Дейвид Камерън и прасето – мнозина правят лудории, но без въображение

Великобритания е обхваната от вълнение по нещо, което не може да се нарече точно скандал. За министър председателя Дейвид Камерън се твърди, че е пъхнал срамните си части в устата на умряло прасе, като част от ритуал по приемането му в снобарски клуб на студенти от Оксфорд. Фактът, че най-високопоставеният политик на Обединеното кралство е бил част от общество на богаташки хлапета, бе известен и преди, но за първи път става ясно на какви „жертви“ се е подложил премиерът за да получи членство в него.

Всъщност, нужно е едно уточнение – сегашните разкрития са за инициацията на Камерън в „Обществото на Пиърс Гавестън“, който се сочи за „най-готиния клуб в Оксфорд“ от светското списание Татлър. Дейвид Камерън обаче е бил член и на друга контешка организация, наречена „Булингдън клъб“, а в нея като студенти са участвали още кметът на Лондон Борис Джонсън и финансовият министър Джордж Осборн. И в членството в Булингдън също носи спорен заряд.

Какво представляват клубовете

Най-често обществата, или клубовете на студентите са място, където се събират хора със сходни възгледи. Освен, че практикуват или се наслаждават на споделените си интереси, в тези клубове периодично се устройват и празненства. И на тях често се пие повече, отколкото трябва, а в англоговорящите държави, пиенето е съпроводено с множество пиянски песни и игри и стриптийз на публични места. Това е навсякъде. Различно става, когато притежанието на много пари, примесено с претенция за изтънченост и желание да се изживява това „превъзходство“, засенчат нормалните простотии в клубовете по гребане, ръгби, дебати и литература.

Снобските клубове са известни с това, че членовете им отиват твърде далеч в изразяването на своята идентичност. Например, в „Обществото на Пиърс Гавестън“ е известно с партитата си, които спокойно могат да се нарекат оргии за секс и наркотици, където всеки от (само) 12-те члена може да покани до 20 гости, които се отвеждат до мястото в автобус, а очите им са завързани.

„Булингдън клуб“ пък обичат да трошат чаши и чинии в ресторантите, където празнуват, след което моментално заплащат в брой за щетите, които са причинили. Това си е чиста демонстрация на богатство, стигаща отвъд приемливото и поради това клубът е изключен от списъка с извънкласните инициативи, които се подкрепят от университета в Оксфорд.

Само за справка – при инициацията в Булингън, понякога се иска от кандидата да изгори банкнота от 50 лири пред очите на бездомник. Акт, колкото възмутителен, толкова и глупав, защото банкнотите от 50 лири са рядкост и притежават колекционерска стойност.

Лоши ли са хората в тези клубове

Колкото и безвкусно и дори кичозно да е поведението на фукльовците, трябва да се помни, че това са затворени организации, в които всичко се случва доброволно и членовете й предпочитат тайнствеността пред натрапването на другите хора. Срамните в очите на обществото действия се извършват доброволно, като доказателство за желанието на един човек да стане част от общност. И каквото и да се казва, против формата на тези организации, те изграждат усещане за принадлежност и лоялност.

Което е още по-важно – така някои хора правят политика. Защото едва ли фетишите на Камерън съчетават содомия и некрофилия. Това, което може би младият студент е направил, му е осигурило създаването на контакти. Начинът е странен и дори ни изглежда неприемлив, но логиката е налице. И може би разкриването на тайната на Камерън идва като наказание за неизпълнен ангажимент.

Лорд Ашкрофт, един от съавторите на книгата, е бивш спонсор и депутат от консервативната партия, който не бе награден с място в кабинета след изборите през 2010 година. Няма да е чудно, ако той отмъщава затова, че не е бил издигнат. Той не е завършил в Оксфорд, но изглежда се е постарал да срещне максимален брой състуденти на Камерън.

От това българите можем доста да се поучим, стига да успеем да измъкнем положителното от примера (отрицателното е видно за всички). Докато „Съединението прав силата“ е лозунг, който служи само за украса на Народното събрание, в България най-честото явление сред пиянските компании е да се сбият помежду си, или да намерят друга група, на която да налетят.

Самото харчене на пари за глупости винаги ще е необяснимо за всеки, който знае какво е честен труд, но поръчването на табла със салфетки за 100 лева и омазването с евтин алкохол в Студентски град представлява същата простотия, само че лишена от въображение.