Борисов си отива, дори и това да отнеме повечко време.
Най-правилно е Борисов да се върне в парламента и да подкрепи експертно правителство.

Господин премиер, подавайте оставка! Eто ви осем причини

Нама смисъл това да продължава повече. Пресконференцията на премиера Борисов от вчера показва, че този човек трябва спешно да подава оставка и да позволи на някой по-адекватен да поеме нещата. След като президентът наложи вето и сподели конструктивните си критики към лошите текстове в закона за извънредното положение, реакцията на министър-председателя показа всичките му недостатъци. Ето за какво става дума:

1 Направи се на обиден
Това, че са имали телефонни разговори и срещи на живо с президента не му дава имунитет срещу критики. Ако не иска критики, да не прави грешки, или да си подава оставката.

2 Обвини БСП за гафа с ценовите ограничения и антипазарните мерки в законаза извънредното положение
Ок, левицата е предложила глупавите идеи. Нито им е за първи път, нито за последен. С кой акъл цялата парламентарна група на ГЕРБ се съгласи да ги подкрепи? Това означава, че 95 души в парламентарната група на ГЕРБ нямат собствен разсъдък, а проявяват стадна ирационалност и за това не са достойни да управляват.

3 Разделя обществото на народ и бизнесмени-олигарси
Призивът някои от най-едрите бизнесмени, които често си пушат пурите, я с премиера, я с членове на неговия кабинет, да си продадат майбасите и мерцедесите прозвуча кощунствено. Вярно е, че едрият бизнес у нас, в голяма част не би оцелял и един предиобед в условията на свободен пазар без държавна подкрепа, но това далеч не е цялата бизнес класа. Много предприемачи и мениджъри, които с цената на безсънни нощи и упорит труд са създали стойност, се усетиха обект на класово разделение и под прицел. Един лидер не може да настройва обществени групи едни срещу други. Тръгне ли по този път, време му е да сдава властта.

4 Не смее да мисли нестандартно и няма хора с такава способност в екипа си
Премиерът упорито повтаря, че пази фискалния резерв, че няма да харчи безконтролно и ще пази държавата от бюджетен дефицит. Няма лошо човек да е дисциплиниран, трябва да си дава сметка колко извънредни са днешните времена. Ниската задлъжнялост е преследвана точно заради кризи като сегашната, а не е самоцел. Не е нужно да харчи веднага. Нека да каже за какво няма да харчи. Нека да каже, че знае в какъв момент и за какво ще отпускат средства. В момента виждаме липса на визия, подставяна като дисциплина. Защо не споменава нищо за възможността да се изтегли нов облигационен заем. Нека след това да не се харчи, като са толкова добри в разходната дисциплина. Премиерът отхвърли и вероятността за споразумение с Международния валутен фонд. Защо? И Унгария и Румъния минаха през програма за подкрепа на платежния баланс при предишната криза. Какво пречи и сега да се помисли за пълния инструментариум, с който да се посрещнат проблемите? Пречи неразбирането на премиера, че обществото е на първо място. И за това трябва да си ходи.

5 Борисов сам си противоречи
От една страна премиерът обяснява защо е важно България да стане част от еврозоната. От друга изразява съмнения, дали Европейската централна банка ще съумее да удържи положението. Тази непоследователност във външнополитическата и икономическа ориентация на премиера показва липса на увереност в собствената му и на сътрудниците му визия. Такива хора нямат място начело на държавата. Особено сега.

6 Изпуска контрола
И да иска, и да не иска, Борисов ще се принуди да направи и дефицит и да потърси външен заем. Въпросът е, дали ще действа от позиция на силата, или по принуда. Колкото и да се правеше на спестовен през първия си мандат, кабинетът „Борисов“ 1 изтегли нови заеми за 4 милиарда лева и изяде още 4 милиарда от фискалния резерв. Защо си мисли, че сега положението е различно? Може би пак иска да съсипе икономиката, за да се пазаруват обезценени бизнеси от олигарси, близки до властта.

7 Нервите му не издържат
Ако беше емоционално стабилен, Борисов нямаше да прекара час и половина от работния си ден да води задочен диалог с президента. Вместо това излезе с реч в стил Фидел Кастро и Уго Чавес, открито се разсърди на президента и разедини нацията. Не, президентът не разедини нацията. Той действа като последна инстатция за предпазване на народа от грешките на управляващите. Той упражни конституционните си правомощия. Борисов настрои привържениците си срещу президента.

8 Проявява двоен стандарт
Бойко Методиев Борисов е един от най-безотговорните държавници в новата ни история. Лично Борисов обясняваше през 2010 година защо пари на държавните фирми няма да се теглят от КТБ и допусна тази пирамида да утрои размерите си през първия му мандат. Борисов лично опита да паникьосва хората през юни 2014 година и говореше за опашки пред банките. Един друг политик с далеч повече класа (и необяснима сдържаност) – Петър Чобанов му отговори подобаващо на 28 юни 2014 г. (как точно вижте тук). Трябваше вчера да видя как Борисов се прави на обидена госпожица след президентското вето, за да разбера защо някога Чобанов беше прав като му отговори без емоционалност. Защото поддаването на емоции показва липса на самоконтрол и създава недоверие в лидера, който се е разциврил и цялата организация, под него.

И сега, ако Борисов наистина е готов да търси консенсус. Ако наистина иска да помогне за смекчаване на ударите както от пандемията, така и от назряващата икономическа криза. Може да си подаде оставка и да използва следващия си мандат с съставяне на експертно правителство. Не да остави България без парламент и със служебно правителство. Не да предизвика предсрочни избори по време на пандемия.

Най-правилно ще бъде да се върне в парламента и да гарантира, че депутатите му ще гласуват предложенията на експертното правителство. Те и без това гласуват каквото им се каже. Този път, поне може да гласуват и нещо смислено.

Tags , , , , , , ,
към цялата статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>