Кога държавата е бавила плащанията си към бизнеса

Този текст предлага справка през кои години правителствата са пречили на икономиката да се развива, като поставят превърнат изпълнението на бюджета като в по-голям приоритет от заетостта и доходите на домакинствата. 

Текстът е базиран на официални данни от Министерство на финансите и Евростат, като данните са безспорни а разминаване може да се търси в тяхното интерпретиране.

Какъв е проблемът?

В България често се смята, че ако за един проблем не се говори, той ще засегне обществото по-слабо, отколкото ако всички са информирани. Този подход бе избран през 2008 година, когато държавата се наложи да отпусне финансова подкрепа за една частна банка, а споразумението беше класифицирано до 2016 година. Целта бе стабилността на банката да се запази, но без обществото да знае, защото видиш ли, ще се втурне да си тегли парите.

Същият подход бе избран и по отношение на икономическата политика, а когато световната финансовата криза започна да засяга България за нея също не се говореше. През октомври 2008 г. имаше едно сухо изказване на тогавашния финансов министър Пламен Орешарски, че ефектите вече се наблюдават. В бюджета за 2009 бяха заложени антициклични мерки, но опитът да се оценят мащабите на кризата и да се намери най-адекватния подход сякаш не бе приоритет на правителството.

Отричайки тежката ситуация, пресата търсеше начин да опровергае оптимизма на управляващите. Контрата дойде, когато превърна изпълнението на бюджета в показател затова дали икономическото развитие потвърждава, или опровергава постоянно оптимистичните правителствени прогнози.

Схванали глупостта на този подход, управляващите направиха ре-контра и започнаха да доближават изпълнението на бюджета до предварителните планове с всякакви средства – забавени плащания по обществени поръчки, забавено възстановяване на ДДС и т.н. На тази ре-контра обаче медиите се хванаха и до днес изпълнението на бюджета и неговото салдо са основният аршин по-който се преценява успехът на едно правителство.

Единствени примери за тотален провал на управляващите да помогнат на частния сектор (а може би дори и за нежелание) са провалените бюджети за 2009 и 2010 година. Първият път ГЕРБ прехвърлиха вината на тройната коалиция (до някъде основателно), но след това сами изкараха различни съсловия на протести през първото тримесечие на 2010 година.

Провалът се видя от наложените актуализации, които доведоха до увеличаване на разходите и намаление на приходите, но малко се изприказва защо им бе нужно на управляващите да жумят пред реалността, вместо да я посрещнат.

Днес от дистанцията на времето ясно може да се види кога бюджетът е опитвал да помогне на икономиката, и кога неговото изпълнение се е превръщало във върховна цел на политиците.

Това става при съпоставка на бюджетните дефицити на касова основа (така правителството мери бюджетното салдо) и на начислена основа (този метод се използва при замерването от Европейската комисия).
По националната методология се смятат само приходите и разходите и крайният резултат. При европейската методология се взимат предвид и нетното изменение на вземанията и задълженията. Например, ако по дадени държавни задължения настъпи падеж, но правителството бави тяхното плащане, тяхната стойност се добавя към салдото с отрицателен знак. Такива са изпълнените обществени поръчки, за които фирмите са си свършили работата, но правителството и общините отказват да платят по различни причини.

С отрицателен знак се приема и отказът на държавата да събира дадени свои вземания. Това се наблюдава, когато опрощаваме задължения на държави от третия свят например, а най-голямата подобна сделка бе през 2008 година, когато опростихме голяма част от иракския дълг (точната сума се пази в тайна). Приход по европейската методология ще бъде и ако някой наш кредитор опрости задължението ни.

Затова, ако няма сделки с държавния дълг, всеки път, когато дефицитът по европейската методология е по-голям от този по националната, може да се смята, че държавата е забавила някакви плащания. И всеки път, когато дефицитът по националната методология е по-голям от този по европейската, всъщност е имало засилено плащане на просрочия от минали години.

Последната нотификация на Европейския съюз за публичните ни финанси показва, че през 2009, 2011 и 2012 години, правителствата са опитвали да свиват бюджетния дефицит, като не се разплащат с частния сектор и респективно пречат на икономиката да се развива нормално. Обратно, през 2010, 2013 и 2014 година са правени разходи, които ако не да помогат, поне не пречат на икономиката.

Същата тази нотификация потвърждава, че през 2013 година е имало натрупване на неразплатени задължения и актуализацията на бюджет 2013 година е била правилното действие. На съвестта на президента Росен Плевнелиев си тежи двойния стандарт, с който наложи вето, само три години след като в качеството си на регионален министър, одобри актуализация с абсолютно същите характеристики, но в много по-големи мащаби.

Tags бюджетен дефицит касова основа, двоен стандарт, дефицит, забавени плащания, Министерство на финансите, начислена основа, просрочени задължения, Росен Плевнелиев към цялата статия