Страхливите политици избягват да правят реформи, които могат да доведат до безработица, загуба на социални привилегии и прочее фактори, които намаляват популярността им. По тази логика най-хубаво е местните, президентските и парламентарните избори да се провеждат в един и същи ден и така победителите да разполагат с нужното спокойствие да свършат поне малка част то необходимата, но непопулярна работа.
Не така обаче стоят нещата със съдебната реформа. Съдебната система не съставлява съществена електорална тежест и поради това нейното реформиране, или нереформиране не може да се разглежда като vote winner. Доказателството ли? След вчерашния протест срещнах един познат, който като научи за какво съм протестирал попита дали си нямам личен живот.
Този приятел онагледява господстващата незаинтересованост към съдебната система. Властващото настроение е негативистично безразличие, поради което съдебната реформа, заедно с нейното сбъдване, или несбъдване, е кауза на самите партии и техните най-запалени привърженици.
И точно това негативистично безразличие е ключът, с който трябва да се разглеждат парламентарните пазарлъци за съдебната реформа. От днешните разговори между Радан Кънев и Лютви Местан се видя, че ДПС няма да подкрепи никакви реформи преди местните избори. А дори и да гласува нещо, то ще включва само половинчати мерки, чието утвърждаване на второ четене ще се отложи за късната есен. Защо обаче ДПС не искат съдебна реформа преди местните избори, след като е ясно, че те не водят нито до увеличаване, нито до намаляване на избирателната подкрепа?
Отговорът се крие във възможността местните избори да покажат нов баланс на силите. След тях Реформаторският блок и другите партии „патерици на правителството“ могат да загубят тежест и Бойко да склони за още по-видимо обвързване с Движението за права и свободи.
Обратно – ако реформаторите покажат консолидиране на местния вот, ДПС ще могат да се присламчат и да претендират за дивиденти от реформата.
Разбира се, тези сметки нямаше да бъдат възможни, ако начело на държавата не беше Бойко Борисов (а някой смел например). След като реформата на съдебната система нито води до нови гласове, нито до отлив от такива, изчакването очевидно може да се тълкува като изчакване на местните избори, за да знае с кого да се разиграва публично и от кои да се дистанцира.
към цялата статия