Цветан Василев даде интервю за медията „Гласове“ на Явор Дачков и само за часове то се превърна в сензация. Измежду обвиненията на Василев към Делян Пеевски и Бойко Борисов се прокрадват откровени опити за заблуда на хората, някои от които Василев сам оборва със свои по-късни думи в същото интервю. » Важните изводи от интервюто на Цветан Василев
към цялата статияКатегория: Икономика
Министерство на финансите планира да води политика на дефицити през следващите 4 години и да увеличава задлъжнялостта на държавата. В този текст ще опитам да обясня какво означава това за нас като данъкоплатци и какво можем да поискаме от политиците, за да защитим интересите си по най-добрия начин. » Какво е лошото на бюджетните дефицити до 2018 г.?
към цялата статия
Поне още четири години бюджетен дефицит планираправителството, чийто премиер заяви, че иска да управлява поне още 20 години.
В конвергентната програма за периода до 2018 година,която скоро трябва да бъде публикувана, Министерство на финансите ще помести средносрочна бюджетна прогноза сдефицити до 2018 година включително. Само в последната година той ще се свие под 2% от брутния вътрешен продукт (подробности в графиката) .
» Десетилетие на бюджетните дефицити
Общо 3.1 милиарда евро. Това е размерът на трите заема, които правителството изтегли днес, предлагайки облигационни емисии със срочност 7 години, 12 години и 20 години.
Подадените поръчки за български облигации са били за 5.5 милиарда евро, което означава че търсенето за облигации е било 1.8 пъти по-голямо от предложените книжа.
Банкери, които следят емисията, съобщават, че цената на дълга по 7 годишните облигации се очертава около 2.2%. Тази по 12 годишните е около 2.8%, а по книжата със срочност 20 години цената на дълга е около 3.3%.
Експерти по управление на дълга коментираха, че дългът е голям успех, като се гледа показателят постигната доходност. Затова е било правилно държавата да изтегли в заем колкото може повече средства.
Това и стана
След като първоначално емисиите бяха предложени без конкретен размер, се прие, че всяка от тях ще е за минимум 500 милиона евро, или общият размер на трите ще е за поне милиард и половина евро.
Ако първоначалните данни се потвърдят, ще се окаже, че правителството е изтеглило двойно повече средства от първоначалните очаквания.
Така държавният дълг на България ще се увеличи с 6.06 милиарда лева, или със 7.35% от брутния вътрешен продукт.
Емисията обаче трябва да се разглежда като успех, дотолкова, доколкото цената, по която се тегли заема е изгодна. Самото задлъжняване на държавата не е положителен сигнал, но въпросът за размера на дълга е свързан с бюджетния дефицит, а не с техническите парамери на реализираните емисии.
към цялата статияБългария започна предлагането на новите облигации, по силата на договора за 16 милиарда лева. На международните борси вече се предлагат три емисии, което означава, че изтеглените днес заеми всъщност ще са три. Първата емисия е със срок на обслужване 7 години, втората е за 12 години, а третата е 20-годишна.
Размер на емисиите не е посочен, което означава, че правителството ще разгледа офертите и ще одобри такъв обем с поръчки, какъвто реши.
Представители на пазара коментират, че за да може една емисия да хване окото на инвеститорите в такъв случай, тя трябва да бъде на стойност най-малко за 500 милиона. Ако това правило се приложи и към днешните емиси, това означава, че правителството ще изтегли заеми за минимум милиард и половина евро.
Цената на новите заеми не е ясна засега
В обявлението, което правят банките дилъри на емисията (HSBC, Societe Generale, Citi Bаnk и Unicredit) се казва, че книжата се предлагат с три различни стойности на доходността.
Тя се формира като добавка над средната стойност по офертите “купува” и “продава” на лихвените суапове със срочност 7, 12 и 20 години.
За 7 годишните добавката е 1.95 процентни пункта, за 12-годишните тя е 2.25 процентни пункта, а по най-дългата емисия – тази от 20 години добавката е 2.6 процентни пункта.
Да, звучи страшно сложно. Но цената на базовият актив, върху който се добавя допълнителната доходност по български дълг се изменя ежеминутно. Затова и доходността (цената на дълга) по новите държавни заеми ще стане ясно след приключване на емисията.
към цялата статия
Държавата рискува да загуби десетки милиони евро при тегленето на новите външни заеми, за които парламентът утвърди банките посредници преди две седмици.
