единствения международен успех за ГЕРБ за всичките 10 години управление на партията (дали е успех за България, ще покаже историята), финансовият министър пада курбан за оцеляването на Борисов.

Между другото, не за първи път. Преди седем години Бойко отстрани друг министър на финансите (Симеон Дянков) на основание негови характеристики, заради, които преди това го хвалеше с години. Накрая просто каза, че е дотегнал на народа.

В българската преса съществува практика в началото на мандата на всеки министър за него да се правят очерци, в които той се представя като много готин, умен и стабилен. Това си е чисто подмазване – човекът да говори на медията, а ако може и някога някъде с нещо да помогне. Горд съм че в кариерата ми съм писал очерци са трима финансови министри (Симеон Дянков, Калин Христов и Петър Чобанов) и нито веднъж те не бяха подмазвачески. Още по-грозна обаче е практиката на същите медии – при напускане на даден министър да го изпращат според общите нагласи, вместо да погледнат обективно на постигнатото от него и нещата, за които трябва да отговаря.

Днес по Горанов кал хвърлят точно онези, които се чудеха как да му се докарат и да му угодят. В контраст, по-надолу ще опитам да споделя обективни наблюдения за вече бившия финансов министър. » Владислав Горанов – трагичният образ на големите надежди

към цялата статия

Ако има нещо, което хората можаха да разберат от множеството (и на места) противоречащи си и изказвания на финансовия министър и премиера, то е, че все още нямат никаква представа проблеми от какъв мащаб може да очакват. Затова и не смеят да предприемат нищо. Освен за тоталната им неподготвеност да управляват кризи, това говори, че чакайки ще влязат в ролята на пожарникари, които реагират, когато положението вече е изпуснато. Вместо това, могат да се погрижат да създадат система от показатели за ранна оценка на проблемите и ако не да ги предотвратят, поне ще могат да ги смекчат. Ето за какво става въпрос: » Мерки срещу кризата? Първо съберете информация

към цялата статия

Преди години се надявах на възможност да задам въпрос на Волен Сидеров по време на пресконференция в национален ефир. Щях да го попитам, след като той самият се излага по самолети, улици и университети, а в организацията му имаше педофил и човек замесен с лъжесвидетелстване, „Атака“ партия ли е, или сган. Времето мина и белият бродник сам се остави на забвението, напомняйки какъв идиот е със сцени като тази в „Референдум“ на БНТ.

Допреди две години исках да интервюирам и Бойко Борисов, но вече не. Първо, защото не желая да се наредя до плеядата блюдолизци. Моето интервю щеше да е далеч по-адекватно в сравнение с въпросите на Хекимян, Ризова, Цолова, Марчева, Николаев или Беновска, но щеше да бъде заглушено и ефектът загубен. Днес не ми трябва да интервюирам Борисов и защото смисълът изчезна. Човекът залязва под натиска на личната и партийна деградация и нищо не може да спре този залез. Жанрът на интервюто е средство да се държи сметка на някой, който управлява. Днес Борисов не управлява нищо, а се носи по течението и опитва да оцелява в хаоса.

Нека влачи със себе си онези „колеги“, които щипваха от славата му, а днес трябва да се изпотят в опитите си да го реанимират.   » Ревизоро е симптом за залеза на лъжеца и клеветник Борисов

към цялата статия

Още през януари, когато финансовият министър Владислав Горанов заговори, че България ще поиска включван в ERM 2 (чакалнята на еврозоната), блог медиа „На стената“ написа, че това е блъф. Днес, когато правилността на оценката ни се потвърждава, обръщаме внимание на причините да се стигне дотук.

„Изпълняваме всички критерии за охрана на границите и няма причина да не ни допускат до Шенгенското пространство“. „Публичните ни финанси са едни от най-стабилните в Европейския съюз и няма причина да не ни допуснат до чакалнята на еврозоната – ERM2“. Тези мантри на управляващите вече толкова втръснаха на всички, че едва ли остана сериозен човек, който да им обръща внимание. През тази седмица обаче те добиха нов смисъл, а именно – на маркер за разминаването между въображаемия свят, в който правителството ни втълпява, че живеем, и горчивата реалност, за която ни напомнят така наречените европейски партньори.

В сряда доклад за напредъка на България като държава в интеграцията си с Европа, публикува Европейската централна банка (ЕЦБ). В него се посочи, че България е бедна и корумпирана държава, в която нарастването на доходите не е устойчиво. Освен това Българска народна банка не е независима, както трябва да бъде, а корупцията и неработещото правосъдие са проблем, който Европа не иска да споделя.

