Шанхайската борса се срина с 8.5% за ден, японският индекс Topix се понижи с 5.9%, а в Хонг Конг понижението е с 5.05%. Дори китайските медии, които се контролират от правителството определиха това като „черен понеделник“, а явлението започна да се разпространява като домино ефект. В съединените щати борсовите индекси са в състояние на „свободно падане“, коментират Reuters, и добавят, че случващото се на финансовите пазари е „кървава баня“. Макар и това да остава неясно за хората извън финансовите среди, то заплашва и тях, техните доходи и техните работни места. България вече е силно интегрирана в международната икономическа система и това, което се случва в Ню Йорк, Токио или Лондон, може да засегне София и Видин.
В България чуждестранните инвестиции отдавна не са били ключов фактор за растежа.
Най-общо нещата изглеждат така – кризата от 2008-ма година показа, че на имотния пазар в Съединените щати има балон и парите, които са инвестирани в него, са твърде много за реалната стойност на активите и способността на домакинствата да ги купуват. Затова последваха преоценки, загуби, спасявания на банки и фалит на други банки.
Като държава, в която балонът бе надут в ограничени размери България се размина с банкови фалити, но имаше рецесия, защото чуждестранните инвеститори спряха да влагат пари в български имоти, бизнеси и финансови ниструменти.
В този процес на приспособяване към новата реалност, централните банки започнаха да свалят лихвите и да печатат пари, но поради липсата на инвестиционни алтернативи в традиционните развити пазари (Западна Европа и САЩ), много инвеститори се обърнаха към Източна Азия.
България беше подмината от инжектирането на ликвидност, а най-активно бе правителството, което съумя общо три пъти да емитира глобални облигации, в моментите, когато инвеститорите наистина се чудеха какво да правят със свободната си ликвидност.
Частният сектор не бе подготвен за тези свободни пари, както заради лошата институционална среда – бюрокрация, неработеща съдебна система, правителствен произвол и корупция, така и заради традиционните слабости на българския бизнес – ниска капиталова база, липса на иновации, ниска мениджърска култура.
Българската фондова борса е на дъното отдавна, с малки обеми на търговия. Затова новата азиатска криза трудно ще предизвика сериозни шокове.
Последното беше лошо, защото по редица показатели възстановяването в България протичаше по-бавно, отколкото в други държави от региона. Днес обаче, когато отново има разпродажби на инвестиции в развиващите се пазари, в България сякаш остава сравнително незасегната засега.
Първата причина е, че няма финансови активи, които да се преоценяват, както се случва в Китай и другите азиатски пазари. Второ, ако бъдем засегнати, това ще се случи със закъснение. Колко точно ще ни удари новата вълна на световна финансова паника, зависи от силата на Европейския съюз.
Ако азиатската криза не се превърне в европейска, американска, или глобална такава, ще можем да си отдъхнем. В противен случай каналите на заразата ще са няколко:
Кризата ще понижи търсенето в ЕС, а от там ще засегне експортно ориентираните ни отрасли. Те, заедно с еврофондовете са в основата на икономическия растеж от началото на тази година.
Най-сериозният риск за България е нов спад в реалната икономика и влошаване в кредитните портфейли на банките.
Другият канал, по който можем да бъдем засегнати е банковият сектор. Ново капсулиране на банките майки, ще означава дъщерните им финансови институции в България да забавят кредитирането. Това няма да разклати финансовия пазар, доколкото такъв няма, но ще засегне реалната икономика. И това, от което трябва да се притесняваме ще са нов ръст на безработицата, загуба на доходи. Най-тревожно ще бъде, ако доведе до ново влошаване на кредитни портфейли в банките.
Стабилност чрез ниски доходи
Колкото и да звучи зловещо, но България е в силна позиция заради готовността на работната сила да се труди за ниско заплащане. Това ще осигурява сравнително конкурентно предимство на България в близкото бъдеще, което означава и по време на евентуална нова криза.
Пазарът на труда продължава да е основният буфер, който позволява на икономиката да реагира срещу външни шокове. Ако приходите в корпоративния сектор намалеят, напрежението се изпуска с намаляване на заплати и закриване на работни места. Съществуващото количество работа се разпределя на по-малко хора и производителността се повишава.
Разликата с кризата от 2008-ма година е, че в момента няма ресурси за провеждане на социална политика, което ще бъде проблем при сериозен ръст на безработицата. Всъщност, именно с първия мандат на ГЕРБ съвпаднаха и опитите да се отговори на кризата чрез прехвърляне на негативите върху частния сектор и домакинствата. Тогава причината също бяха бюджетни съображения.
Днес, за разлика от тогава не е сигурно доколко обществото ще подкрепя политически сили, които не предлагат мерки, директно създаващи заетост, или социална защита срещу негативен тренд на икономическия цикъл. В този смисъл програмата за саниране на жилища изглежда подходяща, но тя създава сезонна заетост и зависи от все по-оскъдните ресурси, с които разполага правителството.
Така се залага възможността комбинация от международното положение и оскъдни ресурси зорлем да тласнат политиците към реформи. Лошото е, че реформи се правят много по-лесно, когато има резерви за компенсиращи мерки на ощетените социални групи. Без такива обезщетения, реформите могат да се окажат най-краткия път към социално недоволство и политическа нестабилност.
към цялата статия