Загубите могат да възникнат както заради грешни преценки на Министерство на финансите, така и заради умишлено взимане на недалновидни решения. Но ако е възможно вредите да се избегнат, то ще е редно е да се положат всички усилия. Да се обръща внимание на механизмите за защита на държавния интерес при тегленето на заеми ще бъде първата кауза, която с този блог припознавам за своя и на която ще обръщам внимание всеки път, когато има какво смислено да се каже.
В текста от 24 февруари посочих какви са механизмите да се ощети държавата при теглене на облигационни заеми. Това става като новоемитираните държавни облигации се продадат на инвеститори, които искат по-висока доходност от най-изгодните оферти (на какъв принцип са устроени облигационните заеми, можете да прочететe тук).
Пласирането на облигации под номинала не е необичайна практика и далеч не означава корупция. Често се случва инвеститорите да подават поръчки за дадена облигация и те да варират около нейния номинал, както над него, така и под него.
Проблемът е, когато съзнателно се пренебрегват поръчки близки до номинала, а се одобряват заявките на други инвеститори, които искат по-голям отбив от номинала на облигациите.
Давам пример с облигациите, които бяха емитирани на 2 юли 2012 година от тогавашния финансов министър Симен Дянков (не твърдя, че той е корумпиран, но твърдя, че той беше слаб министър, който често бъркаше в действията си).
Та Дянков умишлено и съзнателно изключи българските инвеститори – банки, пенсионни фондове, застрахователи и управляващи дружества от аукциона за облигациите. Техните поръчки не бяха удовлетворени и нито едно местно българско лице, не получи от облигации при първичното им предлагане, макар българските инвеститори да подадоха поръчки и в голяма част, те бяха по-изгодни от тези на чуждестранните.
Като се осреднят одобрените поръчки излиза, че облигационната емисия на стойност 950 милиона евро е пласирана при цена 99.182% от номинала. Или казано с други думи, държавата пое задължение за 950 милиона евро, върху което ще плаща и фиксираната лихва, но реално кредиторите ни дадоха 942.2 милиона евро.
Веднага след емитирането на дълга българските инвеститори възроптаха, че са били изключени и коментираха, че ще купят от облигациите, като така ще създадат печалби за привилегированите инвеститори, вместо тази печалба да остане в държавата.
И точно така стана
Два дни след като бяха пласирани, облигациите се търгуваха на вторичния пазар при цена от 101% от номинала си. Два месеца по-късно – в края на август – вече се търгуваха при равнище 106% от номинала, което прави 6.8% по-висока цена.
В този период от време не настъпи нито едно сериозно събитие от национален, или глобален мащаб, което да промени настроенията на финансовите пазари към българския дълг. Просто средната оценка за българския дълг се оказа много по-висока, от тази, която той получи при първичното публично предлагане. А в края на август облигации с номинална стойност 246 милиона евро вече бяха в ръцете на български инвеститори – банки и други финансови институции, което означава, че една четвърт от заема е била изтъргувана на вторичен пазар само за два месеца.
Печалбата за привилегированите инвеститори, които бяха допуснати на първичното предлагане и след това продадоха книжата си на вторичния пазар е между 2 и 16.7 милиона евро. Това се получава, като сравним интервала на поскъпване и го отнесем към обема на изтъргуваните количества облигации в тези първи два месеца. Някъде между 1% и 6.8% печалба върху направената инвестиция само за два месеца, благодарение на далновидното решение на Симеон Дянков да не допусне български инвеститори до първичното предлагане.
За да не звучи този текст едностранчив и пристрастен, трябва да се признае, че понякога има причина да се приемат и по-неизгодни оферти при първичното предлагане на облигации. Това е оправдано, когато емитентът, тоест държавата, иска да стимулира дългосрочните инвеститори, които смятат да купят облигациите и да ги държат до падеж.
Причината е облигациите да не попаднат в ръцете на инвеститори със слаби нерви, които са готови да разпродават панически при първите негативни сигнали. Такъв случай имаше в края на 2008-ма и в началото на 2009 година, когато финансовата криза бе в своята стихия. Разпродажбата на български облигации свали цената им под номинала, а в очите на международните пазари това означаваше, че държавата се възприема като рисков длъжник. Намесата на финансовото министерство обаче бе адекватна и веднага започна обратно изкупуване на облигациите по цени под номинала им и инвеститорите получиха сигнал, че правителството има резерви, с които да изкупи обратно дълга си. Котировките на облигациите се покачиха и доходността по тях спадна, което беше положително за бъдещите емисии.
