Цветан Василев щял да заведе дело срещу България в съда на Европейския съюз в Страсбург за съсипването на Корпоративна търговска банка. Много се притесних, но не заради делото и евентуалните му последици, а заради хора, в който медиите мултиплицираха намерението на мустакатия банкстер. Точно това празноглаво повтаряне на всевъзможни глупости и лъжи от всевъзможни смешници по всевъзможни теми обърква на хората иподменя истински сериозните теми с такива, които са удобни на некадърната политическа класа и на олигархията.
Първо дори да заведе дело, Василев няма големи шансове да спечели. Второ, дори и да спечели – това ще е урок за нас, като общество, колко вредно е да си затваряме очите, когато една нередност се оставя да расте неконтролируемо.
Корпоративна търговска банка бе оставена да се превърне в инвестиционен фонд на лицето Василев, и ние като държава нямаме ясна представа как се овладява таковаположение, особено ако вече е било изпуснато. Затова детронизирането му мина по толкова болезнен начин, но без него не можеше и сега тепърва ще научаваме цената му.
Не трябва да има съмнения – Корпоративна търговска банка и Цветан Василев нямаха място в една нормална България.
Сега далеч по-полезно е да си зададем въпроса дали такива проблеми има и в други банки, ако да, дали някои от тях не са системна. В случай, че отново отговорът е положителен, трябва да мислим как да се постъпи с тях. Аз лично отказвам да повярвам на коментарите на БНБ и опитвам да си съставя собствено мнение на база на съществуващата информация. И да си призная, страхувам се да заявя каквото мисля така на всеослушание в интернет.
Но едното, в което съм сигурен е, че трябва да допълним законодателството ни по такъв начин, че да се създаде не правна възможност, а задължение за държавата в лицето на БНБ, или правителството, да обезсилва управителни органи на банките, когато се констатират законови нарушения и тези нарушения да бъдат детайлно изброени, а също и процедурите за установяването на нарушенията.
Още по-важно е да измислим механизми за ограничаване на възможностите на олигархията да влияе на политическия живот и политиците-олигарси да бъдат отстранявани от държавната машина.
За тези неща обаче няма да се информирате от повечето мейн стрийм медии.
Сега, да се върнем на евентуалното дело. Само ще спомена, че докато бях журналист в „Икономедиа“ три пъти съм чувал сериозни хора да плашат България със съд в Страсбург. Първият път беше обединение на отблигационерите на „Кремиковци“, които се възмутиха, че държавата е подменила датата на неплатежоспособността на комбината с 3 години назад и така отпадна правото им да обезпечат вземанията си с ключови активи на предприятието.
Хората заплашиха, че ще наемат детективски агенции Financial Foerensics, специализирани в разследването на корупция, финансови измами и прочее. Едничката им цел беше да докажат, че високопоставени членове на социалистическата партия са взели подкуп от един източен олигарх, желаещ „Кремиковци“ за да натиснат съда в процедурата по несъстоятелност и да прогонят „Арселор Митал“, които също искаха да купят комбината.
Странно защо, но това беше единственият случай, в който нещо се промени. При обжалването на датата на неплатежоспособността, бе определена нова, която зачиташе правата на облигационерите и те се отказаха да наемат разследващи. Щетата им обаче бе налице. „Арселор“ се отказаха, а облигационерите получиха по 11 цента за всеки долар, който са дали на „Кремиковци“, след като обезпечението им бе продадено.
Облигационери на КТБ щяха да съдят България защото при промоцията на миналогодишните облигации, която направиха Петър Чобанов и Калин Христов, някой им бил казал, че държавата няма да спре обслужването на облигационната емисия на КТБ, дори и ако банката се постави под особен надзор. Е, спря я. И те считат, че понеже това обещание не било спазено, имат основание да заведат дело.
Във всеки случай дело не последва, а аз можах да се концентрирам над истински важните ми задачи.
Човекът, който ми каза, че обмисля да съди България, го познавам от 7 години. Доста сериозен инвеститор е. И точно поради това ми звучеше лековато до степен на изкуственост, и още по-неудобно ми стана, че докато го слушам не знам мога ли да скрия своя скептицизъм към думите му.
Не знам защо някому е нужно да обръща внимание на брътвежите на Василев. Поне докато не започне да посочва конкретни примери за корупция – с имена, суми, момент, място и доказателства.
към цялата статия