Моля, не профанизирайте и публичните финанси

„Много неща може да се случат, но не и ако се случват за първи път“.

Този неписан принцип на  английската политика маркира страха на държавниците от допускането на управленски прецеденти, защото не се знае какво може да доведат със себе си.

За държавите с къса историческа памет и само 137 години парламентаризъм подобни уроци тепърва предстои да се научат, а дотогава обществото ще плаща за незрялостта на управниците си и за истината, която те потъпкват в името на краткосрочните си позитиви.

 

В този текст ще разкажа колко вредно е за държавата, че късогледото политиканство навлезе и в сферата на публичните финанси (нещо немислимо допреди пет-шест години)  и от това страдаме ние като общество, защото често не разбираме како се случва.

 

Последният пример е тегленето на така наречения 18 милиарден заем. Той предизвика вълнение, граничещо с психозата у някои представители на социалистическата партия и откровено объркване у хората, които се чудят на кого да повярват, след като най-гласовити бяха хора без икономическа подготовка, а други, за да защитят заемите, трябваше да се извърнат на 180 градуса от старите си позиции.

 

За първи път наблюдавах (доколкото е възможно де) как държавата емитира облигации на международните пазари през 2012 година. Тогава трябваше да се изтегли заем, с който да се рефинансира една от двете емисии, пласирани през 2002 година от Милен Велчев (също рефинансиращи стари дългове).

 

Още от началото на юни политическите препирни притихнаха. Нямаше скандали, а журналистите се шегувахме, че китовете в Черно море ще дойдат два месеца преди традиционно сухият откъм новини период (обикновено през август), когато се чудим как да пълним страниците на вестниците.

 

Когато заемът мина ГЕРБ започнаха да се хвалят с големия си успех. Дянков веднага изтъкна, че получил положителна оценка дори от предшественика си Орешарски. Но по-важното е, че всички политическите партии (всички, представени в парламента) пазиха „отговорно мълчание“, защото всякакъв скандал можеше да създаде усещането за нестабилност у инвеститорите и те да поискат по-висока доходност за предлаганите облигации и накрая тази цена на заема щеше да се плати от българските данъкоплатци.

Тя включваше понижение на приходите, увеличение на разходите и вдигане на тавана за новоемитирания дълг с един милиард лева. По същество в дълга почти нямаше драма, защото с новия заем трябваше да се погаси извънредния заем от февруари 2013, който маркира оставката на Симеон Дянков като министър на финансите. Заради лошото планиране на ликвидността и обещанието на Бойко Борисов земеделците да получат субсидията си в първото тримесечие, тя можеше да се плати единствено с теглене на заем. Ефектът за бюджета щеше да е щета, изразяваща се в лихвите за шест месеца по този дълг от 800 милиона.

 

Но проблем беше, че всяка година в бюджета се залага таван на новоемитирания държавен дълг. За 2013 година правителството можеше да тегли най-много 2 милиарда лева и с тях трябваше да поддържа фискалния резерв и да финансира планирания дефицит. Извънредният заем от 800 милиона лева не беше планиран в този таван, който касае брутната сума на новоизтеглените заеми в рамките на една година.

 

Извънредният заем щеше да се погаси, когато Брюксел преведе европейските субсидии за земеделците, но заради разминаването между обещанието на Борисов за януари и графика на Брюксел за май-юни, се отваряше ликвидна дупка, която можеше да се запълни единствено с нов заем. Той щеше да се изплати и нетният ефект от него да е нулев, но той изяде 40% от квотата за теглене на заеми през годината.

 

В тази ситуация с планиран дефицит и задължителен санитарен минимум на фискалния резерв, правителството на Орешарски трябваше да тегли заеми и ограничението от 2 милиарда лева трябваше да се актуализира.

Таванът за нов дълг бе увеличен от 2 на 3 милиарда лева но в тази сума се включва и въпросната извънредна емисия ДЦК, която не бе планирана в бюджета за 2013 година. Ако тя се изключи – излиза, че реалното повишаване на квотата за нов дълг през 2013 година, прието с актуализацията на бюджета, е от 2 на 2.2 милиарда лева. И истинският проблем се състоеше в 200 милиона лева нов дълг, а не в един милиард.

Двойни стандарти на най-високо ниво

Е, тази актуализация накара президентът да наложи вето, Радан Кънев я определи като „огромна кражба“, а ГЕРБ заприказваха за навлизането на държавата в дългова спирала на дефицити, които да се финансират с нови заеми (точните цитати в графиката).

А сега нека погледнем какво стана миналата година. Държавата трябваше да тегли заем с който да рефинансира друга емисия, емитирана през 2002 година, чийто падеж настъпи този януари. По стечение на обстоятелствата заемът се изтегли в седмицата след поставянето на Корпоративна търговска банка под специален надзор и само ден преди Първа инвестиционна банка да бъде принудена да затвори касите си преди края на работния ден заради насадената паника у вложителите.