При емисията от 2012 година една четвърт от книжата бе продадена на спекуланти, а не на дългосрочни инвеститори.
А сега да се пренесем в един бъдещ момент, когато отново се емитира държавен дълг.
Ако си представим, че правителството емитира облигации за един милиард евро и от тях продаде 20% на инвеститори, които подават оферта на ниво 95% от номинала. Това означава, че за дълг с номинал от 200 милиона евро, ще постъпят 190 милиона. Ако останалите облигации от емисията се пласират по номинал, държавата ще получи за тях 800 милиона евро, а общо във фискалния резерв ще постъпят 990 милиона евро. Така средната цена на пласиране на емисията ще бъде 99% от номинала.
Ако приемем, че моментът за пласиране на дълг е изгоден като сегашния и инвеститорите се редят на опашка за надеждни книжа, поради което лихвите по германски дълг например са дори отрицателни, то може да се очаква, че предложеното количество облигации от правителството ни ще бъде презаписано. Това означава подадените поръчки да надвишат предложеното количество облигации и да останат неудовлетворени поръчки.
В този момент привилегированите инвеститори, които са получили книжата по 95% от номинала, могат веднага да ги продадат някой инвеститор, който не е бил класиран при първичното предлагане. Заради успеха на емисията, цената на книжата ще е по номинална стойност и онези привилегировани инвеститори ще могат да продадат книжата си за 200 милиона евро, като само дни по-рано са ги купили за 190 милиона. Печалбата ще бъде 5% за нула време. Щетата за държавата ще бъде 10 милиона евро или 1% на номинален дълг от 1 милиард.
Този пример цели да покаже, че при описаната теоретична корупционна схема, загубата за държавата е почти незабележима, но в печалбата за привилегирования инвеститор е огромна. Тези 5% са сравними с висока лихва по банков влог за период от една година, но ще са постигнати само за дни. Това е възможно като се създаде огромна печалба за много малка част от привилегированите облигационери и това да се скрие в осредняването на цената, по която се пласира цялата емисия.
Ето затова правилният дебат в парламента щеше да бъде не „за“, или „против“ определен обем на дълга. Полезността за обществото щеше да бъде в това удовлетворените поръчки при първично предлагане на дълг да станат публични.
Може и да не се казват имената на класираните инвеститори. Но да се даде информация при какви нива всеки от тях е получил облигации и що за инвеститор е той – хедж фонд ли е, банка ли е, пенсионен фонд ли е. Независим външен надзорник пък могже да се запознае с данните и да ги потвърдят, преди документът да бъде публикуван.
Ето такава публичност ще направи трудно защитима както долнопробната корупция, така и обикновената некомпетентност на държавниците.
към цялата статия
Политическият живот все по-рядко ни позволява да чуем всеобхватна и точна оценка по наболял въпрос в речта на български държавник, която да съдържа относително малко политически манипулации. Е, на 25 февруари 2015 година финансовият министър Владислав Горанов произнесе подобно слово и е добре да се замислим над думите му.
Той е един от най-противоречивите министри във втория кабинет на Бойко Борисов, страдащ от надменното си поведение, той прави повече врагове, отколкото съюзници. Но ако човек се вслуша в думите му, ще види, че той опитва да постави за обсъждане въпроси, от които всички останали политици бягат.
„Каква държава искаме?“ Държава с повече социална сигурност и повече публични услуги? Или държава с повече лична отговорност и минимална намеса на правителството? И готови ли сме да платим за избора, който правим? Готови ли сме да вдигнем данъците, ако изберем първото? Или да ограничим сивия сектор в опит да предотвратим вдигане на данъците?
Горанов се осмели да каже, че държавата преразпределя само 35% от брутния вътрешен продукт и че на определени групи от обществото това не им харесва. И че тяхната воля също не може да се пренебрегне и че трябва да се балансира между различните обществени интереси.
Речта му (пълният запис можете да чуете тук) е 45 минути и изобилства както от сарказъм, така и от правилни разсъждения. Първите 30 минути са анализ как се стигна дотам, че в следващите 3 години трябва да плащаме 12 милиарда лева стари дългове. Най-интересното започва в минута 29. И тук по-долу цитирам екстракта от последните 15 минути на изказването му. Когато парламентът публикува стенограмата, ще кача пълен текст.
