Когато двама млади журналисти – Боб Удуърд и Карл Бърстийн разкриват на света аферата „Уотъргейт“, администрацията на президента Ричард Никсън започва всячески да брани лидера си. Двама души (Боб Холдеман и Джон Ерлихман) влизат в затвора за възпрепятстване на правосъдието, след като са прикривали личното участие на Никсън в организацията по подслушване на опозицията. Усилието е толкова мащабно, че когато се проваля, двамата журналисти издават книга със заглавие „Цялото президентско воинство“ (Аll The President’s Men). Много подобен сюжет наблюдаваме в седмицата между първия и втория тур на президентските избори, когато най-важните хора на премиера Бойко Борисов изговарят неща на ръба на лъжата с цел да спасят управлението на началника си.
Финансовият министър Владислав Горанов се изплю на градената с години репутация на умерен човек, който се придържа към фактите и стигна дотам, че да спекулира как бюджет 2017 няма да се приеме, ако правителството падне и новата година ще започне с финансиране на публичния сектор, аналогично с тазгодишното.
В момента, в който се окаже, че нямаме подкрепа в обществото, ние ще върнем властта на хората и ще трябва да се правят нови избори. В момента, който няма правителство, или това правителство си отиде, за да дойде друго, законопроектите, които едно правителство е внесло и не са завършили своя цикъл на приемане, тоест не са станали закони, автоматично се заличават. По простичко казано, ако подадем оставка, все едно не сме внесли бюджета и тогава ще трябва да бъде внесен наново от някое друго правителство.
Владислав Горанов премълча, че президентът Росен Плевнелиев няма право по конституция да разпуска парламента в последните три месеца от мандата си. Това означава, че дори и сегашният кабинет да подаде оставка, правителство ще функционира, а с него и Народното събрание, освен ако не се вземе поредното недостойно решение за излизане във ваканция.
Това автоматично класифицира като неверни обясненията на Владислав Горанов, защото няма конституционна или законова процедура, по която законопроектите на правителство в оставка се заличават. Такъв текст няма и в правилника на Народното събрание, а изказването на финансовия министър може да се приеме единствено като най-силният глас в хора на онези, които плачат и внушават колко ще бъде лошо, ако ГЕРБ паднат от власт.
Участниците в КРИБ имат право да харесват десните правителства и да се поставят в зависимост от тях, но занапред никога няма да имат легитимност пред обществото.
В него през седмицата се включи и Конфедерацията на работоателите и индустриалците в България – КРИБ, която обяви, че държавата се нуждаела от стабилност, а не от оставки. „На стената“ писа още миалата година, че КРИБ от бизнес организация се е превърнала във фенклуб на ГЕРБ, който се активира винаги, когато има нужда. Макар процесите по обезличаването на конфедерацията да бяха налице и преди това, повратният момент с тоталното кастриране на КРИБ настъпи, когато начело на организацията застана самовлюбеното конте Кирил Домусчиев.
Като проститу…, пардон, като момичета на повикване се показаха и някои звезди от спорта. След като още преди изборите така наречените „златни момичета“ благодариха на правителството, затова, че им е осигурило условия да се подготвят. Вчера с интервю в подкрепа на Бойко Борисов излезе и Кубрат Пулев. Не, че няма право, но е обидно към интелекта на нацията няколко кльощави момиченца, чиято работа е да въртят лентички и на един силов атлет да обясняват на обществото кой политик е добър управленец и невербално да ендорсират управлението му . Просто нямат висотата, а опитът им да взимат отношение, стъпвайки върху спортните си успехи е нищо повече от наглост.
„Пулев е лайно“, каза Владимир Кличко, след като го бе смазал на ринга и след месеци на словесни изхвърляния от странана българина. Днес Пулев е тръгнал да ни обяснява колко готин е Борисов.
Сценарият по наплашване на населението от евентуална загуба на президентските избори достигна комични измерения, а в интернет дори десните започнаха да се отвращават и иронизират потенциалната загуба на Цецка Цачева. Асфалтът по магистралите щял да се вдигне и хората да се върнат на второкласните междуградски пътища. Топлоизолацията по блоковете щяла да се махне.
Кодошите не спират, а вторият тур на президентския вот ще бъде много интересен от социологическа гледна точка, защото ще покаже дали ирационалният страх от реставрация на комунизма може да осигури изборна победа за едно привидно дясно правителство, което не се свени да продава националния интерес „за две филии хляб“ на някой евоатлантически партньор.
Кулминация на падението беше самият кандидат на ГЕРБ Цецка Цачева при втория си дебат срещу Румен Радев. Заради огромното закъснение на водещата Добрина Чешмеджиева да напомни на дебатиращите, че тя е водещият, който задава въпросите, Цачева се опита с номерата от първия дебат. Желаейки да уязви опонента си като му задава въпроси, надявайки се с отговорите, които дава, да покаже слабост, Цачева се провали за втори пореден път. И когато не се получи, председателката на Народното събрание се опита да се разплаче в национален ефир, разкривайки „тайната“ на семейството си, че дядо й бил убит от комунистическата власт през 1952-ра година.
Аз днес пристъпих синовното обещание и клетва, която дадох на баща ми и много малко хора го знаят от моето обкръжение, но ситуацията е такава, че ние трябва да спрем с разделителните линии.
Добър опит. Стига тази тайна да не бе разкрита още преди пет години при гостуване в студиото на Георги Коритаров по ТV+. Ако човек каже нещо в национален ефир, а ТV+ е сателитен канал, едва ли думите му може да останат тайна, пазена само в най-тесния семеен кръг. Това, което Добрина Чешмеджиева пропусна да попита Цачева е, дали след падането на комунизма със семейството си е опитала да реабилитира своя дядо.
В най-отчаяния си ход, Цачева опита душевен стриптийз за да се покаже поне вътрешно красива. Не била привлекателна, не била млада, но била добра, опита да ни обясни тя, след което избърса сълза. Само от едното око. Странно, другото няма ли жлези, за отделяне на сълзи, или просто Цачева е съветвана от същите пиари, които накараха турския президент Ердоган да се разплаче два пъти в ключови моменти (през 2013 гоодина и сега пслед опита за преврат), но кадърността й не стига и дотам да се разреве като хората. Посредствена лелка, която опитва да осребри семейната трагедия 63 години по-късно. Отвратително и долно, за гледане.
Кампанията за втория тур на президентските избори започна също като в античните войни. Както в първите линии за битка са пускани най-неопитните части, а калените воини са пазени в тила за намеса, където е нужно, първи със самоизлагането започна недоразумението външен министър Даниел Митов. Последваха спортистите на повикване, бизнесмените на повикване, а градацията приключи със саможертва на финансовия министър и телевизионно харакири на самата Цачева.
Това беше цялото премиерско воинство. И както хората на Никсън не можаха да го спасят, така и воинството на Борисов ще се провали. Дали на тези избори, или на следващи, пътят вече е надолу.
към цялата статия