Впрочем, такава оценка получваме не за първи път. Разликата е, че тази седмица тя дойде като контраст на високата самооценка, която управляващите постоянно си поставят и широко прокламираните в последните пет месеца намерения на финансовия министър Владислав Горанов България да поиска започване на мониториновия период, след който да влезем в еврозоната. Точно потресаващият дисонанс между публичното говорене на българските управници и поредната лоша оценка, която получихме, е повод да се обяви, че за изминалите девет години, осем от които ГЕРБ управляват България, са загубено време.  » Осем пропилeни години, благодарение на ГЕРБ

към цялата статия

Горе-долу един месец, след като Доналд Тръмп се закле като 45-ия президент на САЩ, в пресата започнаха да се появяват новини за загрижеността на психиатри относно неговото психично здраве и способността му да изпълнява задълженията си. За щастие, България няма съмнения за психиката на действащия президент, но все по-често изниква въпросът какво се случва в главата на предишния – Росен Плевнелиев.
» Какво става в главата на Росен Плевнелиев?

към цялата статия

По принцип двойните стандарти в политиката не трябва да будят някаква изненада. Възмущението по правило идва от страна на недоволните, но е редно и то да почива на някакви принципи. За съжаление, не това виждаме при кадровите промени, правени от служебното правителство на Огнян Герджиков? Сред назначенията на заместник-министрите имало хора от БСП и НДСВ. Ще си помисли човек, че Георги Близнашки и преди него Марин Райков не се ръководеха в действията си от желание да подготвят почвата за завръщане на ГЕРБ. Само едно вглеждане в министерските назначения е достатъчно да покаже, че при близнашки партизанщината е била застъпена дори по-силно. » Воят срещу назначенията на служебния е чисто лицемерие

към цялата статия

Финансовият министър Владислав Горанов е принуден да действа като говорител на самия премиер, когато лидерът на парламентарната група открито следва собствен дневен ред. Честотата, с която министърът обикаля телевизионните студиа след изборите е такава, че може би за изминалите 2 месеца той натрупа повече медийни изяви, отколкото за целия период от полагането на клетва до президентските избори. Едно от най-знаковите му интервюта бе от май за списание „Икономист“, когато на въпрос как се чувства като министър в правителство, чийто ръководител системно говори неистини, Горанов не оспори твърдението. „На стената“ е първият сайт който директно обвини министър-председателя, че лъже в ефира на националните телевизии и в този смисъл, отговорът на финансовия министър има изключително висока стойност.  Публиуваме интервюто в пълния ме обем. » Интересно от 2016: Кога финансовият министър не отрече, че премиерът лъже

към цялата статия

Ако пред вас стоят двама души – единият върши неща, за които вярва, че са правилни, а другият го критикува, че прави така, въпреки че извършва почти същите действия, на кого ще повярвате? На този, който си носи отговорността и не се крие, или на този, който лицемерничи? Горе долу по същия начин стоят нещата и с Българска банка за развитие. През 2014 бившият директор на банката Димитър Димитров току що се бе върнал в институцията, но като член на Надзорния й съвет и разкритикува ръководството, че е отпускало кредити на големи компании. В следствие на това две трети от портфейла на институцията са били концентрирани в кредити за 20 фирми, тръбеше той. В резултат на ето такива медийни атаки общественото мнение бе подготвено за смяна на върха в ББР, като двама от тримата директори бяха заменени с Ангел Геков, също бивш директор на банката, освободен от Симеон Дянков и Илия Кирчев, който е номинация на управляващата партия ГЕРБ, и най-вероятно на депутата Менда Стоянова, с която ги свързва пловдивското жителство. Та въпреки, че предишното ръководство бе сменено под предлог, че отпуска големи заеми, новият състав на Управителния съвет под надзора включително на Димитър Димитров, продължава да отпуска такива кредити. Последният пример са 31.8 милиона, които са предоставени на Пловдивския панаир. » Банката за развитие отпусна рекорден кредит от 31.8 милиона евро

към цялата статия

Когато двама млади журналисти – Боб Удуърд и Карл Бърстийн разкриват на света аферата „Уотъргейт“, администрацията на президента Ричард Никсън започва всячески да брани лидера си. Двама души (Боб Холдеман и Джон Ерлихман) влизат в затвора за възпрепятстване на правосъдието, след като са прикривали личното участие на Никсън в организацията по подслушване на опозицията. Усилието е толкова мащабно, че когато се проваля, двамата журналисти издават книга със заглавие „Цялото президентско воинство“ (Аll The President’s Men). Много подобен сюжет наблюдаваме в седмицата между първия и втория тур на президентските избори, когато най-важните хора на премиера Бойко Борисов изговарят неща на ръба на лъжата с цел да спасят управлението на началника си. » Цялото премиерско воинство. Залезът на Бойко Борисов не може да се спре

към цялата статия