През последните месеци името на Турция все по-често влиза новинарските емисии, като поводите за това стават все по-негативни – като се започне от редовното блокиране на социални мрежи и силово разгонване на протести, мине се през завладяване на опозиционни медии, репресии и съдебно преследване срещу стотици журналисти и академици, откровената възхита на президента Ердоган от примера на Адолф Хитлер, и се стигне необявената война срещу кюрдското малцинство, военните провокации в Сирия и Ирак, както и все по-честите бомбени атентати, последният от които бе извършен в неделя. Заплахата, която Ердоган и режимът му представляват за България, напълно погрешно се подценява и този анализ цели да покаже защо. » Гамбитът на Ердоган заплашва целия регион включително и България
към цялата статияАвтор: Филип Буров
Вероятно дори най-неизкушеният от светските дела човек вече е забелязал, че светът се намира в период на ожесточена пропагандна война. Публиката е заливана с епитети и определения, описващи хора и събития в черно-бели краски според текущите нужди и интереси на отделни политици, цели държави или собственици на медии. Голяма част от терминологията на пропагандните противопоставяния са познати от десетилетия и дори столетия – революция-преврат, бунтовник-терорист, опозиционер-екстремист.
Най-голямата отговорност на така наречените „велики сили“ е, че възприеха пропагандната терминология като изходна база за своя подход и превърнаха един вътрешен конфликт в измерител за успеха на своята политиката в региона. Така залогът се повиши до състояние, в което никой няма полезен път назад, а населението на Сирия губи при всяка развръзка.
» Как великите сили превърнаха сирийския конфликт в свое блато, от което изход не се вижда