Четвъртък 30 юни е седмият ден, в който правителството не е представило ясна концепция за националните интереси и начина, по който ще се защитават след като гражданите на Англия реши да напуснат Европейския съюз. В действителност има изказвания на премиера и отделни министри, но те показват повече стремеж към моментен пазарлък и хаотичност, вместо за визия и план как позициите да се отстояват. Последното е много важно да се формулира и представи публично, за да разбере обществото какви интереси ще бъдат защитавани и кои негови групи може да се пожертват.
Когато в средата на 80-те години съветският съюз дава сигнали на сателитите си в Източна Европа, че вече няма капацитет да поддържа системите на Варшавския договор и Съюза за икономическа взаимопомощ, комунистическият лидер Тодор Живков променя посланията си коренно. Част от тях могат да се видят в архивите, друга част са популярни и са залегнали дори в рап творчеството на Ъпсурт. Днес отново имаме лидер, който посети централата на икономическия съюз, в който участваме, но можем само да се притесняваме какво е чул там, съдейки по изказванията, които прави.
„Дали ще платят парите, дали ще ни позволят да строим реактор, дали ще ни съдействат да продадем реактор, дали ще ни позволят „Южен поток“ да се строи като частен обект, дали Гърция и Турция по „Турски поток“ ще получат същите санкции, каквито България, за да може да не бъде заобиколена Украйна. Ще им напишем това писмено и ще искаме ЕК да отговори писмено, за да не се дава непрекъснато възможност на опонентите ни да ни атакуват, че сме лоялни, че сме доказан член на ЕС, и само да ни тикат към въоръжаване и флотилии“
По тези въпроси премиерът не може да получи забележка. Миналия петък Европейският съюз се събуди с тежка диагноза и всяка страна има право да посочи проблемите такива, каквито ги вижда, за да се намери най-добрия баланс в новата нормалност. Нищо по-нормално от това да се договорят нови правила и предоговарянето да придобие формата на пазарлък. Думите на премиера обаче показват незаинтересованост по въпроса за новите отношения на Европейския съюз и Обединеното кралство.
123 милиона лева най-малко са превели българите, работещи в Англия към техните семейства в България.
Ако Англия активира прословутия член 50 и започне преговори за новите правила за партньорство с Европейския съюз , под въпрос ще се поставят правата на българите да работят в Обединеното кралство, както и равнопоставеността на българските студенти с английските, когато става дума за обучение в университети на острова. Това са теми, по които страната ни трябва да има категорична позиция като в същото време трябва да настоява за максимални улеснения и на инвестициите, които английският бизнес и граждани биха направили в България.
Свободата за работа и учене в Англия трябва да се отстояват упорито.
Обединеното кралство е четвъртият най-голям инвеститор у нас, като между 1996 година и 2014 година преките чуждестранни инвестиции от Англия в България са на стойност 2.6 милиарда евро. Много вероятно е те да са дори по-големи, защото първенецът Холандия е само номинален първенец. Причината е, че има законодателство, благоприятстващо международните инвестиции и много компании предпочитат да регистрират там правните субекти, които след това влагат средства по света, и не липсват примери, в които този модел се прилага и от английския бизнес .
За момента обаче Бойко Борисов вижда като приоритет исканията на България от самия Европейски съюз, а някъде назад остава интереса от новите ни отношения с Брюксел. Такова поведение може и да има резон, доколкото малка България е никоя, ако тръгне да преговаря с Англия. Ако обаче позицията ни не се отстоява, ще е много вероятно новият Европейски съюз да пренебрегне интересите на бедните малки държави от изтока, когато договаря новите правила за партньорство с Англия.
към цялата статия