Премиерът Бойко Борисов спомена, че в някои бензиностанции вместо гориво се продават коктейли с 40% съдържание на терпентин и сяра, а като цяло говоренето му в последните седмици акцентира върху борбата с контрабандата на акцизни стоки. Активността изглежда като компенсация за неспособността да се пребори евентуален картел между търговците на горива, които поддържат високи крайни цени въпреки поевтиняването на суровия петрол. И все пак, раздвижването на държавата може да се окаже полезно.
Неслучайно, при прерязването на една от лентичките той определи увеличените правителствени инвестиции като пряко следствие от нарасналите приходи след ограничаване на контрабандата. Факт е, че такова явление наистина съществува, но времето ще покаже дали е част от последователна политика, или временно действие, целящо да забави разпада в публичния сектор.
В условията на бюджетен дефицит и фискален резерв, впрегнат в гарантиране на финансовата стабилност, държавата има само един вариант да си увеличи данъчните приходи, и да финансира социалния мир. То е временно и частично да се пожертват интересите на олигархията.
С тази публикация се открива поредица по темата за контрабандата на горива, цигари и алкохол, как тя се реализира и колко губи от нея държавата всяка година. Първата и най-голяма група акцизни стоки е тази на горивата и енергийните продукти. За миналата година облагането им е осигурило на бюджета 1.94 милиарда лева, или близо 48% от общите приходи от акцизи.
Горивата може да са както вносни, така и произведени нелегално, ключово е да са подсигурени центрове за разпространение.
В същото време количествата в бензиностанциите и петролопроводите се контролират с измервателни устройства, а вносът с цистерни се следи по електронен път. Наглед това изглежда достатъчно за да се ограничи сивия сектор на горива, но не е. Ведомствени бензиностанции все още функционират без монтирани измервателни устройства, а споменатите от премиера бъркочи са в основата на нелегалния пазар и е сигнал, че търговията с контрабанда още съществува.
Как точно се осъществява контрабандата, обясни бивш високопоставен митничар, който има опит и в структурите за борба с организираната престъпност.
Ето основните начини
Всъщност единствената истински контрабандна схема е при нелегалния внос (в останалите случаи става дума за нелегално разпространение на българска продукция, което не е контрабанда, но се възприема така заради популярността на израза). Често той се реализира при закупуването на горива от български производител за износ с танкери. След излизането на танкера в международни води, съдържанието му се разтоварва в по-малки плавателни съдове, които стигат до България по Дунав и някъде между Силистра и Видин разтоварват горивото си чрез дълги маркучи и мощни помпи.
Втори популярен начин е при рафинирането на суровия петрол в легални рафинерии се образуват големи остатъци от нискокачествени горива, които производителите отчитат като неизползваеми. Те обаче подлежат на допълнителна доработка, и накрая се стига до малко по-нискокачествени горива, които все пак стават за дистрибуция. Само производителят им решава дали да ги включи легално в търговската мрежа или да ги пласира на в сивия сектор.
Избягването на акциза позволява на търговците да реализират стандартен марж на печалбата дори при продажба на цени под пазарните.
Друга схема е пласирането на моторни горива като такива за отопление. Примамливото в случая е разликата в акциза. При дизела той е 645 лв. за 1000 литра, а приходът за бюджета стига 774 лв. след петенциалното облагане и с ДДС.Ставката за същото гориво, но продадено за отопление е 50 лв. за 1000 литра или 12 пъти по-малко. Спестените 595 лева акциз могат да свалят значително цената на горивото при пласиране на крайни клиенти (предимно индустриални компании и земеделски фирми с голям автопарк) и това стимулира рисковите дистрибутори към измами.
Още една форма на бъркочи е смесването на керосин с базови масла, при което отново се получават сносни горива за непретенциозните двигатели на тежкотоварните земеделски машини.
Интересно е да се знае, че базовите масла са с нулева акцизна ставка, но все пак са акцизна стока, за да може да се следи производството и дистрибуцията им. Например голямото потребление на маслата може да бъде сигнал, че те се ползват като съставка в смесването на бъркочи, вместо просто като смазочни материали.
За да сработи всяка от горните схеми е нужно да има центрове за разпространение на контрабандата. Такива може да са ведомствените бензиностанции, които все още не се контролират с измервателни уреди, но също така и нормални бензиностанции, чиито измервателни устройства (и пломбите им) са повредени.
При някои продукти акцизът е с нулева ставка, но имат статут на акцизни стоки за да се позволи строг контрол на производството и дистрибуцията им от страна на митниците.
Точно затова министър председателят заговори с жар пред камерите за препломбиране на всички бензиностанции до края на седмицата. Само не става ясно защо ведомствените бензиностанции продължиха да работят без дистанционен контрол на наличностите си няколко години след осветяването на другите обекти за търговия с горива.
В следващите публикации по темата очаквайте:
Как се осъществява контрабандата на цигари
Какви са загубите на държавата