От какво създателите на „Под прикритие“ трябва истински да се срамуват

„Много слаб финал…“ Думите са на бивш офицер от ГДБОП, който през 2011 се възхищаваше на сериала „Под прикритие“ и виждаше в него опит да се покаже на българите, че МВР не е само просещи за рушвет катаджии и глупави министри, които послушват масово телефонни разговори. Хората видяха, че има добри, умни ченгета, които се борят с истинската мафия. Доколко краят е добър, всеки зрител решава за себе  си. Достойнство е, че поне имаше щастлив край, което вече е рядкост. Това компенсира отчасти и финалната сцена, която стряскащо напомня за „Девета рота“, и момента когато Лютаев докладва на полковника. Има обаче нещо друго, от което продуцентите на „Под прикритие“ и Българската национална телевизия истински трябва да се срамуват.

„Raffy Bar & Gelato“ е веригата, редовно прекрачваща границата на допустимото при устройване на собствените си заведения. След като миналата година пред един от локалите на столичния булевард „Вотоша“ едва не бяха изкоренени два кестена, тази година друг локал от веригата реши да постави нещо като фургон върху улицата и да помещава клиенти там, където по принцип трябва да има паркоместа.

Самият факт, че и в двата случая се налага държавата да встъпва в ролята си на върховен регулатор  между интересите на шайка самозабравили се предприемачи и цялото останало общество, е достатъчен сигнал, който би трябвало да светне като червена лампа в главите на Вяра Анкова като генерален директор на Българската национална телевизия. Дори и Димитър  Митовски би трябвало да си даде сметка, че този филм е излъчван по обществена медия, и след като за него са отделени публични ресурси, трябва да се прояви хигиена при подбора на рекламодателите или каквото друго партньорство е сключено с кръчмарите.

Отсъствието на такава съобразителност показва, че парите на веригата заведения са се видели твърде свидни на Националната телевизия и продуцента. В резултат, всеки път, когато човек гледа „Под прикритие“  без значение по телевизията, или в  интернет ще гледа рекламата на заведения, които заслужават нищо друго освен масов бойкот.

Който иска да види приликата между финала на „Под прикритие“ и филма „Девета Рота“ на Фьодор Бондарчук, може да отвори долното видео и да премести на 14:40 минута от клипа.