Но преди това, ето най-важното
…Някои хора казват дефицитът трябва да бъде занулен. Съгласен съм. Аз ще предложа мерки. Само че не знам дали ще ви харесат. Когато говорим за приходната част на бюджета, ние щадим бизнеса. Когато говорим за разходната част на бюджета, ние правим политика. Когато говорим за дефицита, Горанов е бил лош. Горанов е никой. Горанов е сегашният финансов министър. Утре е някой друг, но дефицитът си остава. Ако мислите, колеги, че трябва да изхарчим сребърния фонд … че трябва да изхарчим валутните резерви на БНБ, защото отляво и такива идеи са идвали, ако мислите, колеги, че трябва да изхарчим средствата, трупани за управление на ядрени мощности, можем. В тази зала може да се вземе и това решение. Но ако не искаме това, колеги, трябва да се подготвим за това, че в следващите 3 години трябва да връщаме 12 милиарда, които сме изхарчили преди това. Като свидетел в опозиция, като подбудител в коалиция, или като извършител в управлението. Всеки един от нас. Тези 12 милиарда вече са изхарчени преди първи януари 2015 година. Трябва да си ги върнем. Те не са на българското общество, те са взети назаем и вече са изхарчени…
…Дългът не е причина. Той е следствие. Дефицитът не е причина, той е следствие. Дефицитът е превишение на разходите над приходите. Дайте да не харчим. Или пък ако не искаме така да структурираме участието на държавата в преразпределението на благата. Стига сме се хвалили, че са ни ниски данъците, давайте да ги вдигаме и да балансираме сметката. Аз не искам да вдигаме данъците. Не е справедливо, не е редно преди да сме си свършили работата. Преди да сме си събрали приходите. Като си съберем приходите и като видим колко могат да са те, а те могат да бъдат много повече от това, което планираме в българския бюджет, като си съберем приходите и видим, че не стигат, и че българското общество е едно посткомунистическо общество, което разчиташе на сто процента на държавата, 25 години по-късно ние да го караме да разчита на 35% от нея. Толкова е дялът на преразпределение. Не можем лесно да го привикнем това общество от едната крайност към другата. Само че съзнателно през годините всеки един от вас, който е бил в тази зала, се е клел в разходната част и е претендирал, че е много коректно и печели икономически предимства на България да бъдем с ниска преразпределителна тежест и с нисък дълг. Кога, колеги, се свалиха данъците – по времето на тройната коалиция. Похвално, поддържаме тази политика, харесва ни. Ние от ГЕРБ не искаме да повишаваме данъците, не искаме да се пипат. И в нашата политическа програма пише „непромяна на съществуващите преки данъци в никаква посока“. Обаче има дефицит. Не стигат парите. При тая данъчна система толкова събираме. Можем да съберем още повече. Ще положим усилия с ваша помощ да настроим законодателството и да убедим българския бизнес, че политика се прави през разходната част на бюджета, а не през приходната…
Когато Корпоративна търговска банка бе поставена под особен надзор и прекара няколко месеца в безвремие, няколко пъти се запитах дали е възможно някой да спечели от тази ситуация. И въображението ми се оказа бедно да допусне, че едни длъжници на банката може да изкупят вземанията на големи вложители и след това да претендират за прихващане на задълженията си – (суап – кредитно задължение срещу депозитно вземане).
По този начин те изложиха на риск потенциалната маса на несъстоятелността да се намали с около един милиард лева (такава е сумата на прихващанията според оценки на квесторите) и от това да загубят големите кредитори и държавата, в лицето на фонда за гарантиране на влоговете.
Е, това не се случи. Но е показателно, че квесторите заговориха за това с месеци закъснение и стана очевидно, че държавата е допуснала законова празнота, която може да и струва загуби за стотици милиони.
Точно такива моменти, в които осъзнаваме колко късогледи и невнимателни сме били като общество и как това може да ни струва скъпо, дават повод да се замислим не е ли възможно и как държавата (тоест данъкоплатците) да загубят от корупционни практики в емитирането на държавен дълг.
Трябва да се направи важното уточнение, че същите действия, които ще представя като възможности за корупция, може да са плод и на обикновена недалновидност и глупост от страна на държавниците. Дали те са били почерпени да се объркат, или просто толкова си могат, евентуално ще е работа на службите да следят и доказват. В този текст ще посоча няколко начина подобно ощетяване да се случи.
