Преди малко повече от месец британската ВВС почти успя да опише българската политика по отношение на бежанците и мигрантите. В интервюто си с нашия вицепремиер Меглена Кунева, водещият Стивън Сакър много точно щрихира следваната линия – да се покаже на мигрантите, че не са добре дошли. Дали защото не му стигна куража, или защото съзнаваше, че британската политика е същата, но не посмя да я обобщи. Неизречена истината остава и днес, когато виждаме проявленията й чрез Динко Вълев от Ямбол и юнаците, които „арестуват“ бежанци и ги вързват със свински опашки.
А тя е, че България не може да си позволи да настанява мигранти. България няма пари, няма капацитет, няма институции, които да пазят българите от неизбежния процент измет, който върви с миграционните потоци, в допълнение към риска да проникнат и джихадисти. България не разполага с механизъм за интегриране на тези хора и почти със сигурност в рамките на едно поколение може да си отгледа – радикален ислям и агресивно мюсюлманско малцинство с миксиран етнически състав, който да представлява заплаха както за себе си, така и за българския етнос.
И докато Ангела Меркел гледа на света с лещи в цветовете на дъгата, държави като България са натискани да не строят огради по границата си с Турция. Принуден все пак да направи нещо, но внимавайки да не раздразни своя германски ментор, премиерът, или хората от екипа му възприемат една стара тактика на замаскираните действия.
Ами ако Динко от Ямбол и свинските опашки действат „по поръчка“ на управляващите?
Първо полицаите по границата бяха инструктирани да отпращат мигрантите с ритници обратно в Турция, но се появи запис с практическото приложение на тези инструкции и правозащитните организации скокнаха. След това се случи и инцидентът, при който полицейски изстрел рани смъртоносно чуждестранен гражданин, а друг почина от хипотермия, след като е бил върнат в турските гъсталаци и държавата трябваше да повиши дискретността на провежданата политика. Как? Като възложи мръсната работа на доброволци като Динко от Ямбол и патрулите със свински опашки. Така държавата преминава от категорията „лоша“ в категорията „безсилна“. Враждебното отношение поне привидно не е държавна политика.
Просто държавата е слаба, и вакуумът се запълва от нейни граждани, които понякога се изсилват в иначе справедливия си порив да пазят родината. Проблемът е, че ако тези самодейци бъдат оставени твърде дълго на воля, накрая придобиват достатъчно сили за да станат заплаха и за българите. Докато в бивша Югославия вършееха паравоенни сръбски организации, прочистващи етническия състав на провинциите, чрез прогонване на хървати и бошнаци, у нас се даваше старт на държавно отгледаните милионери. В резултат Сърбия се сдоби с герои като Желко Разнатович – Аркан, а ние с олигарси и мутри.
Отглеждаме ли си ново поколение мутри и олигарси?
Хубавото на ретроспекциите е, че показват какви последствия може да доведе повтарянето на една и съща грешка. След изчерпването на сегашните олигарси и изчезването на ренесансовите бандити от силовите групировки, Динко от Ямбол и другите като него могат да се превърнат във втора смяна силоваци, сложили костюми. Нещо като новите Васил Илиев, Георги Илиев, Иво Карамански, Маймуняка. Само че ще са окичени с медалите на герои и защитници на родината, а това ще затрудни всеки опит да бъдат неутрализирани като обществена опасност.
Всичко това може да се окаже и една антиутопия. Възможно е държавата просто да е слаба и да не може да противодейства на Динковците, или пък те да се маскират като пазители на границата, а реално да събират транзитни такси от преминаващите. Добре е обаче да се забележи, че с действията си те изразяват нещо, което държавата не смее да каже. А то е, че европейският модел за мултикултурализъм изглежда твърде рисков за мнозинството от българите. Динко се ползва с подкрепата на много българи и тези българи заслужават да бъдат чути. Волята им е да не се допуска засилване на миграционните потоци и след като правителството споделя тяхното мнение (поне на думи), по-правилно ще бъде открито да си свърши работата, вместо да възлага задачите на частни изпълнители.
Ако пък някой кандидат премиер иска България да стане гостоприемна за бежанците, мултикултурна държава, може да разпространи подобен манифест в предизборната си кампания. Преди това, хиляда пъти по-честно ще бъде да завършим оградата с Турция и да построим такава по браздата ни с Гърция, след което да си ги охраняваме съвестно. Но за разлика от Дейвид Камерън и Виктор Орбан, Бойко Борисов няма кураж да се опълчи на Ангела Меркел и розовите в обкръжението й. Затова Динковци ще има, както ще има и „свински опашки“ и тяхната власт ще расте, докато управляващите ги признават за по-малка заплаха от тази, която миграционните потоци носят.
„Свинските опашки“ и Динко са продукт на кашата в главата на Ангела Меркел и другите европейски либерали, както и на страха на Бойко Борисов да им се опълчи.
А общото между Меглена Кунева и Динко и „свинските опашки“ е, че са част от една и съща машина. Вицепремиерът е част от нейното лице и опитва да замазва гафовете на Борисов пред западното общество, а Динко и „свинските опашки“ са ударниците. Не най-достойната политика, но това се случва, когато лидерите на Европейския съюз са неспособни да проумеят магнитуда на случващото се и оставят малките държави да се оправят сами. Случва се и когато премиерът на България мисли само за усвояването на средства и не иска магистралите му да станат заложници на една открита и последователна политика по отношение на мигрантите.
към цялата статия
Не мога едно да проумея.Защо сме в ЕС,и какво е ЕС.Европейския съюз не е ли едно голямо семейство,ние като член на това семейство се мъчим сами да се справяме с проблема нелегални мигранти.Защо всеки в съюза дърпа че3ргата към себе си.
Когато в едно семейство няма разбирателство следва развод.За чий чеп ни е тогава този ЕС ?