Този текст е опит да се прогледне по-далеч от злободневните боричкания на тема Българска народна банка (БНБ) и това, кой е достоен за подуправител и кой не е. Ще опитам да прегледам компетентностите на всеки от избраните подуправители и истинските причини, които могат да доведат до несъвместимост с постовете, които заемат.
Да започнем с Калин Христов – блестящ макроикономист (за българските стандарти), който смята че обществото трябва да понася основната част от несгодите, които носи финансовата криза.
Либертарианец по убеждения, който може да оправдае спасяване на банки, но се опъва, когато става дума за дефицит на държавност – тоест предпочита сектори на публичното управление да се сгромолясват, но няма да отвори дума за изпразване на джобовете на олигархията и вдигане на държавното преразпределение.
Ако към това прибавим, че помагаше за изготвянето на икономическата програма на ГЕРБ през есента на 2008-ма и началото на 2009-а година, трудно ще можем да си представим друг, който да „заслужава“ повече подуправителската позиция в централната банка.
Експертните критики към него са, че дори в ограниченията на действащото законодателство, управлението на валутните резерви би могло да носи по-висока доходност, от постиганата през последните години.
Какво означава това ли – ако дилърите на БНБ са купили преди кризата държавни облигации, считани за първокласни, но след това държавата е изпаднала в тежка криза – например Ирландия, сривът на облигациите се отразява в преоценката им по пазарна стойност и по-ниска доходност за конкретния период. Ако обаче дилърите решат да запазят книжата до падеж, защото държавата ще получи помощ от МВФ и ще ги изплати напълно, то моментната преоценка надолу не трябва да плаши никого.
Не така обаче стои въпросът със златните резерви и портфейлите от валути, където волатилността се дължи на съвсем различни фактори и изисква съвсем различен подход. Правилно, или грешно се управляват валутните резерви, приказките са повече в частни разговори, но публично не се е чула нито една критика и затова Калин Христов поне на пръв поглед се приема за „надежден“.
Като финансов министър Димитър Костов само инкасира негативите от банковите фалити през 1996-та. Техният генезис бе заложен години по-рано и се подхранваше от всички правителства, които допускаха източването на банки да се прикрива с рефинансиране от БНБ.
След него идва Димитър Костов – бивш министър на финансите от кабинета на Жан Виденов и след това два мандата като подуправител, ръководещ управление „Банково“. Димитър Костов може да е всичко друго, но не и некомпетентен. Експертизата му е толкова висока, че малцина са другите българи с подобна съвкупност от компетентности.
Публично му се приписва грях, че е човек на социалистите, но това е толкова малоумно като аргумент, че днес за него се хващат само врякащи и безмозъчни демократи от калибъра на Мартин Димитров. Ето защо – банки в България се източваха от началото на 90-те и този проблем се признава във всеки отчетен документ. Костов не причин за банковите фалити, той само ги инкасира.
По-интересно обаче е защо социалистите, които преди подкрепяха Костов, днес вече не стояха редом до него. Едно от възможните обяснения може да бъде, че Димитър Костов ще кара новия си мандат заради застъпничеството на самия управител – Димитър Радев.
Съпротивата на БСП срещу избора на подуправители е толкова съмнителна, колкото и скачането на социалистите срещу новия държавен дълг от март тази година.
Ползвайки се с личната фаворизация на своя началник, Костов (може би) ще дължи отчет само на управителя и ще е далеч по-свободен да отказва услуги на другарите.
Такава теория безспорно е конспиративна, но не е напълно за изключване, защото в парламентарните среди се спрегна името на нов червен банкер, любимец на крилото около Сергей Станишев. Става дума за инвестиционен банкер с изобретателен ум, който обаче е бил отхвърлен от най-високото възможно ниво, заради склонността си да създава схеми.
Изолирането на този банкер от подуправителска позиция е вбесило социалистите, които се стараят да станат трета партия в оформящата се коалиция ГЕРБ – ДПС, но показването на негативни емоции и най-пагубната реакция, която червените могат да предприемат.
Оставяйки настрана клюките, Димитър Костов ще заеме най-, ама най-отговорния пост в централната банка, предвид на нещата които предстоят да се случат и сега действащото законодателство.
Ръководеното от него Управление „Банков надзор“ ще определя как да се провеждат стрес тестовете на търговските банки, и кои от тях ще се рекапитализират, преструктурират, или в краен случай обявят във фалит.
Управленията на Димитър Костов и Нина Стоянова ще са най-натоварени със стрес тестовете и евентуалните банкови преструктурирания, които може да последват като резултат.
За тази задача се иска човек с компетентност, здрави нерви и упоритост и Костов притежава поне първото от трите нужни качества. Недостатък може да е склонността му да прави политика и компромиси.
Главният юрист
Последен по ред, но не и по-важност е Нина Стоянова, която досега бе главен юрисконсулт на централната банка, а вече ще ръководи Управление „Банково“. Женицата не бе известна на широката общественост и поради това срещу нея няма натрупано недоволство. Нека обаче да не се залъгваме – като главен юрисконсулт, Стоянова е била ръководител на екипа, който тълкува банковото законодателство и праща указания, както до търговските банки, така и до другите управления на Българска народна банка.
Засега не е изяснено как се свързва нейния и на подчинените й труд с провала на управление „Банков надзор“ и допускането на скандалните цесии между големи длъжници и вложители в КТБ.
Новият й пост обаче е много важен, защото Управление „Банково“ може да се окаже водещо при изготвянето на евентуални планове за преструктуриране на търговските банки, а с това върви и риска от конфронтация с недоволните акционери.
Със сигурност за тримата важи една обща характеристика – те са „вътрешни съвременници“ на аферата КТБ. Казвам вътрешни, защото цялото ни общество е съвременник на аферата, но те са работили във централната банка по времето, когато Цветан Василев е изпускал от парите, с които държавните фирми са надували балона му КТБ. Като такива те не носят директна вина, но такава не носи и управителят Иван Искров.
Или казано с други думи – новите подуправители имат компетентността, но не е сигурно дали имат смелост и съвест да си изпълняват задълженията. А Димитър Радев ще провери дали в централната банка е добре да се разчита на стари кадри в контраст на поговорката за новите бардаци.
към цялата статия