1 Да се тегли заем във валута, която предстои силно да поскъпва. Това се отнася до валути, които могат да се използват за спекулативни операции спрямо българския лев. Неговият курс е вързан към еврото, което означава, че емитирането на заеми в каквато и да било валута различна от еврото трябва да се разглежда като рискова операция за държавния бюджет. Ако валутата поскъпне, спрямо еврото, тя ще поскъпне със същия темп и спрямо българския лев и така ще натовари допълнително обслужването на конкретния заем, в сравнение със сценарий, заемът да се емитира в евро, или в левове.*
2 При първичното публично предлагане селективно да се одобряват поръчките на инвеститори, които търсят по-висока доходност от новоемитираните книжа, за сметка на поръчки, търсещи по-ниска доходност. Това ще означава държавата да приеме да дължи на инвеститорите по-висока цена за заетите пари, и така да наложи на данъкоплатците да плащат по-високи разходи по обслужването на дълга .
Тънкият момент в случая е, че има честа практика инвеститорите да пускат поръчки за закупуването на облигации под номиналната им стойност и поради това е трудно да се определи дали една емисия е с по-висока доходност, заради корумпционни и некомпетентни действия на управляващите, или заради нормална пазарна оценка.
Повишаването на доходността е типична за по-рисковите длъжници като държави и фирми от нововъзникващите пазари.
Висока, или ниска е доходността
Обикновено за решаването на подобни спорове се гледа доходността по облигационни емисии на длъжници със сходни характеристики – например за български дълг, добра база за сравнение може да е дългът на Румъния, Хърватия, Унгария, или други източноевропейски икономики, членуващи в Европейския съюз
Ако има поръчки с по-ниска доходност, и те се пренебрегнат за сметка на такива, търсещи по-висока доходност, ще означава, че конкретният министър на финансите, или банката посредник натоварва данъкоплатците да плащат по-висока цена по дълга, който поемат, въпреки, че е имало кандидати за кредитори, които предлагат същата сума назаем, но при по-ниска цена.
Възможностите от това да се спечели са две:
2.1 Инвеститорът да купи облигациите с извънреден отбив под номинала и след това на вторичния пазар да ги продаде по обективна пазарна оценка, което да му донесе бърза печалба.
2.2 Инвеститорът да задържи облигациите до падеж и по тях да си получава лихва за целия им срок, но тя да е по-висока в сравнение със сценарий, при който министърът на финансите и банките посредници са одобрили най-изгодните поръчки.
*В сценарий, при който доларът може да поскъпне спрямо еврото, а облигацията е емитирана в евро, правителството не трябва по подразбиране да става обект на обвинение. Причината е, че Две трети от износа на България са ориентирани към Европейския съюз и поради това огромна част от доходите на частния сектор и приходите на бюджета са в левове и евро. В този смисъл, издаването на облигации в евро не носи валутен риск спрямо българския лев, ако валутният борд е стабилен. А рисковете от обезценка спрямо други валути, с които икономиката ни не е силно обвързана, винаги са възможни, но са обект на голяма неопределеност и какъвто и ход да се предприеме, ще дава повод за подозрения.
Обратното също важи – въздържането от подобни рискови ходове ще е признак за благоразумие.
„Много неща може да се случат, но не и ако се случват за първи път“.
Този неписан принцип на английската политика маркира страха на държавниците от допускането на управленски прецеденти, защото не се знае какво може да доведат със себе си.
За държавите с къса историческа памет и само 137 години парламентаризъм подобни уроци тепърва предстои да се научат, а дотогава обществото ще плаща за незрялостта на управниците си и за истината, която те потъпкват в името на краткосрочните си позитиви.
В този текст ще разкажа колко вредно е за държавата, че късогледото политиканство навлезе и в сферата на публичните финанси (нещо немислимо допреди пет-шест години) и от това страдаме ние като общество, защото често не разбираме како се случва.
Последният пример е тегленето на така наречения 18 милиарден заем. Той предизвика вълнение, граничещо с психозата у някои представители на социалистическата партия и откровено объркване у хората, които се чудят на кого да повярват, след като най-гласовити бяха хора без икономическа подготовка, а други, за да защитят заемите, трябваше да се извърнат на 180 градуса от старите си позиции.
За първи път наблюдавах (доколкото е възможно де) как държавата емитира облигации на международните пазари през 2012 година. Тогава трябваше да се изтегли заем, с който да се рефинансира една от двете емисии, пласирани през 2002 година от Милен Велчев (също рефинансиращи стари дългове).
Още от началото на юни политическите препирни притихнаха. Нямаше скандали, а журналистите се шегувахме, че китовете в Черно море ще дойдат два месеца преди традиционно сухият откъм новини период (обикновено през август), когато се чудим как да пълним страниците на вестниците.