 

Малко известен факт, е че макар заемът да бе емитиран на 26 юни, сетълментът по него и реалното постъпване на средствата във фискалния резерв стана седмица по-късно. И в този период от една седмица, само ден след като ПИБ затвори касите, и два дни след успеха на емисията в съботния ден на 28 юни, днешният премиер Бойко Борисов направи нещо, което никой отговорен политик не трябва да върши – опита допълнително да паникьоса обществото и вложителите, като в един сутрешен блок заяви:

”Няма как експертите, които идват при вас или хората, които се изказват, да искат от мен да говоря за сигурност и че нещата ще се оправят с премиера Орешарски и това недоразумение Чобанов. Когато Чобанов снощи в ”Панорама“ каза, че банковата система е стабилна, това на езика на българите означава ”бързо си изтеглете парите“. Просто тези хора не искам да злоупотребяват с патовата ситуация, катастрофата, в която са ни поставили, да търсим някого…”.

 

На друго място заяви, че правителството трябва да подаде оставка, защото това е единственият начин хората да се успокоят и да не се редят на опашки в понеделник.

 

Това стана въпреки големия успех на облигационната емисия и в същия уикенд, когато БНБ, финансовото министерство, парламентарно представените партии и директорите на търговските банки мислеха как да гарантират стабилността на банковата система.

Затова, ако днес се възмущавате на политиканството и спекулациите със сериозни теми като публичните финанси, знайте, че за първи път този лош стил беше разработен от така наречените десни партии – ГЕРБ и Реформаторския блок. В парламента и в правителството за него има израз.

„Опозицията опитва да ни язди, дори и за правилните неща, които вършим“.

И когато едно нещо се случи за първи път, занапред вече е напълно нормално то да се случва отново и отново. Днес Радан Кънев се опитва да убеждава хората колко необходимо е да се приеме инструмента за теглене на 18 милиарда заеми в следващите три години, извръщайки се на 180 градуса от предишната си позиция за огромната кражба (и ако някой ме контрира с аргумента, че Кънев не коментира дълговата политика, а само механизма за теглене на заеми, ще отговоря веднага, че двете не може да се разглеждат поотделно).

 

Сергей Станишев пък заговори затова колко безотговорно е да се води политика на бюджетни дефицити и задлъжняване, а Мая Манолова поведе съвместен митинг с „Атака“ срещу „новия заем“.

Същият театър, но с разменени роли

Лично аз не бих обвинил никой Българин, че не може да разбере какво се случва днес със публичните финанси. Просто времето е такова, че дори отговорните лица политиканстват, и така не става ясно, кога са искрени, и кога искат да извлекат дивиденти.

 

А истината е доста простичка: Падежиращите заеми в следващите 3 години са на стойност за 11.7 милиарда лева и държавата няма собствен ресурс, със който да ги изплати. Затова се налага рефинансирането им с нови заеми. Нетното увеличение на дълга ще бъде с останалите 6.3 милиарда лева и то ще дойде заради планираните бюджетни дефицити в следващите три години.

 

Ако ми се удаде случай да интервюирам Бойко Борисов или Владислав Горанов ще ги попитам „какво се случи, че в предишния ви мандат преследвахте балансирани бюджети, а сега сами залагате дефицити за хоризонта на целия си мандат“.
Само отговорът на този въпрос ще може да върне разговора на основата на експертността и аргументите.

И само това признание, ще накара политическите сили да търсят решение на проблема, а обществото ще се ориентира за какво да им държи сметка.

 

Решенията са няколко – да се оптимизират структури и дейности, така че същото количество публични услуги да се предлага за по-малко разходи (тоест да се правят реформи), да се повиши преразпределителната роля на държавата (тоест бюджетът да изземва повече, чрез по-високи данъци, за да може държавата да го изхарчи, или да се намали сивата икономика).
Нечестността на политиците се състои в това, че никой не смее да разглежда проблема в цялост, а се фокусира върху неговите елементи. А така не става ясно колко може да се спести от реформиране на публичния сектор, колко повече приходи могат да се съберат от ограничаване на сивата икономика, дали държавата трябва да се оттегли от някои области, или да търси ребалансиране на икономиката при по-високо равнище на данъчното облагане.

Между другото намеци за такъв дебат вече се правят от финансовия министър Владислав Горанов, но засега той също избягва да представи достатъчно ясно ситуацията и причината е една – или трябва да се вбесят хората с ниски доходи, че държавата ще им откаже услуги (безплатно образование, здравеопазване и т.н.), или трябва да се вбесят бизнеса и богатите, защото може да им се наложат по-високи данъци.

 

Приватизацията не е решение, защото тя осигурява еднократни постъпления, които дори не се осчетоводяват като приходи, защото се заменя един държавен актив (предприятие) с друг – ликвидни средства. Но да приватизираш, за да финансираш дефицита е, като да останеш без работа и да продаваш семейните ценности, за да се изхраниш – не е невъзможно, но трябва да е краен вариант.

към цялата статия