България изпълни годишния си лимит за теглене на външен дълг, след като по-рано днес пласира две емисии на обща стойност 1.994 милиарда евро (3.89 млрд. лв.), съобщава „Блумбърг“. Лошата новина е, че страната ни вече се нарежда зад Румъния и по цена, на която може да се финансира, след като румънските книжа със срок девет години се пласират по-евтино от седемгодишните български облигации.
Заемите бяха планирани и отразяват невъзможността бюджетните дефицити да се намалят, както и желанието на правителството да разполага с ликвиден буфер, в случай че се наложи да подпомага финансови институции, след провеждане на стрес тестовете през лятото. Това, което виждаме при новите емисии е, че пазарите вече си дават сметка за нарастващата задлъжнялост на България и макар тя още да не е проблем, инвеститорите опитват да спецелят от това, че все по-често търсим дългово финансиране
Чисто технически, вчера държавата изтегли два заема. Единият е със срок на обслужване 7 години и по него като данъкоплатци дължим 1.144 млрд. евро. Във фискалния резерв обаче ще постъпят само 1.123 милиарда евро, защото облигациите са пласирани с отбив от 1.8% спрямо номинала. Тази отстъпка от номиналната стойност, заедно с лихвения купон (1.875%) формират доходността, или крайната цена, която като общество ще дължим за заетите средства и тя е 2.156%.
По втория заем, който ще се обслужва в продължение на 12 години, правителството е изтеглило 850 милиона евро, но при отстъпка от номинала 1.7% в резерва ще постъпят 835 милиона евро. Крайната цена по 12-годишния заем, измерена чрез доходността, която получават инвеститорите е 3.179%.
Изгодни ли са условията
Доходността по новоемитирани облигации се формира като сбор от средните лихви на междубанковия пазар за дълг с конкретен срок на обслужване (английският термин е mid swap) и специфична добавка според рисковия профил на конкретния длъжник.
В случая с България по 7-годишните книжа добавката над средната лихва е 1.85 процентни пункта, а по 12-годишните тя е 2.35 процентни пункта.
Това може да се сравни с облигациите, които правителството емитира миналата година почти по същото време. Тогава за 7-годишните книжа добавката бе в размер на 1.95 процентни пункта, което означава, че новите облигации са пласирани при по-добри условия. Не така обаче стои въпросът с 12-годишните облигации. При тях, добавката е 2.35 процентни пункта, а миналата година бе 2.25 пункта.
Разглеждани в цялост двата резултата показват, че по дълг със срок под 10 години финансовите пазари имат по-високо доверие, докато за емисиите с по-голяма срочност виждат засилена несигурност.
Косвен показател доколко е изгодна цената на новите заеми, може да бъде и емисията румънски облигации с падеж през 2025 година. По нея добавката над средните лихви е 1.80 базисни пункта, което означава, че седем-годишният български дълг се търгува на почти същото ниво като 9-годишния румънски дълг. В нормални ситуации, когато доходността нараства със срока, за който се теглят заемите, това означава, че Румъния получава по-висока оценка от финансовите пазари спрямо България.
Такова сравнение не би било коректно, доколкото се гледат цените на нови емисии и вече търгуваните на вторичен пазар румънски облигации. Реално обаче инфраструктурата за вторична търговия с новите български книжа е налице и по нея липсват оферти, които да се различават от доходността, постигната на първичното им предлагане.
Анализатор, пожелал анонимност, коментира, че причина за разминаването с Румъния е най-вече трайното покачване на задлъжнялостта на България в последните години.
към цялата статия