Когато заемът мина ГЕРБ започнаха да се хвалят с големия си успех. Дянков веднага изтъкна, че получил положителна оценка дори от предшественика си Орешарски. Но по-важното е, че всички политическите партии (всички, представени в парламента) пазиха „отговорно мълчание“, защото всякакъв скандал можеше да създаде усещането за нестабилност у инвеститорите и те да поискат по-висока доходност за предлаганите облигации и накрая тази цена на заема щеше да се плати от българските данъкоплатци.
През 2013 година, ГЕРБ вече бяха в опозиция, ДСБ и останките от СДС бяха извън парламента и актуализацията на бюджета беше превърната в универсално средство за атака по новото правителство.
Тя включваше понижение на приходите, увеличение на разходите и вдигане на тавана за новоемитирания дълг с един милиард лева. По същество в дълга почти нямаше драма, защото с новия заем трябваше да се погаси извънредния заем от февруари 2013, който маркира оставката на Симеон Дянков като министър на финансите. Заради лошото планиране на ликвидността и обещанието на Бойко Борисов земеделците да получат субсидията си в първото тримесечие, тя можеше да се плати единствено с теглене на заем. Ефектът за бюджета щеше да е щета, изразяваща се в лихвите за шест месеца по този дълг от 800 милиона.
Но проблем беше, че всяка година в бюджета се залага таван на новоемитирания държавен дълг. За 2013 година правителството можеше да тегли най-много 2 милиарда лева и с тях трябваше да поддържа фискалния резерв и да финансира планирания дефицит. Извънредният заем от 800 милиона лева не беше планиран в този таван, който касае брутната сума на новоизтеглените заеми в рамките на една година.
Извънредният заем щеше да се погаси, когато Брюксел преведе европейските субсидии за земеделците, но заради разминаването между обещанието на Борисов за януари и графика на Брюксел за май-юни, се отваряше ликвидна дупка, която можеше да се запълни единствено с нов заем. Той щеше да се изплати и нетният ефект от него да е нулев, но той изяде 40% от квотата за теглене на заеми през годината.
С извънредния заем от 800-те милиона държавата нямаше да увеличи дълга си, но заложената гъвкавост да тегли заеми до 2 милиарда лева беше свита до 1.2 милиарда.
В тази ситуация с планиран дефицит и задължителен санитарен минимум на фискалния резерв, правителството на Орешарски трябваше да тегли заеми и ограничението от 2 милиарда лева трябваше да се актуализира.
Таванът за нов дълг бе увеличен от 2 на 3 милиарда лева но в тази сума се включва и въпросната извънредна емисия ДЦК, която не бе планирана в бюджета за 2013 година. Ако тя се изключи – излиза, че реалното повишаване на квотата за нов дълг през 2013 година, прието с актуализацията на бюджета, е от 2 на 2.2 милиарда лева. И истинският проблем се състоеше в 200 милиона лева нов дълг, а не в един милиард.
Двойни стандарти на най-високо ниво
Е, тази актуализация накара президентът да наложи вето, Радан Кънев я определи като „огромна кражба“, а ГЕРБ заприказваха за навлизането на държавата в дългова спирала на дефицити, които да се финансират с нови заеми (точните цитати в графиката).
Само три години по-рано ГЕРБ предприеха същата актуализация, в много по-големи мащаби, а Росен Плевнелиев, тогава като министър я одобри за внасяне в парламента.
А сега нека погледнем какво стана миналата година. Държавата трябваше да тегли заем с който да рефинансира друга емисия, емитирана през 2002 година, чийто падеж настъпи този януари. По стечение на обстоятелствата заемът се изтегли в седмицата след поставянето на Корпоративна търговска банка под специален надзор и само ден преди Първа инвестиционна банка да бъде принудена да затвори касите си преди края на работния ден заради насадената паника у вложителите.
Малко известен факт, е че макар заемът да бе емитиран на 26 юни, сетълментът по него и реалното постъпване на средствата във фискалния резерв стана седмица по-късно. И в този период от една седмица, само ден след като ПИБ затвори касите, и два дни след успеха на емисията в съботния ден на 28 юни, днешният премиер Бойко Борисов направи нещо, което никой отговорен политик не трябва да върши – опита допълнително да паникьоса обществото и вложителите, като в един сутрешен блок заяви:
”Няма как експертите, които идват при вас или хората, които се изказват, да искат от мен да говоря за сигурност и че нещата ще се оправят с премиера Орешарски и това недоразумение Чобанов. Когато Чобанов снощи в ”Панорама“ каза, че банковата система е стабилна, това на езика на българите означава ”бързо си изтеглете парите“. Просто тези хора не искам да злоупотребяват с патовата ситуация, катастрофата, в която са ни поставили, да търсим някого…”.
