Новата сграда на Банката за развитие ще е готова след една година. Дотогава институцията може да запише допълнителни загуби от повишаването на рисковия си профил.

Банката за развитие ще кредитира лоши длъжници*

Българската банка за развитие (ББР) вече ще може да кредитира компании, които не са обслужвали свои по-стари заеми до степен, че те са класифицирани като загуба. Това ще може да става с предварителното одобрение на Надзорния съвет на банката, предвиждат промени в нейния устав. Те са гласувани на общо събрание на институцията, което е проведено на 26 януари.

 

В процедурата по проучване на всеки кредитоискател банката проверява кредитната му история в Централния кредитен регистър на БНБ. На тези кредитоискатели, които имат задължения, квалифицирани като „необслужвани“ или „загуба“, кредитиране се отказваше. Заради високия потенциален риск, който носи отпускането на допълнителни заеми към такива клиенти забраната за кредитирането им бе вписана в старият вариант на устав на банката.

Рисковите операции ще се осъществяват с одобрение на надзорния съвет, чиято власт се увеличава значително.

Сега новият режим овластява Надзорния съвет да поема рискове, които до момента са били забранени на кредитната институция. Логиката наподобява хазартното поведение „двойно или нищо“, когато играч залага същата сума като от предходния си залог, който се е оказал губещ. Ако той спечели при второто залагане, си връща загубените пари от предходното, а ако не спечели загубата му се удвоява.
Разликата е, че банката има право да кредитира не само свои „лоши“ длъжници, но и такива на други банки, а новите заеми не е задължително да съвпадат по размер с вече отпуснатите.
BBR_OSA1
Който ме познава добре, ще си спомни,  че от март до декември миналата година работех в ББР. Като част от пресцентъра полагах огромни усилия да се създаде разбирането, че банката за развитие е нещо различно от търговските банки.  Като такава тя трябва да поема по-големи рискове от търговските банки, но това не означава да подарява пари.

 

Например може да се оправдае отпускането на заем за стартираща фирма, която няма кредитна история, или обезпеченията, които може да заложи, не устройват повечето търговски банки. Или просто секторът, в който оперира, е приеман за по-рисков.

 

Но винаги, когато сме получавали запитване за една или друга кредитна сделка, сме отговаряли че няма заем, който да сме отпуснали и той да не е обезпечен на поне 115-120%. Тоест вярвали сме, че с кредитите, които отпускаме, защитаваме и интересите на банката и следваме принципите за благоразумие в кредитната дейност.

Ще подарява ли пари държавната банка

Тревожното в новия режим се състои в това, че ако една фирма не е обслужвала свои дългове към други банки, тя не просто е по-рискова. По подразбиране нейният бизнес модел е компрометиран и се счита за провален, след като не може да генерира достатъчно приходи, с които да финансира дейността си и обслужването на задълженията си.

 

Естествено може да се формулира евтината опорна точка, че има и жизнеспособни бизнеси, които са се препънали в трудностите на свитата икономика, но днес икономическият цикъл е в положителна фаза и поради това, трябва въпросните фирми да се подкрепят отново.

 

Ще видим. Но в новите условия за кредитиране на банката обезпеченията и процедурата по евентуалното им усвояване, ще са от съществено значение да се гарантира, че парите няма да се подарят на въпросните неблагонадеждни длъжници.

 

Безспорно промяната отразява и по-високата степен на риск в кредитната дейност на банката занапред.

 

Министерство на финансите, което контролира 99.99% от капитала на ББР до момента не е публикувало на страницата си съобщение за общото събрание и мотивите, с окито променя устава на подопечното си дружество.

 

Друга промяна, вдъхваща по-скоро спокойствие за обществото, забранява да се откриват експозиции към едно лице, или група от икономически свързани лица, в размер надвишаващ 10% от собствения капитал на банката.

По всяко време Управителният съвет на банката може да се увеличи до пет души.

Също така се посочва и, че Управителният съвет на ББР може да бъде съставен от минимум трима и най-много петима членове. В предишния си вариант съставът на Управителния съвет бе фиксиран на трима членове, а промяната означава, че в сега действащия управителен съвет на банката, може да влязат още двама души (в момента той е съставен от трима), без да се налага провеждането на ново общо събрание и допълнителни промени в устава.

 

Практиката показва, че всяко от последните три редовни правителства променя ръководния състав на банката за развитие в съответствие със своите виждания. Затова и възможността да се увеличи съставът на Управителния съвет, може да се разглежда като средство да се удовлетворят претенции на коалиционни партньори на ГЕРБ.

*От март 2014 до декември 2014 година работих като главен експерт “Връзки с обществеността” в Българска банка за развитие. Този текст е съставен по публично достъпна информация. 

към цялата статия
MF

Кои са истинските причини да се притесняваме от новия дълг

Спекулациите на политиците относно плановете на правителството да тегли нови външни заеми скриха истинската същност на проблема.

А той е, че държавата в сегашната си форма и устройство не може да плаща за издръжката си, а освен това трябва да плаща и стари заеми, за които падежите наближават и скоро кредиторите ще поискат парите си.

Опит да покаже мащабите на проблема направи Министерство на финансите, което обобщи необходимостта от външно финансиране през следващите 3 години, като следствие от предстоящите дефицити и погашения на стари дългове.

new_debt

Един от митовете, с които политиците се опитаха да ни уплашат беше, че с плановете на правителството държавният дълг ще стигне 60% от брутния вътрешен продукт. Това не е вярно, защото предстоят плащания по заеми на стойност 11.7 милиарда лева. И ако те се направят с нови заеми нетният ефект ще е нулев. Това, за което трябва да се внимава е да няма застъпване на стари и нови заеми за продължителен период от време за да няма големи натрупвания на лихвени плащания.

