Нещо много важно се случва в Банско и то притеснява до болка ски олигарсите и техните лакеи, които искат бариерата за строителство на ски инфраструктура в Национален парк „Пирин“ да падне. След като усилието Владимир Каролев да облъчва общественото мнение се оказа недостатъчно, с каузата да бранят ски туризма се захванаха „величия“ от калибъра на Илияна Раева и продуцента Андрей Арнаудов, известен като едната половинка от тандема „Иван и Андрей. В този текст ще стане дума за това как еволюира комуникацията на лобистите по казуса „Банско“, както и защо посланията на новата смяна са също толкова фалирали като смисъл и честност, колкото и предишните.
Един от навиците, които журналистите придобиват, е да следят за повтарящи се събития и явления, след което да открият връзка между причините за тяхното възникване. Случаят с Банско е типичен пример за повтарящи се модели в комуникацията, защото напомня много на тактиката, която в миналото прилагаха от Корпоративна търговска банка, а след това имаше около Първа инвестиционна банка.
Докато Цветан Василев бе все още уважаван бизнесмен, доказаните твърдения на „Капитал“ за престъпния начин, по който се управлява банката му, бяха подминавани с канонада от обвинения, че един фалирал олигарх използва медийната си бухалка, за да се разправи с един читав бизнесмен, носещ заряда на „новия Буров“. Когато обаче в края на март 2013 година „Капитал“ публикува безспорни данни за кредитирането на свързани предприятия в мащаби надхвърлящи собствения капитал на банката, комуникационната стратегия се промени. Платените тролове и удобните медии обясняваха, че банката е стабилна, че няма риск от загуби и фалит.
Тази кризисна комуникация се появи и през 2014 година, когато медиите на Делян Пеевски практически повтаряха твърденията на „Капитал“, но този път без успех, защото олигархът бе загубил подкрепата си във властта.
Когато в края на юни 2014 година КТБ бе поставена под специален надзор, започна кампания за срив на цялата система, може би защото един олигарх искаше да повиши залога и да покаже, че затварянето на неговата банка ще излезе по-скъпо отколкото спасяването й. Цялата държавна машина заработи да не допусне банкова паника и в усилията се включиха дори популярни личности от шоубизнеса, които успокояваха хората.
Стигна се дотам, че поп-фолк изпълнителят Милко Калайджиев започна да обяснява как банковата система е стабилна. Феноменът беше голям, защото човек, който навярно никога в живота си не е поглеждал статистически данни на БНБ, даваше становище по въпросите на цялата банкова система. С какви мотиви изпълнителят на „Я елате пиленца при батко“ иззе прерогативите на централната банка (между другото, щом Иван Искров публично пее фолк, защо не и фолкаджия да коментира банки) не е важно. Важното е, че се случи нещо хубаво – държавата не позволи една атака срещу националната сигурност да се реализира и хората спряха да теглят средствата си от банките.
Днес наблюдаваме нова кампания, в която популярни личности със съмнителна начетеност дават мнение по въпроси, които надхвърлят компетентността им. Общото с казуса около банковата криза е, че хора със странични опит и интереси дават мнения по нещо, от което сами признават, че не разбират. Общото с КТБ пък е в това, че се активира втора вълна от опорни точки, когато първите са почнали да издишат.
Първият знаменосец – Владимир Каролев очевидно търпи провал и на сцената излизат Илиана Раева и Андрей Арнаудов.
Известен с това, че е известен, тоест нещо като Ким Кардашан, но без цици и от мъжки пол, Владимир Каролев наблягаше на простовата тактика. Очерняне на екоактивистите с фактология за средства, които (може би, не съм проверил) са усвоявали по различни програми и обвинения в некомпетентност и зловредно противопоставяне.
След като момчето видимо започна да излага и правителството, бидейки министерски съветник с неуравновесено поведение Хигс Бозонът на ски индустрията даде на Андрей Арнаудов и Илияна Раева нови опорни точки, с които да лобират. Също толкова абстрактни и увисващи като есе на някоя миска по въпросите на международното положение.
За какво става дума
След като развива новите опорни точки, бившата гимнастичка и кандидат политичка отново реферира към усвоените от зелените средства по различни проекти и реферира към предишни изказвания на Владимир Каролев.
Снимката е от фенстраницата на Илиана Раева във фейсбук и освен ако не се поддържа от друг човек, който се представя за нея, би следвало да отразява именон нейното мнение. По-интересно е обаче как Андрей Арнаудов защитава каузата на ски лобито.
Неговата опорна точка е да се позволи на банскалии да решат съдбата на ски индустрията в Национален парк „Пирин“.
Нека да спре този диктат на малцинството. Искам да спрат хората в София да решават какво да се случва в Банско, Разлог, Смолян.
