Автор: Стефан Антонов

Синдикът на фалиралия торов завод „Химко“ във Враца бил поискал подкуп от американски инвеститори за да могат да наддават на търга за активите му. Това съобщиха вчера медии, цитирайки предаване на Сашо Диков за BITelevision. Някой от представителите й бил дал вече пари (15 000 евро) пред шестима свидетели, а за останалата част от подкупа, платим на два пъти по половин милион евро, трябвало да се преговаря със съветник на премиера Бойко Борисов. По този повод американската компания била внесла оплакване пред американското посолство, Министерски съвет и прокуратурата. Сайтът Клуб Z съобщава, че само от Министерски съвет са потвърдили за получаването на писмо с подобно оплакване.

Дотук, макар и възможна, историята съдържа много червени лампи, които будят съмнения в сигнала. » Има нещо гнило с рекетираните кандидати за „Химко“

към цялата статия

Преди няколко дни приятел сподели във фейсбук възмущението си, че лелка в детската градина, където води дъщеря си, е набирала подписи за референдума, искан от Слави Трифонов. Човекът вдигнал луд скандал, но след като се обадих на директорката на детската градина, тя отрече категорично агитацията да е одобрявана от нея. След това провела вътрешно разследване и открила алфа лелката, която повела и други лелки да агитират за подписката. Последвало набиване на канчета, като лично директорката се обадила на приятеля и го уведомила, че не става дума за централизирана директива, а за инициатива на една жена с изострена амбициозност. Освен от притеснения да не се създадат проблеми на момиченцето, чийто баща вдигна шум, не публикувам името на детската градина и по още една причина. Ако се случи да бъде уволнена директорката, или някоя от лелките, събиращи подписи, те ще бъдат издигнати в ранг на мъченици, показвани като героини в „Шоуто на Слави“ и темата ще се профанизира до елементарни обвинения в политическа репресия над активното гражданско общество. Случката обаче е достатъчно сериозна за да предизвика обсъждане по няколко теми. » Особености на националните референдуми, или как евтината агитация отразява нивото на кукловодите си

към цялата статия

Също както Ричард Никсън бе запомнен не с това, че сложи край на виетнамската война, а с аферата „Уотъргейт“, Бойко Борисов ще се запомни не с магистралите, чиито лентички реже, а с протекциите си за Мишо „Бирата“ и комуникациите през мобилни устройства.

Нарушаване на Конституцията, жертването на бушони, неизбежното падане на големия шеф. Това е модел, който се наблюдава и при Никсън, а с голяма увереност очаквам да се реализира и при политическата съдба на премиера Борисов. Разликата е, че 37-мият американски президент бе лишен от заслуженото признание за свършената от него работа, а нашият премиер ще си тръгне с незаслужени почести. Но това е друг въпрос. » Есемесите на Борисов ще са негов „Уотъргейт“. От тук нататък звездата му само ще залязва

към цялата статия

Ходили ли сте на ирландски пъб в София преди 8 години. Ако да, навярно ще си спомните, че порция лучени кръгчета се поднасяше в продълговата чиния и те бяха подредени едно до друго така че да могат да се преброят и разделят между двама. Днес същата опция от менюто се поднася на същата цена, но в купа и кръгчетата са на купчина едно върху друго, за да създадат обем и да се скрие по-малката им бройка. Същото  явление може да се види и в други заведения – кюфтетата са станали малко по-големи от коктейлни хапки, пържените картофи са на видимо по-малки порции, в салатата с октопод има по-малко октопод, а когато се сервира шкембе чорба,  навярно в чинията се слага поне един черпак по-малко. » Скритата инфлация на заведенията за хранене

към цялата статия

В България очевидно има мода всяко правителство да се представя като пазител на стабилността и да обвинява опозицията в антидържавна дейност. Може би защото управляващите не са чели „Фермата на животните“, но са пропуснали да гледат и филма, когато излезе на видео касетка, те не показват особен дискомфорт, когато изглеждат нелепо.
А защо наистина са нелепи, ще обясня в този текст. » Единственият случай, когато атаката срещу правителството, наистина беше атака срещу държавата, обществото и стабилността

към цялата статия

Три убийства – две предумишлени и едно умишлено, породено от усещането за безнаказаност. Това е началото на 2016 година – годината на стабилността, европейското развитие и ускорения икономически растеж.

