Петък 13 е денят в който българското правителство зае пари при по-висока лихва от тази, която пазарите биха му предложили. Това стана защото държавата продаде облигации на един конкретен клиент по цени по-неизгодни от тези, по които същите облигации (емисията с падеж 2035 година) се търгуват на финансовите пазари в момента. Разликата между лихвата, която бихме получили и тази, която ще трябва да плащаме като данъкоплатци е повече от милион евро и има много малко хипотези, в които подобно действие може да се определи като добросъвестно.
„Самият характер на сделката не предполага нейното предварително публично анонсиране, a е в следствие на заявен интерес от страна на глобален инвеститор да придобие книжа от облигациите чрез избран от него дилър в условия на конфиденциалност до сетълмента по сделката. Параметрите на трансакцията се публикуват след нейното приключване на Люксембургската фондова борса, където са регистрирани книжата“, се казва в прессъобщението на финансовото министерство и макар то да обяснява постъпката, трудно може да я защити или оправдае.
Ексклузивното предлагане на дългови книжа без търг и само за един конкретен инвеститор винаги предизвиква подозрения, че държавниците работят за частен интерес.
Едно от възможните обяснения е, че чуждестранните инвеститори традиционно търсят по-висока доходност за българския дълг, отколкото българските. Това се видя през 2012 година, когато Симеон Дянков, първият финансов министър на ГЕРБ емитира облигации и продаде цялото количество на чужди инвеститори. Само за няколко месеца те препродадоха две трети от емисията на български компании и по този начин реализираха спекулативна печалба, която можеше да остане в хазната.
Този пример показва, че е нормално чуждият купувач на облигациите да иска по-висока доходност. За да бъде оправдано ексклузивното пласиране на облигации само за един инвеститор обаче, той не трябва да продава облигациите и да реализира спекулативна печалба от тях. Направи ли го, обществото ще има всички основания да подозира, че правителството е подарило над един милион евро на чуждестранна финансова институция, която се пази в тайна.
Друга хипотезата, при която действието на финансовото министерство може да се разглежда като добросъвестно е, ако е пуснат фандък на въпросния глобален инвеститор като част от уговорка да купи още облигации при следващо голямо предлагане, което може да се осъществи при по-неблагоприятни пазарни условия от сегашните.
Месечните бюлетини за държавния дълг ще покажат дали новият инвеститор в български облигации ги е придобил със спекулативни цели.
Дали тези хипотези се потвърждават ще научим в следващите месеци от месечните бюлетини за държавния дълг, в които се вижда каква част от емисията се държи от чужди и местни инвеститори. Също и от новите предлагания, които със сигурност ще се случат догодина.
Във всеки случай едно е напълно сигурно. Държавата като най-голям емитент и като като играч, който задава правилата, продаде облигации без търг. Това е нарушаване на правилата, спазвани с години и изпраща сигнал за бъдещето, че някой лобист може просто да свърже конкретен фонд или банка с правителството и тя да се сдобие с облигации, които би могла сама да препродаде.
Интересно е и дали Европейската комисия няма да излезе с коментар за защита на конкуренцията и непозволената държавна помощ.
Така освен, че правителството губи репутацията си на предвидим играч, създава и спекулативен профил на самия дълг. Представете си, че се случи някакъв сериозен шок на международните пазари и доходността по държавния дълг на източноевропейските държави се повиши. На фондовите борси, това ще означава облигациите да се търгуват с дори по-голям отбив от номиналната си стойност. Ако инвеститорите имат здрави нерви, ще задържат облигациите в портфейлите си. Ако обаче се поддадат на притесненията, ще започнат разпродажби и увеличеното предлагане допълнително да понижи котировките, съответно да повиши доходността по облигациите.
Същият проблем възникна през есента на 2008 година в разгара на световната финансова криза. Понеже държавата разполагаше са 10 милиарда лева фискален резерв тя направи серия от обратни изкупувания на циркулиращите тогава глобални. Така бе пратен сигнал, че правителството разполага с резерви за да обслужва задълженията си и облигационерите не трябва да се притесняват за инвестициите си в български дълг.
Е, ако преди 7 години беше нужна световна криза за да се стигне до спекулации с български дълг, а през 2012 година Дянков сам ги насърчи, днешният финансов министър също е пред дилемата – ще бъде ли запомнен като пазител на националния интерес, или като поредният дядо Коледа, правещ подаръци само за Уолстрийт.
към цялата статия