На друго място заяви, че правителството трябва да подаде оставка, защото това е единственият начин хората да се успокоят и да не се редят на опашки в понеделник.
Това стана въпреки големия успех на облигационната емисия и в същия уикенд, когато БНБ, финансовото министерство, парламентарно представените партии и директорите на търговските банки мислеха как да гарантират стабилността на банковата система.
Затова, ако днес се възмущавате на политиканството и спекулациите със сериозни теми като публичните финанси, знайте, че за първи път този лош стил беше разработен от така наречените десни партии – ГЕРБ и Реформаторския блок. В парламента и в правителството за него има израз.
„Опозицията опитва да ни язди, дори и за правилните неща, които вършим“.
И когато едно нещо се случи за първи път, занапред вече е напълно нормално то да се случва отново и отново. Днес Радан Кънев се опитва да убеждава хората колко необходимо е да се приеме инструмента за теглене на 18 милиарда заеми в следващите три години, извръщайки се на 180 градуса от предишната си позиция за огромната кражба (и ако някой ме контрира с аргумента, че Кънев не коментира дълговата политика, а само механизма за теглене на заеми, ще отговоря веднага, че двете не може да се разглеждат поотделно).
Сергей Станишев пък заговори затова колко безотговорно е да се води политика на бюджетни дефицити и задлъжняване, а Мая Манолова поведе съвместен митинг с „Атака“ срещу „новия заем“.
Същият театър, но с разменени роли
Лично аз не бих обвинил никой Българин, че не може да разбере какво се случва днес със публичните финанси. Просто времето е такова, че дори отговорните лица политиканстват, и така не става ясно, кога са искрени, и кога искат да извлекат дивиденти.
А истината е доста простичка: Падежиращите заеми в следващите 3 години са на стойност за 11.7 милиарда лева и държавата няма собствен ресурс, със който да ги изплати. Затова се налага рефинансирането им с нови заеми. Нетното увеличение на дълга ще бъде с останалите 6.3 милиарда лева и то ще дойде заради планираните бюджетни дефицити в следващите три години.
Ако ми се удаде случай да интервюирам Бойко Борисов или Владислав Горанов ще ги попитам „какво се случи, че в предишния ви мандат преследвахте балансирани бюджети, а сега сами залагате дефицити за хоризонта на целия си мандат“.
Само отговорът на този въпрос ще може да върне разговора на основата на експертността и аргументите.
„Държавата не може да финансира дейността си с текущи бюджетни приходи при това състояние на икономиката и качество на управлението си“.
И само това признание, ще накара политическите сили да търсят решение на проблема, а обществото ще се ориентира за какво да им държи сметка.
Решенията са няколко – да се оптимизират структури и дейности, така че същото количество публични услуги да се предлага за по-малко разходи (тоест да се правят реформи), да се повиши преразпределителната роля на държавата (тоест бюджетът да изземва повече, чрез по-високи данъци, за да може държавата да го изхарчи, или да се намали сивата икономика).
Нечестността на политиците се състои в това, че никой не смее да разглежда проблема в цялост, а се фокусира върху неговите елементи. А така не става ясно колко може да се спести от реформиране на публичния сектор, колко повече приходи могат да се съберат от ограничаване на сивата икономика, дали държавата трябва да се оттегли от някои области, или да търси ребалансиране на икономиката при по-високо равнище на данъчното облагане.
Между другото намеци за такъв дебат вече се правят от финансовия министър Владислав Горанов, но засега той също избягва да представи достатъчно ясно ситуацията и причината е една – или трябва да се вбесят хората с ниски доходи, че държавата ще им откаже услуги (безплатно образование, здравеопазване и т.н.), или трябва да се вбесят бизнеса и богатите, защото може да им се наложат по-високи данъци.
Приватизацията не е решение, защото тя осигурява еднократни постъпления, които дори не се осчетоводяват като приходи, защото се заменя един държавен актив (предприятие) с друг – ликвидни средства. Но да приватизираш, за да финансираш дефицита е, като да останеш без работа и да продаваш семейните ценности, за да се изхраниш – не е невъзможно, но трябва да е краен вариант.