Много хубаво казано, само че Софиянци не се разпореждат със случващото се в града Банско. Национален парк „Пирин“ не е собственост на Община Банско, а е на всички Българи. И цяла България има право на мнение ако на територията му се осъществява икономическа дейност, каквато е ски туризмът, тя трябва да се осъществява по начин, който не уврежда онези достойнства на природата, които са направили местността достойна за национален парк. Референциите към общественото мнение в едно населено място са манипулативни, защото опитват да овластят жителите на едно населено място да взимат решения по въпроси от национално значение.
Арнаудов крие е, че дилемата не е дали цяла България да се меси в работите на Банскалии, а дали трябва да се позволи на Банскалии да се разпореждат с богатството на Цяла България – Национален парк „Пирин“.
След това Андрей Арнаудов внася и малко повече качество в разговора, като призовава за промени в нормативната уредба. „Толкова много неща не се случват в България през последните 20 години, защото се оправдаваме със законите. Законите трябва да се направят така, че да пазят баланса между хората и природата“, казва той. С след като получава реплика от еко активиста Константин Иванов, че балансът вече е нарушен, Андрей опонира, че според него не е нарушен.
Не не смятам че е нарушен. Не смятам, че една кабинка пречи повече отколкото Кремиковци. Защо не питаме хората от Банско дали са за или против трети лъч на метрото. Ще направим социология и ще искаме да има референдуми. И тези хора трябва разберат по места, че ще ги чуят, когато дойдат в София. И аз ви гарантирам, че рано или късно те ще дойдат в София.
Очевидно обаче, дори когато лобира за законови промени, Андрей отново опира до плитката сиопорна точка с популярността на една идея сред населението на конкретно населено място.
А дали балансът е нарушен, може да се види от обективната реалност. Висшият експертен екологичен съвет препоръчва още през 2000 година в Банско да има леглова база от 7800 легла. Тази препоръка е отразена и в плана за управление на Национален парк „Пирин“. Днес капацитетът на хотелите и къщи за гости, в Банско и околността, е за 20 000 и повече легла и това създава туристически поток, който не може да бъде обслужен от съществуващата лифтовата инфраструктура. Ако можеше, просто нямаше да има опашки*.
И след като балансът е нарушен, създанията на Хигс Бозона в ските – Владо Каролев, Андрей Арнаудов и Илиана Раева (или този, който се представя за нея, водейки нейна фен страница) започват да призовават за държавна намеса с цел дисбалансът да се преодолее. Начините това да стане са два – много предприемачи да пострадат икономически и може би да фалират, или природата да пострада, като се изградят нови лифтове, влекове и писти. Тук не става дума за незаконна сеч и строителство. Въпросът е нормативната база да се промени така, че сечта и строителството да се узаконят.
Защо това е лошо
Във финансите има един термин Moral hazard, който в превод на български означава нещо като морален риск. Смисълът му е, че ако някоя банка, или много банки, застрахователи и техни клиенти са инвестирали страшно много пари в активи, които не си струват парите, дали си струва държавата да ги спаси, или напротив. И още по-важно – ако ги спаси, кое гарантира, че няма отново да направят същите глупости. В случая с Банско моралният риск също е налице – ако спасяването стане с жертването на национални природни ресурси (растителност и животинско разнообразие), после може да се построят още хотели, апартаментни комплекси и прочее, както и един ден за тях също да се поискат нова сеч и строителство.
Освен този абстрактен аргумент, може да се приложи и един много по-близък до реалността. „Пирин“ е национален парк, природно богатство и световно наследство. Той дава подслон на растителни видове, които са редки и застрашени от изчезване. Те от своя страна дават местообитание на животински видове. Цялата тази съвкупност определя национален парк „Пирин“ като нещо далеч по-важно от ски инвестициите на няколко олигарси. И ако някой от тях желае да води честен разговор, то основата, на която трябва да се постави е следната:
Налага ли се по-малка загриженост за биоразнообразието в Национален парк “Пирин“ в сравнение с преди десет години и ако да, какво я обуславя – свръхпопулация на растителни и животински видове (евентуално да се налагат санитарна сеч и изтребление), или концентрацията на икономически интерес, в следствие на години безотговорно строителство на жилища и хотели.
Когато се решава съдбата на Пирин, трябва да се знае, че националният парк не принадлежи на ски инвеститорите в Банско и трябва да бъде съхраняван и за поколенията в бъдещето.
Вярно е, че всяка страна има право да отстоява интересите си. Също както е вярно, че Пирин не е създаден вчера и трябва да бъде съхранен за поколенията. По този въпрос трябва да се мисли с отговорност и за следващите поколения и не да се слушат мненията на лобисти и активисти, които може да не са прочели дори и една страница научна литература по въпроса.
