Делян Пеевски се отделя от политиката, хармонията между редакционната политика на неговите медии и тези на Недялко Недялков вече не съществува, броят на новите издания и онлайн медии расте. Най-вероятно в следващия доклад на „Репортери без граница“ България ще се класира на по-високо място в класацията по свобода на пресата. Дали обаче това ще е достатъчно за да почувстват хората, че медиите са по-добри пазители на обществения интерес? Краткият отговор е: по-скоро не.
Многото медии дори, когато са с различни собственици с противоположни интереси, ще предлагат многообразие от гледни точки, но те ще останат несвободни. Дори и държавата да спре да влияе на съдържанието чрез механизмите си за финансиране (нещо, което все още не се констатира), вестниците, сайтовете и телевизиите остават зависими от собствениците си, от рекламодателите, платените ПР материали и кампаниите, които си проправят път до ефира. Последните седмици ни дадоха няколко перфектни примера в тази посока.
Адвокатката на бившия директор на фонда за лечение на деца в чужбина излезе в национален ефир и точка по точка даде логично обяснение за всички „нередности“, които са накарали властите да заподозрат човека в злоупотреби. Имал е голямо наличие пари – има причина. За всяка информация, извадена от властите, юристът поднесе логично контраобяснение, което оневиняваше Павел Александров. Тя направи това в отсъствието на обвинителите, които биха могли да оспорят думите й, също както те предпочитаха да обосноват обвинителната си теза пред безкритични репортери, вместо в съдебната зала.
Дебел гей интервюира вехта чалгарка за сложните отношения с мъжа й, който е бизнесмен и евреин.
Фондът за лечение на деца попадна макар и косвено в още един „публицистичен“ формат на Нова Телевизия. Чалга изпълнителката Рени даде интервю на светския репортер Мон Дьо, в което нападна съпруга си Борис Пилософ – бизнесмен и син на новия шеф на фонда професор Владимир Пилософ, че осъществявал словесен тормоз над нея, главно заради желанието й да се завърне с децата от Израел, където й омръзнало да живее без съпруга си. Вербалните атаки били съпоставими с домашното насилие, а мъжът й не й бил правил подаръци и прочее. Само не стана ясно потърсен ли е бил за ответно мнение „лошият съпруг“, или целта на предаването е било Рени да се завърне в публичното пространство. Или да се потърси издръжка? „Журналистът“ можеше поне да попита.
Споменът на жертвите, които поради рекламна пауза на документалните канали, или поради спор какво да се гледа, са отделили няколко минути на сутрешния блок, би бил такъв: дебел репортер (вероятно гей) интервюира вехта чалгарка за сложните отношения с мъжа й бизнесмен (вероятно евреин).
Ню йорк си има Кари Брадшоу, Саманта Джоунс и Станфорд Блатш. Ние си имаме Мондьо, Рени и нейния загадъчен „тузар“, който я държал в луксозно заточение. Това, което си нямаме е Ню Йорк Таймс, Кварц и някой сериозен ТВ водещ, който да има капацитет да артикулира важните теми на достъпен език.
Медийният плурализъм не гарантира свобода, нито качество на медиите.
Едно забавно предаване не излъчи обещаната поредица с разследвания за една банка, след като стана ясно, че в първите две предавания е подвело зрителите си с подбора на фактите за представяне и тяхната интерпретация. Навярно също вдъхновено от някой пи-ар, обслужващ интересите на свой ВИП клиент, останал в сянка. Задкулисието изглежда не е толкова натрапчиво и болезнено без Делян Пеевски, макар и далеч да не е изчезнало. Умните и красивите мълчат, чакайки отново някой гръмоотвод, към който да насочат енергията на бедното си въображение.
Рени може и да не знае какво иска от живота, но поне е дорасла да разбере, че в днешно време ако човек иска нещо повече от чаша кафе, е добре да има общественото мнение на своя страна. И че това се постига с присъствие в медиите. Като нея има още много – политици, бизнесмени, шоузвезди. Дори и премиерът, който предпочита да показва внучето си вместо да говори открито за управлението на държавата и в следствие на това упорито да лъже в ефир.
И докато различните предавания пълнят съдържанието си с всякакви глупости, телевизиите отглеждат ново поколение нахални репортери, смятащи, че да са на мястото на събитието е достатъчно да се нарекат добри журналисти. Преди няколко месеца една „журналистка“ си позволи да премине полицейската лента, ограничаваща достъпа до местопрестъплението в опит да направи по-автентичен репортаж. Да, очевидно свободата на словото и свободата на медиите се завръщат. Но това далеч не гарантира, че качествената журналистика ще се завърне.
към цялата статия