soldiers

Лъжите и манипулациите по време на полицейските протести

Полицейските протести предизвикаха множество реакции и отново успяха да разделят обществото, но за първи път от доста време (може би от протестите срещу кабинета „Орешарски“) виждаме в дадена акция да се впрегне толкова много интелектуален потенциал. Без да се отваря темата дали активистите са платени, или го правят от вътрешни убеждения, хвърлянето на кал по армията и полицията доби индустриални размери.
Пример затова бе официалната статистика, според която разкриваемостта на автомобилните кражби е под 2%. Целенасочено спестено бе, че според същата статистика за други престъпления разкриваемостта варира между 30 и 40%. Тоест може би има капацитет, но той е ограничен от оскъдните ресурси, не знам. Има експерти да коментират, но те са последните, на които днес им се иска мнението.

За сметка на експертите обаче мненията на философите са добре дошли. И особено на оксфордския възпитаник Евгений Дайнов, който първо в писмена форма, а после и в ефира на Нова телевизия заяви, че полицейският протест бил държавна измяна.

Все си мисля, че ако полицаите имат законова забрана да протестират, то тези, които излязоха на улиците би следвало да бъдат санкционирани – не се наемам да преценявам с каква строгост, но такива са правилата.

Реакцията на рок-философа Дайнов обаче впечатли със своята крайност и сериозно ме накара да се замисля дали в този човек няма патологична омраза към хората в силовите институции, или просто някой го е активирал да сипе омраза, облечена зад логически заключения.

Ето каква конструкция описва той в статия, която „Дневник“ публикува на 8 ноември и която до момента е събрала 39020 прочитания:

„Има обаче огромна разлика между хората и куките. Хората не носят оръжие. Полицаите – носят. Когато хората се вдигнат на протест, единственото им оръжие е собственото им тяло, което те излагат на опасност (т.е. да бъде повредено от куките) в името на кауза, по-голяма от самите тях. Когато полицаите се вдигнат на протест, те имат истинско огнестрелно оръжие. И не залагат целостта на телата си. Защото: кой ще изрине въоръжените полицаи от блокираните от тях кръстовища? Невъоръжените граждани, които за оръжие имат само телата си?Гражданите са цивилни – невъоръжени. Полицаите не са цивилни. Те са въоръжени.
Затова в политическата философия е установено, че когато въоръжени мъже се вдигнат на бунт – това не е протест или гражданско неподчинение. Това се нарича метеж. Също така: пуч или бунт. А бунтът, вдиган от въоръжени групи хора, е държавна измяна. Поне така пише в българския Наказателен кодекс“. Следва цитат на чл. 95 от Наказателния кодекс

Това, в което Дайнов волно или неволно преигра, беше че по никакъв начин не доказа въоръженият характер на полицейските протести. Хората бяха цивилни, имаше шокиращи примери, в които изметта на полицията се държеше грубо с гражданите, но в нито един момент не видях демонстрация на въоръжение и още по-малко на готовност то да бъде използвано.

Затова и думите на Дайнов могат да се класифицират като нещо вариращо между незряла емоционалност на застаряващ рокаджия и казионна интелектуалност, кампанийно насочвана от някой срещу друг.

Още повече, че макар в качеството си на неосъждан да носи всички граждански и човешки права, Дайнов далеч не е най-достойният да раздава морал по въпроси, свързани с отбраната и сигурността.
В друга своя статия, от 10 септември Дайнов във най-пряк текст си признава, че е клинчил от задълженията си като офицер от запаса:

„Гледам състоянието на света и за пръв път, откакто пиша в медиите, се сещам за една от професиите си, инак доста позабравена. А именно: взводен командир в бойна част. Понастоящем съм капитан от запаса. Щях да бъда подполковник, ако бях ходил запас, ама така и не успяха да ме хванат.“

Пита се, кой да поставим по-ниско в системата ни за оценка на обкръжаващата среда – някой, който в рамките на седмица може да преследва престъпници, да обуздава футболни хулигани и да възпира мигранти по границите, или друг, който в прав текст признава, че е подлежал на повинност, но е изпълнявал дълга си, защото държавата не е успявала да го хване.

Единият иска да бъде справедливо оценен трудът и непропорционалното му натоварване с отговорности, които нормалният гражданин не познава. Другият иска пазителите на държавата да бъдат наказани, затова че роптаят срещу несправедливостта и принизява цели структури, изкарвайки ги вредни по същността си.

Tags , , , , ,
към цялата статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>