Може да се случи навсякъде по света и в нормални условия извадката не би била достатъчна да създаде генерален извод за състоянието на държавата. Това, което показва тоталната дезинтеграция на общество и институциите е реакцията, с която се посрещат въпросните събития. » България, когато и автопилотът изключи

към цялата статия

Все по-абсурдно, все по-трагикомично:
Заради тази корица на съботно-неделното си издание eдин от най-сериозните и реномирани германски вестници – „Зюддойче цайтунг“ (с тираж от малко над 370 000) – беше подложен на унищожителни критики. Картинката – по моему чудесна, макар и провокативна илюстрация за новогодишните ексцесии в Кьолн и развихрилите се дискусии – била расистка (зарад черната ръка) и сексистка (заради сексуалното фокусиране върху жената)… Тъй врякнаха стотици блюстители на политическата (обществената, междуполовата и т.н.) коректност във федералната република, най-паче в удобния санаториум Фейсбук.

И дори принудиха главния редактор Волфганг Крах да се извини.
Донякъде гневът на стожерите на стерилната и беззъба журналистика бе подсилен и от цитата под илюстрацията: „Мнозина млади мюсюлмани не могат да се държат спокойно при среща с другия пол. Всеки път това са ситуации с висок сексуален заряд. И това също създава почва за ексцесии като тези от Кьолн“. Казва го Ахмад Мансур (р. 1976 г.), психолог от палестинско-израелски произход, който живее в Берлин и се занимава с проекти срещу радикализацията.

Врявата срещу „Зюддойче“ придойде със страшна сила и зарад една друга челна страница от Бавария – корицата на мюнхенското седмично списание „Фокус“ (издание на Х. Бурда, тираж от малко над 500 000):

Отпечатъците от черни длани върху голо женско тяло може и да подразнят разни феминистки кръгове, но целият вой и псевдоморалното възмущение в крайна сметка само налива вода в мелницата на критиците на европейския порядък, които отдавна чакат повод истерично да възвестят края на т.нар. западна либерална демокрация.

Погледнете двете корици. Действително ли толкоз брутално са прекрачени граници в свободата на словото? Ако се обиждаме от „черните“ ръце, то тогаз хайде да забраним всякакви черно-бели изображения – понеже винаги някой може да се засегне заради цвета? И кое е по-възмутително: свободата в творческата интерпретация (целяща преди всичко остро да извади наяве един премълчаван и досега замитан под килима проблем) или самият повод – ексцесиите в новогодишната нощ (и многобройните сходни случаи не само в Германия)?

*Текстът е на журналиста Драгомир Иванов, публикуван в личния му фейсбук профил.

към цялата статия

България може да излъчи кандидат за председател на Организацията на обединените нации (ООН), който ще има сериозни шансове да спечели. По стечение на обстоятелствата изборът се сведе между две силни женски кандидатури – Ирина Бокова и Кристалина Георгиева, които исторически са най-разпознаваеми и най-добре приети български личности в международната общност. Но докато кабинетът реши да застане ли категорично зад едната от двете кандидатури, в медиите се разгоря истинска черна кампания от американски тип. Идеите на Бокова и Георгиева за това каква роля трябва Обединените нации да играят в международните отношения пък не само остават на заден план. За тях просто не се говори. » Ирина Бокова или Кристалина Георгиева – борбата е в грозната си фаза, а важните въпроси дори не се задават

към цялата статия

Лютви Местан бе отстранен от лидерската позиция в Движението за права и свободи (ДПС) както преди 1122 години Борис се връща на трона за да отстрани първородния си син Владимир Расате, който опитва да върне България обратно към езическите вярвания. Расате бива ослепен и сменен от Симеон първи, а Лютви Местан остава без охрана от НСО и е оплют от абсолютно всички медии, подкрепящи ДПС.

Съдбата явно обича да се шегува, защото в средновековната постъпка на Борис осигурява на България стабилна база за духовно и политическо израстване, а днес изритването на Лютви се разглежда като тъмна страница в историята ни от почти всички експерти и политолози, накичени с ореола на готини, западни и демократични. Тоест, ако търсим аналог с историята, едно и също явление, може да води до различни последствия, а ние не знаем да се радваме ли, или да се страхуваме. » Какво критиците на ДПС премълчават за опраскването на Местан?

към цялата статия

В народните вярвания периодът от Коледа до Богоявление се нарича „мръсни дни“. Лоши духове и караконджули бродят по земята и търсят хора, на които да напакостят. Или да накарат самите хора да направят пакости. Изглежда сред най-засегнати от духовете на тъмната страна бяха президентът Росен Плевнелиев и министър председателят Бойко Борисов, или поне така изглеждаше от медийните им изяви. » Мръсните дни не понесоха на президента и премиера. И двамата бяха като обладани от духове

към цялата статия