Ако Министерство на финансите наистина желае да стимулира туристическия бранш, по-добре е да субсидира заетостта в хотелите, а не почивките на българите. Така няма да има конфликт с европейското законодателство, и ще се създадат работни места.Разбира се, много вероятно е правителството само да „тупа топката“ с КРИБ и да не предприеме никакви действия с отражение върху бюджета.
Каквато и да е истината, налице е нарастваща склонност към фискални инжекции в икономиката и затова трябва да се набележат онези мерки с най-голям мултипликатор, а другите да се отхвърлят категорично и аргументирано.
Още не мога да забравя онози предиобед на 2008-ма, когато началникът на Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите се зарадва при решението на депутатите държавата да приспада инвестициите в земеделска техника от облагаемата печалба на фирмите.
Това стана при гласуването на пакета от данъчни закони и бюджета за 2009 година. Мярката противоречеше напълно на следваната до момента политика – държавата да е равноотдалечена от който и да е икономически отрасъл и да насърчава всички по еднакъв начин – чрез унифициран нисък данък върху печалбите. Затова привидната сговорчивост на „финансите“ беше изненадваща. Но това бе игра – управляващите се похвалиха, че водят антикризисна политика и насърчават бизнеса, знаейки, че бюджетът няма да изгуби приходи, защото Европейската комисия щеше да го забрани. Така и стана.
По същия начин изглежда и заявеното съгласие от министъра на финансите Владислав Горанов (според червения депутат Петър Кънев), работодателите да могат да плащат част от трудовите доходи на служителите си под формата на ваучери за почивка на морето.
Ако той наистина е казал „да“, може да изглежда сговорчив и конструктивен, но да разчита на „лошите“ европейски чиновници да отрежат мярката.
Последното може и да не се случи, ако с ваучерите може да се плащат сметки и в хотелите от други държави на Европейския съюз. Логиката е, че не може една държава, като членка на общността, да стимулира само своите производители.
Затова или държавата трябва да измисли начин тези ваучери да се приемат в хотелите на всички държави на ЕС, или да не ги признава като разход за данъчни цели на фирмите. Възможен е и трети вариант – конкретна компания да се договори с хотел и да му изпраща на преференциални цени свои служители, но условието ще е това да става доброволно, и който работник не желае да почива в приятелският хотел, да получава пълното си възнаграждение в левове, а не във ваучери.
Правилата са такива и са за всички. Неслучайно, през 2009 година германското правителство разработи програма за стимулиране на автоиндустрията, по силата на която подпомагаше с до няколко хиляди евро всеки германец, който реши да остави старата си кола и да купи нова, с по-малко замърсяващ двигател. За да не наруши европейските регламенти – Германското правителство подпомагаше германците, дори когато новата им кола бе Шкода, Рено, или Дачия. Сиреч, пари се даваха и за купуването на не-германски автомобили.
Какви точно са намеренията на Владислав Горанов, ще разберем в близките месеци. Но е факт, че апетитите за стимулиране на икономиката с държавни средства стават все по-големи. След като през 2014 година правителството на Пламен Орешарски лансира програма за публични инвестиции с обем половин милиард лева, тази година кабинетът „Борисов“ 2 предприе програма за енергийна ефективност с мащаб един милиард лева, и дава изгледи, че може да я увеличи. Така само в рамките на една година, дозата на фискалната инжекция в икономиката се удвоява, макар програмата на ГЕРБ да не се отразява в разходите на тазгодишния бюджет.
Това е коренна промяна в отношението на политическия елит към бюджета и икономическите стимули. Освен това се наблюдава и приемственост. След като подходът бе възприет първо от партии със социален уклон, сега се прилага и от ГЕРБ, които не се смущаваха да бавят икономическото развитие на държавата в преследване на балансирани бюджети по време на първия си мандат.
За нас като данъкоплатци е добре да поискаме от управляващите да докажат, че упражняват новия подход, движени не от криминалните си апетити за присвояване, а от усещането, че може икономиката по-бързо да се върне към своя потенциал. За измерването на полезността от една или друга мярка са разработени фискалните мултипликатори, които измерват и правяг сравнима ползата от това държавата да направи конкретен разход, вместо друг, или вместо да намали определен данък, като остави парите на частния сектор.
Веднъж, след като се определят мерките с най-висок мултипликатор, ще бъде много по-лесно за правителството да ги защити и приложи на практика.
До вземем за пример правителствената програма за саниране. Инвестициите в енергийна ефективност без изключение създават работни места. Това е заетост, изискваща ръчен труд и предлагаща доходи на хора с ниско образование, както и на хора, попадащи в така наречената „циклична безработица“. Те са изтеглили късата клечка да имат компетентността на зидари, водопроводчици, бояджии и кофражисти, но икономиката се развива по такъв начин, че за техните умения няма търсене. Тези хора със сигурност ще получат работа и доходи, с които след това ще потребяват и мултиплициращият ефект от тяхното „включване“ си струва да се остойности.
Ако се докаже, че така ще се задвижи колелото и ще се облагодетелстват дори семействата, които вече са санирали жилищата си, преразпределението на богатство от тях към техните съседи ще стане по-лесно за преглъщане.
Идеята за стимулиране на туристическия бранш също може да сработи, ако се реализира правилно, и ако има смисъл от това. Не е тайна, че Черноморието ни е парцелирано между няколко големи фамилии и икономически групировки от една страна и множество малки туристически предприемачи, които развиват хотели за средната класа. Общественото доверие в първата група граничи с нулата и подпомагането им би изглеждало като поредният подарък за олигархията, който да се плати от данъкоплатците. Стимулирането на онези средняшките хотелчета също изглежда несправедливо в очите на хората, които са били пренебрегвани за сметка на някой чуждестранен турист.
За да може това недоволство да се преодолее, далеч по-удачно ще е ако държавата покрива част от разходите за труд на наетия персонал. Така средствата ще постъпват директно в работещите и няма да се създава усещането за незаслужено обогатяване на онези, които презастроиха морето. В допълнение – няма да има риск от изтичане на средства от програмата в чужбина и това ще направи мярката лесна за защитаване и пред европейските институции. Все пак англичани, германци и французи ще имат същите права да кандидатстват за субсидираните работни места, друг е въпросът, че няма и да си го помислят.
В допълнение, добре е инициативите за държавна намеса в икономиката (и още повече, ако е от кейнсиански тип) да се съпровождат с анализ за мултиплициращия ефект, който ще осигурят.
към цялата статия