Газпром може да строи „Южен поток“, Бойко Борисов насочва компанията да спонсорира „Левски“. Фараонът Цветан Василв е помолен от премиера да спасява спортни клубове. Държавната компания „Марица изток“ придобива „Берое“. Всички тези неща се случват, когато на власт е ГЕРБ, а министър-председател е Бойко Борисов. В същото време Исландия прави чудеса на европейското по футбол, като един от треньорите й е зъболекар, вратарят е филмов режисьор и 10% от населението на страната замина за Франция да подкрепя своите.
Нужно ли е да се открояват повече разлики, за да стане ясно колко грешен е моделът, на който България развива футбола си. Група псевдобизнесмени, поддържат сбирщини от мъже по шорти, които ритат топка, чиято игра е толкова добра, че пробивите в европейските турнири са изключение, а в световната ранклиста националният отбор е зад държави като Капе Верде, Панама, Демократична Република Конго и Брегът на Слоновата кост.
Тази грешка обаче е мотивирана и пресметната. Може футболът да не прогресира, но премиерът си купува популярност, прахосвайки държавни пари. Най-новата изцепка в пи-ар политиката на премиера бе, включването на ЦСКА (Етрополе+Ловеч) в „А“ група. Макар зад подобно действие да не се вижда пряката роля на министър председателя, за приноса му научаваме от благодарностите, които отборът отправя към него и към спортния министър Красен Кралев. Просто не може да има благодарности без преди това да е направен някакъв жест. Какъв е той, може само да се гадае – благоприятен изход от процедурата по несъстоятелност, модераторство в спора с Васил Божков и неговите опити да изправи на крака ЦСКА, предоставяне на базата в Панчарево и стадион „Българска армия“ на клуба, който отправя благодарностите.
Вариантите са много, но всеки човек с интелект около средния вече си дава сметка, че по този начин футбол не се развива. НАП с години разсрочва вземанията си от фалиралия ЦСКА и накрая не само, че не си получи парите,но и клубът бе толкова задлъжнял, че спасяването му далеч не е сигурно. Левски също задлъжня сериозно и единственото, което го спаси беше благоволението на собственика Тодор Батков да опрости задълженията му. Други отбори фалираха и бяха затворени, заради липсата на желаещи да ги оздравят.
Всичко това показва, че в България пирамидата е поставена с острия си край надолу. Спасяванията на футболни клубове приличат на спасяването на банки. Може и да направят някаква маса от хора щастливи, но създават усещане за безотговорност, както и че всяка грешка ще бъде прощавана. Може би сега Бойко Борисов ще си откупи няколко мача, в които червената агитка няма да го обижда. Това обаче няма да помогне на националния отбор да си върне достойнството, нито пък ще направи отборите ни по-конкурентни на европейските.
към цялата статия