А когато Антон Хекимян опитва да организира дебат е добре освен да се подготви (нещо което не се видя), да кани гости, които могат да дадат стойност на зрителите, вместо да говорят от обща култура и собствен интерес.
към цялата статия
Пълни глупости !
Като например?
Чудесен текст!
Евала Стефане. Известен си с това, че си неизвестен.
P.s. И фактите не са очерняне. И значи да кажа аз факта, че лъжат зелените че имало незаконно строителство на Рила, Витоша и Пирин, като няма нито едно констатирано от ДНСК такова било очерняне? И аз съм бил неуревновесен? А не тримата кресльовци, които 5 мин викат, няколко души ги молихме да си седнат и да задават въпроси а те продължават да викат. А ти гоУмения журналист без да си бил там правиш изводи по cut & paste видео на партийните зелени. Халал да са ти парите им.
И да не забравиш да забравиш да споменеш в следващото си писание и за доцент Красен Станчев. И той по твоите „стандарти“ защитник на олЕгархията. И него да не кани твоя журналист герой Хекимян. Да кани дебили като Динко от Ямбол. Който като зИлените пази Kleta Majka Bulgarija https://www.facebook.com/krassen.stanchev/posts/10153268920880124
Малеее, още един защитник на ОлЕгархията. Не го е срам. http://m.trud.bg/Article/c/5313491
Евала Владо. Мааму деева, ако някой си помисли, че си на хранилка.
Страхотна статия! Освен че 4/5 от нея е посветена на Милко Калайджиев (с прикачено видео представяш ли си, може би целта е даже да цъкна на бутона play), Вл. Каролев (той вече хич не ми е интересен, защото няма публикация или медийна изява на зелените, които да не са посветени поне 50% на него), Иляна Раева (с добавена снимка с изпъчени цици), и Иван/Андрей (така и не разбрах кой от двамата съпрузи, но то няма особено значение), останалото смислено съдържание което успях да открия след повторния прочит е:
„„Пирин“ е национален парк, природно богатство и световно наследство. Той дава подслон на растителни видове, които са редки и застрашени от изчезване. Те от своя страна дават местообитание на животински видове. Цялата тази съвкупност определя национален парк „Пирин“ като нещо далеч по-важно от ски инвестициите на няколко олигарси.“….!
Благодаря за безценната информация, но някак си това ми се е загнездило в главата в периода 4-5-6 клас, т.е. преди едни 30 години, и сега изведнъж рязко ме хвана яд, че си загубих времето да чета тая боза. И понеже ме хвана яд, че по собствено желание се запознавам с творчеството на сульо и пульо, та реших и аз да надам глас и да ви кажа: Писна ми от вас, псевдо зелени, псевдо компетентни, псевдо екологични и псевдо загрижени!
Аз пък искам детето ми (на 5 години!) да спортува и да ходи в планината с кеф, а не да ми обяснява, че иска на ски в Сърбия, защото там няма опашки, лифтовете са по-хубави, и хората са усмихнати (разбирай – не са озверени и изнервени..)!
Но в резултат от загубеното време, ще направя едно – да запомня името на Автора, така че повече да не повтарям грешката!
Има Витоша, Боровец, Пампорово, Семково, Добринище, Разлог. Май вашият проблем е, фиксацията в Банско. Иначе цитатът ви е коректен и ще си редактирам статията, но се радвам, че всички слабости, които й откривате са в сферата на синтактичния разбор и литераторската гледна точка. Не и по фактологията.
И какво има на Витоша? На Алеко: 1 (един) работещ лифт на 32 години (всъщност най-новия там) и 2 (две) работещи детски влекчета. На тези две влекчета опашката от деца през ваканцията и уикендите е няколко пъти по-дълга от дължината на т.нар. „писта“, по която трябва да се спуснат и да се научат да карат ски. На „модерния“ лифт се пада честта да обслужва престрашилите се жители и гости на 1+ милионен град с умопомрачителните 1200 души/час. Кабинковата линия е с още по страхотни показатели: 1500 души/час. Затова помага и „Бай Кръстьо“, от 1956г. с 300 души/час. Ветровала + Офелиите – другата алтернатива на Алеко: 2 (две) + 2 (две) панички, конструктора им и рожденната им дата са неизвестни, но със сигурност не са от това хилядолетие. Опашките от деца за тях са същите. Няма друг транспорт до там освен автобусен (само организиран, иначе „градския“ е само до Златните), и лични автомобили (за баровците може и такси, виждал съм такива!)
