С годишна такса от 9000 паунда, или 24 000 лева, елитните университети в Обединеното кралство предлагат най-скъпото образование в целия Европейски съюз. Ако не признавате стойността на университетите това са грешни пари. Но ако 15 септември е нещо повече от повод да облечем детето и да го снимаме с камера, този текст ще е ориентир какво е най-добро, което може да един родител да иска за наследниците си.
На острова има университети, които предлагат и по-евтино образование, но това е цената, която трябва да платите, ако наследниците ви са достатъчно умни и ученолюбиви за да бъдат приети в Оксфорд, Кеймбридж, или някой от престижните университети, специализиращи в конкретна област като икономика, изкуства и т. н.
Срещу въпросните 9000 паунда най-малкото, което можете да получите е преподаватели и гост лектори на световно ниво, симулационни центрове и лаборатории с най-модерната техника, както и библиотека на близо 500 години с милиони томове (голяма част, от които дигитализирани). Парите не са най-голямата цена, която трябва да се плати за такъв вид образование. Това, което наистина е необходимо на студента, е желание да се развива и да извлича максималното, не само в областта, в която следва, но и като личност.
Образованието в Оксфорд и Кеймбридж е скъпо, но цената е напълно оправдана.
„Тук съм за да трупам знания, но също да откривам и да създавам“, обясни Робсън, 28-годишен магистър по социология. По думите му, всяка седмица трябва да изчита около 300 страници литература по предметите, които изучава. Също така трябва да пише и есе по дисциплината си, в което да споменава поне 15 източника. Да, има учебни заведения, където големите пари са достатъчни само за да се влезе, а за да се мине през целия курс на обучение, ще трябва да се вложи изключителна самодисциплина. Както веднъж каза една 25-годишна докторантка по микробиология:
„Точно сега нямам време за кафе, защото раковата клетка няма да ме чака, когато тръгне да се дели“.
И в действителност, подходът към образованието е доста стимулиращ. Човек е длъжен да трупа определено количество знания по стандартизирана програма, но получава достатъчно възможности да научи и повече, както и да се упражнява, под наблюдението на преподавател.
Едно от най-ценните неща е шансът да се чуе мнението на гост лекторите. Ал Гор, Хамид Карзай военни лидери, политици и предприемачи, бивши шпиони и понякога дори рапъри. Хора, които споделят своя опит, своите грешки и изводи, но не ги натрапват като универсална истина. Често се организират и дебати, но целта им не е да се определи победител, както в двубой по бокс. Просто гостите получават възможност да отнесат със себе си максималната полезност от представянето и на двете тези.
Целта на университетите е да подготвят хората да взимат решения, а не да чакат заповеди и напътствия.
Но ако завършите Оксфорд, само с едната диплома, значи сте пропилели, ако не парите, то поне времето си. Колкото и добро да е образованието, същите знания и компетентности могат да се придобият и другаде. Това, което прави този тип университети уникални е възможността човек да се развива като личност. Клубовете по интереси – история, пеене, спорт, литература, или дебатиране предлагат възможност да се запознаете с личности от целия свят, които следват друга дисциплина, но споделят сходни интереси.
Мат е на 23 години и току що е завършил. За изминалите четири години той е станал шампион с отбора по ръгби и с отбора по крикет, състезавал се е и в клуба по лакрос и още участва в театрална трупа. Неговият колеж е дал няколко световно известни актьора като Хю Грант и Кейт Бекинсейл и кой знае, може и той един ден да стане световно известен. А ако не стане, ще отнесе скъпи спомени за пълноценно прекарани младини и ще има парола за отварянето на доста затворени врати.
Няколко пъти седмично се организират официални вечери, които се посещават само с вечерно облекло. Нещо като хибрид между блясъка на абитуриентските балове (преди да се превърнат в ревю на еротично бельо) и стила на богаташките коктейли. С разликата, че иконом бие камбаната за да оповести края на аперитива и да покани към трапезарията. А там се произнася молитва, в някои колежи тя е на латински (повече за колежите след малко). Тези формални вечери, в които дрес кодът поставя младите мъже и жени в положението на възрастни са перфектният начин за усвояване на обноски, които служат за цял живот.
След това нощният живот е повече от разнообразен. От възможностите за напиване в кръчми на по 500 години, през стилните ресторанти до луксозните нощни клубове, всеки може да намери това, което най-много му приляга. Пиянските игри са присъщи и на умните и високообразованите, макар да не се толерират на официалните балове. Забранена територия за вдигане на шум са общежитията които приличат повече на стая от четири звезден хотел.
Всъщност, системата за разделяне на университета по колежи е създадена именно в Оксфорд и Кеймбридж. Това означава, че всеки студент кандидатства и евентуално следва, в колеж със собствена преподавателска колегия и инфраструктура. Споделени между всички колежи са ресурсите на университетската библиотека Bodleian Library, лаборатории, факултети и специализирани центрове.
Накрая се държат стандартизирани изпити от самия университет и така се гарантира, че който и колеж да се завърши, е изпълнен единен критерий за натрупани познания и тяхното осмисляне.
Снобизмът е явление, от което не може да се избяга в Оксбридж, но може да се живее и въпреки него.
А някои колежи са на близо 800 години и още пазят средновековни традиции. Разходките между вековните постройки, примесени с тишина и океаните зеленина са най-добрият стимул за човек да се отърси от глупавите мисли и да посвети интелектуалните си усилия на нещо важно.
Разделянето по колежи е генератор и на снобско – елитарни предразсъдъци. Често децата на аристокрацията и финансовия елит кандидатстват именно в старите колежи и така подхранват усещането за високопоставеност на тяхната класа. Но това се простира до личното себеусещане и членството в ексклузивни снобарски клубове. На изхода от университета всички са оценявани по еднакъв критерий, според това, което е в главите им.
Ако човек се настрои на правилните честоти, при завършването си ще напусне университета с диплома и множество контакти, които да му отварят вратите в бъдеще. Неписаното съглашение възпитаниците да толерират други възпитаници на университета, създават недоволство сред обществото, но въпреки това колелото продължава да се върти.
Над 50% от високопставените полицейски началници, 60% от ръководителите в ВВС и 55% от съдиите са възпитаници или на Оксфорд, или на Кеймбридж, като само пет от премиерите на Обединеното кралство, които имат висше образование (да, има и премиери, които не са завършвали университет) не са го придобили именно в Оксбридж.
За това, с риск да прозвучи опростенческо до профанизация, образованието в Оксфбриорд и Кеймбридж може да се сравни с ресторант, където плащате предварително фиксирана сума и срещу нея получавате възможност да изядете толкова, колкото може да поемете. Тоест ограниченията няма, освен ако не си ги поставите сами.
към цялата статия
One thought on “На 15 септември – какво представлява истинското образование”