Отделно размисъл трябва да предизвика фактът, че за три години държавата ще реализира бюджетни дефицити на стойност 6.49 милиарда лева.

В миналото и дефицитите и плащанията по дълга се покриваха със средства от фискалния резерв (така нареченото “вътрешно финансиране”). Проблемът е, че днес спестяванията на държавата са стигнали онзи минимум, под който не трябва да падат, ако не искаме да се създаде усещане за неустойчивост във финансовата ни система. Така в сегашния случай се налага ново външно финансиране, тоест теглене на нови заеми.

И общата сума на планираните дефицити, ще доведе до нетно увеличаване на държавния дълг със 7.4% от брутния вътрешен продукт в края на 2017 година. Не с 30-40% както опитаха да ни изплашат някои политици.

Трябва ли обаче да се притесняваме?

Краткият отговор е “да”. След като пословично пестеливата партия ГЕРБ, планира три поредни години на дефицит, най-малкият от които ще е 2% от брутния вътрешен продукт, и така нарушава собствената си философия за ниски дефицити, разписана в “Закона за публичните финанси”, значи има качествено нова обстановка.

Занапред всяко правителство ще трябва да избира между това да предлага по-малко, публични услуги, или да измисля начин да ги предлага, като плаща за тях по-малко (да прави реформи). Алтернативата ще бъде да поиска от домакинствата и бизнеса да плащат по-високи данъци.

deficits_forecastВременни решения ще бъдат приватизацията на активи (защото това са постъпления с еднократен характер), и ограничаването на сивия сектор.

Това, за което трябва да се вини правителството на Бойко Борисов и финансовият му министър Владислав Горанов е, че не изговарят тази истина достатъчно шумно и публично. Всъщност в едно интервю, което ми даде преди няколко години, Владислав Горанов спомена тази дилема.

Опозицията вече спекулира дори и с най-отговорните теми, като външен дълг, и публични финанси.

Днес той избягва да коментира темата публично и затова дава повод за спекулации. Причината е, че ако накуп се поднесе информацията за дефицити и дългове, без подобаващите обяснения, всеки може да се заблуди.

Решаването на горното уравнение с всичките му възможни променливи не е въпрос на който да се даде кратък и бърз отговор. Изборът каква държава искаме и колко сме готови да платим за нея, не трябва да се прави само от една партия, защото има риск след някоя друга година друга партия да реши нещо противоположно.

Още по-лошо е, че с премълчаването на този проблем България наистина рискува след 10 години да изпита проблемите на Гърция.

Цената на дълга

Ако допуснем хипотетично че правителството се договори с група инвеститори да им продаде облигации при по-висока доходност от тази, която предлага пазарът, разликата може да се подели между управляващите и облагодетелстваните инвеститори. Цената обаче ще се плати от обществото.

А каква може да бъде тя ли? Представете си, че държавата изтегли заеми за 18 милиарда лева. Но по тях договори лихва, която е с половин процент по-висока от тази, която пазарът е готов да приеме. Ще се окаже, че държавата натоварва данъкоплатците да платят по-висока лихва, от тази, която инвеститорите сами са поискали.

И тази лихва на теория може да се подели между представители на управляващите и облагодетелстваните инвеститори. Половин процент по-висока лихва на главница от 18 милиарда лева, прави загуба за държавата от 90 милиона лева на година. И така за всяка година от изтеглянето на заема, до неговото погасяване.

Другият повод за притеснение е, че тегленето на държавен дълг е добра среда за корупционни практики. На практика правителството може да реши на кого да пласира един облигации, и на кого не.

Подобен риск не може да се изключи, след като през 2012 година тогавашният финансов министър Симеон Дянков ощети държавата с минимум 20 милиона евро. Той направи това, като пласира новия външен дълг само на чуждестранни инвеститори, които искаха по-висока доходност.

Седмица по-късно, те продадоха книжата си на български инвеститори и направиха печалба, която можеше да остане в ръцете на данъкоплатците, ако Дянков бе допуснал българските инвеститори до първичното предлагане на книжата и така бе понижил доходността на книжата.

А разликата между ощетяването на държавата от глупост и това да я ощетиш от алчност е малка. Важното е само да имаш власт и нагласа за злоупотреби, ние като общество не трябва да изключваме подобен вариант.

към цялата статия
mihov

Защо България пропусна голям икономист за управлението си

През 2010 година България се размина с възможността икономическата й политика да се направлява от специалист с международно признание. Става дума за професорът от ИНСЕАД Илиян Михов – истинско научно величие, а не за недоразумение като Симеон Дянков.
Казусът с неговото прогонване ми е особено присърце, защото повод да бъде атакуван, стана едно интервю, което взех от него през август 2009 година (пълният текст можете да прочетете тук). » Защо България пропусна голям икономист за управлението си

към цялата статия
au_ph_bnb_day_bg

Къде се провали БНБ и какво да изискваме от новото й ръководство

В този текст ще направя някои коментари за постиженията и провалите на Българска народна банка в изминалото десетилетие. Ще опитам да посоча системни слабости на централната банка, а с това и непосредствените задачи на следващото ръководство на БНБ. » Къде се провали БНБ и какво да изискваме от новото й ръководство

към цялата статия
sb

Оправдани ли са допълнителни държавни стимули за туризма?

Стимулирането на туризма продължава да се дискутира, като най-гласовито е именно хотелиерското лоби. Първият сигнал, че то може и да постигне нещо, даде ресорният министър Николина Ангелкова, която миналия уикенд обяви, че голфът ще става национален приоритет и към нея се присъедини спортният министър Красен Кралев. » Оправдани ли са допълнителни държавни стимули за туризма?

към цялата статия