Резултата: понеже не е екологично да се строят нови лифтове, на Алеко и Златните всекидневно се качват десетки, а през уикендите и ваканциите вероятно над сто пълноразмерни автобуса, предимно с деца, готови да се научат на ски. И общината се гордее с това (че се учат на ски, и ги снима за новините). Автомобилите със сигурност са хиляди. Но очевидно това не е факт, който би притеснил едни „зелено“мислещи. Проблемът е в лифтовете, като категорично най-съсипващия природата транспорт. И очевидно отрязаните дървета за един лифт са в десетки/стотици пъти повече, отколкото например незаконната сеч, срещу която „зелените“ нямат нито една кампания, да не говорим за блокада на Орлов Мост например.
Благодаря за офертите за Семково, Добринище и Разлог, но тъй като там положението е още по-плачевно, отколкото и на Витоша, не смятам да си губя времето да коментирам.
За малко да забравя да спомена – от Банско ми се повръща, въпреки че около 20 години ми е било любимо място и зиме и лете. Но не ми се повръща от лифтовете или липсата им, а от презастрояването и превръщането му в аналог на Слънчев Бряг. Но срещу презастрояването, липсата на регулации, канализации и т.н. псевдо зелените и псевдо еколозите не протестират, това тях не ги притеснява. Както четох наскоро, отново в публикация на зелен активист, това си било проблем на инвеститорите, само не трябвало държавата да се намесва и да им решава проблема с нова инфраструктура.
И понеже чета, че ми анализирате проблема, да ви го кажа директно: повръща ми се вас! От вживяването ви в образа на пазителите (единствените) на природата на България, от това, че всичките ви акции и дейности са насочени срещу развитието на спорта и туризма, срещу това да има нормален достъп до планините, и от това, че от дейността ви не произтича нищо полезно, нищо градивно. Всичките ви изяви са свързани с отхвърляне, блокиране, оспорване и оплюване. Защото най-вероятно за толкова ви стига капацитета. Но това което предлагате (по точно не предлагате) не е решение на проблемите.
Съжалявам, че ви посветих толкова време!
Точно за това става въпрос. Че на никой не му пука, когато инфраструктурата пустее на другите места. Целият фокус е в Банско, където има концентрация на инвестиции в строителството.
май няма кой да научи детето ти че за да ходи на планина, да спортува и да черпи сили от природата не са му необходими нито лифтове, нито писти…
пропуснато е нещо особенно важно – фактът че Пирин планина е СВЕТОВНО ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО т.е. бъдещето на цивилизацията. не се залъгвайте че бъдещето ни е във високите технологии или още по малко в мащабната промяна на лика на Земята която човекът осъществява през последните 50 год. – ефекта от последното вече е ясно идентифициран, оценен е рискът на който човекът е подложен заради тази своеволна и необмислена промяна на природните условия…
… та да се върнем на Пирин – мисия на Юнеско дойде, оцени какво става на ски-зоната и ясно каза: ски-зоната е нарушила природата и нейните взаимовръзки затова ски-зоната повече не може да бъде част от СВЕТОВНО ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО! след това предложи решение – или строги ограничения в ски зоната съчетани с мащабно рекултивиране на терена или ски-зоната излиза от СВЕТОВНОТО ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО. Е, Министерство на „околната среда“ с радост прегърна тази идея и се превърна в Министерство на икономиката като пожела ски-зоната да бъде извадена от СВЕТОВНОТО ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО. Така или иначе същия доклад на Юнеско твърдо препоръчва да не се осъществява по-нататъшно разширение на ски-зоната…
Аз лично не мога да си представя каква е мотивацията и моралната основа чрез която хора (българи) са готови да унищожат българската част от СВЕТОВНОТО ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО, за да си направят една пързалка за да могат да си разходят новото бордче и каката за два-три уикенда „на ски“? колко години си мислят че ще го правят? и най-важното – защо си мислят че техните деца ще мислят като тях и ще харесват същите неща – какво ще стане утре като ви погледнат в очите и кажат: защо участва в осирането на СВЕТОВНОТ ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО?
Трудно е, много е трудно да се обясни на хората какво е Национален парк и защо в него не трябва да се развива дейност с голямо човешко присъствие, застрояване, писти и лифтове. Има наука по въпроса, има българско и международно законодателство, има и учени хора които могат по-добре да обяснят нещата за разлика от Каролев, Раева и Арнаудов (те също са капацитети, но не по национални паркове, както павилно отбелязва статията). Самият материал наистина не блести с нова фактология или категоричност. Ще са необходими още няколко опита да се ограмоти аудиторията. Да се наблегне на Каролев – може с малко дефиниции на национален парк, цитат от някой закон, от някой достоверен учебник… нещо от което веднъж завинаги да стане ясно че става дума за обект с най-висока степен на защита от човешко влияние.