към цялата статия
Българската банка за развитие (ББР) вече ще може да кредитира компании, които не са обслужвали свои по-стари заеми до степен, че те са класифицирани като загуба. Това ще може да става с предварителното одобрение на Надзорния съвет на банката, предвиждат промени в нейния устав. Те са гласувани на общо събрание на институцията, което е проведено на 26 януари.
В процедурата по проучване на всеки кредитоискател банката проверява кредитната му история в Централния кредитен регистър на БНБ. На тези кредитоискатели, които имат задължения, квалифицирани като „необслужвани“ или „загуба“, кредитиране се отказваше. Заради високия потенциален риск, който носи отпускането на допълнителни заеми към такива клиенти забраната за кредитирането им бе вписана в старият вариант на устав на банката.
Рисковите операции ще се осъществяват с одобрение на надзорния съвет, чиято власт се увеличава значително.
Сега новият режим овластява Надзорния съвет да поема рискове, които до момента са били забранени на кредитната институция. Логиката наподобява хазартното поведение „двойно или нищо“, когато играч залага същата сума като от предходния си залог, който се е оказал губещ. Ако той спечели при второто залагане, си връща загубените пари от предходното, а ако не спечели загубата му се удвоява.
Разликата е, че банката има право да кредитира не само свои „лоши“ длъжници, но и такива на други банки, а новите заеми не е задължително да съвпадат по размер с вече отпуснатите.
Който ме познава добре, ще си спомни, че от март до декември миналата година работех в ББР. Като част от пресцентъра полагах огромни усилия да се създаде разбирането, че банката за развитие е нещо различно от търговските банки. Като такава тя трябва да поема по-големи рискове от търговските банки, но това не означава да подарява пари.
Например може да се оправдае отпускането на заем за стартираща фирма, която няма кредитна история, или обезпеченията, които може да заложи, не устройват повечето търговски банки. Или просто секторът, в който оперира, е приеман за по-рисков.
Но винаги, когато сме получавали запитване за една или друга кредитна сделка, сме отговаряли че няма заем, който да сме отпуснали и той да не е обезпечен на поне 115-120%. Тоест вярвали сме, че с кредитите, които отпускаме, защитаваме и интересите на банката и следваме принципите за благоразумие в кредитната дейност.
Ще подарява ли пари държавната банка
Тревожното в новия режим се състои в това, че ако една фирма не е обслужвала свои дългове към други банки, тя не просто е по-рискова. По подразбиране нейният бизнес модел е компрометиран и се счита за провален, след като не може да генерира достатъчно приходи, с които да финансира дейността си и обслужването на задълженията си.
Естествено може да се формулира евтината опорна точка, че има и жизнеспособни бизнеси, които са се препънали в трудностите на свитата икономика, но днес икономическият цикъл е в положителна фаза и поради това, трябва въпросните фирми да се подкрепят отново.
Ще видим. Но в новите условия за кредитиране на банката обезпеченията и процедурата по евентуалното им усвояване, ще са от съществено значение да се гарантира, че парите няма да се подарят на въпросните неблагонадеждни длъжници.
Безспорно промяната отразява и по-високата степен на риск в кредитната дейност на банката занапред.
Министерство на финансите, което контролира 99.99% от капитала на ББР до момента не е публикувало на страницата си съобщение за общото събрание и мотивите, с окито променя устава на подопечното си дружество.
Друга промяна, вдъхваща по-скоро спокойствие за обществото, забранява да се откриват експозиции към едно лице, или група от икономически свързани лица, в размер надвишаващ 10% от собствения капитал на банката.
По всяко време Управителният съвет на банката може да се увеличи до пет души.
Също така се посочва и, че Управителният съвет на ББР може да бъде съставен от минимум трима и най-много петима членове. В предишния си вариант съставът на Управителния съвет бе фиксиран на трима членове, а промяната означава, че в сега действащия управителен съвет на банката, може да влязат още двама души (в момента той е съставен от трима), без да се налага провеждането на ново общо събрание и допълнителни промени в устава.
Практиката показва, че всяко от последните три редовни правителства променя ръководния състав на банката за развитие в съответствие със своите виждания. Затова и възможността да се увеличи съставът на Управителния съвет, може да се разглежда като средство да се удовлетворят претенции на коалиционни партньори на ГЕРБ.
*От март 2014 до декември 2014 година работих като главен експерт “Връзки с обществеността” в Българска банка за развитие. Този текст е съставен по публично достъпна информация.
към цялата статия