Етикет: Англия

Прадядо ми е убит от сенегалски войници край град Прилеп в днешна Македония. Били са част от френския експедиционен корпус, пратен като част от силите на антантата през първата световна война. Днес имам приятели французи и не ги обвинявам за проблемите, които нашите държави са имали в миналото, нито за трагедията на предците ми. Но е очевидно, че Франция плаща цената за колониалното си минало. Разкъсвана между имперските си интереси и ценностите, които е предала на човечеството, Франция днес е пълна с имигранти от някогашните си колонии, които не може да изгони, но обществото не може да приеме.

Едновременно длъжна на тези народи за това, че ги е експлоатирала и неподготвена да интегрира представителите им на своя територия, Петата република, както е известна формата на днешната френска държава, е в безизходица. Да приеме ли нов тип функциониране от типа на израелското, при което атентатите се считат за даденост и който оцелее, просто продължава напред, или да направи огромен завой спрямо нещата, които до днес е прокламирала.

Англичаните някак си са се справили по-добре. Индийци, пакистанци, ямайци, тези хора или имат западна култура, или най-малкото знаят за нея и лесно превключват, когато стъпят на британска територия. Затова и английското общество е по-склонно да приеме пакистански и индийски граждани, вместо българи, румънци и поляци. Историците и социалните антрополози трябва да отговорят защо интеграцията на хора от бившите колонии протича по-ефективно в Англия и се проваля във Франция, но е факт, че две държави които си отстоят само на 30 километра една от друга изживяват миграцията по съвсем различен начин.

Друг факт е, че в момента България се възползва от статута си на бивша османска колония и загубила страна в първата световна война. Територията ни е сбита, но населението е компактно. Имаме си мюсюлмани, но те си живеят спокойно, не защото им дължим толерантност, а защото признаваме правата им. Същото важи за турците, евреите, арменците и всички, които са приели да живеят съгласно законите.

Българите не сме били робовладелци и поради това не ни се налага да се срамуваме и да си затваряме очите за расовите различия. Думата „негър“ не е натоварена с нотки на обида в България, и е глупаво сами да я натоварваме с онова бреме, което тя носи в англо-саксонския свят.
В момента тероризмът се случва заради сблъсъка на различията. Обществата на континентална Западна Европа отхвърлят различните чисто социално и икономически, но не могат да ги отритнат от териториите си. Маргиналите им отвръщат с капсулация и радикализация.

Българите като общество не сме длъжни да си затваряме очите за тези различия и за болезнените конфликти, които пораждат. Напротив, имаме пълното право да оценим вътрешния мир, на който се радваме и да го използваме като база за решаване на други проблеми, вместо да го съсипем. Днес е модерно да се присмиваме на англичаните, новото им правителство и изолационизма, към който поемат. Ние да не сме по-глупави, че да не видим избуяващия тероризъм в Централна и Западна Европа, както и в Турция и да стоим безучастни, отваряйки границите си за безконтролен приток на мигранти.

Етническият мир в България е постижение и не сме длъжни на нито една бивша колониална империя да експериментираме, градейки обществен строй, за който не сме подготвени, изоставяйки друг, който ни служи толкова добре. Не, благодаря.

към цялата статия

Четвъртък 30 юни е седмият ден, в който правителството не е представило ясна концепция за националните интереси и начина, по който ще се защитават след като гражданите на Англия реши да напуснат Европейския съюз. В действителност има изказвания на премиера и отделни министри, но те показват повече стремеж към моментен пазарлък и хаотичност, вместо за визия и план как позициите да се отстояват. Последното е много важно да се формулира и представи публично, за да разбере обществото какви интереси ще бъдат защитавани и кои негови групи може да се пожертват.  » Седем дни безтегловност. Няма ясна идея за националните интереси след Брекзит

към цялата статия

Нищо ново не е измислено, нищо старо не е забравено. Вижте това факсимиле на статия от британски вестник Daily mail, публикувана през 1938-ма година.

към цялата статия